Ислямските държави разиграват ООН

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун е решителен в действията си, но не успява да се справи с тъмната страна на организацията. Две предстоящи инициативи са на път да намалят доверието в ООН. Снимка: Ройтерс

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, който е на този пост от осем месеца, доказва, че любезните му маниери не трябва да се приемат като липса на решителност. Администрацията на корейския дипломат се застъпи за жертвите от Дарфур, противопостави се на Шри Ланка заради убийствата на хуманитарни работници и предприе действия за създаване на международен трибунал за убийството на бившия премиер на Ливан Рафик Харири. Тихо, но твърдо, Бан помага за затвърждаването на необходимата роля на ООН в света.boston_globe.gif

Въпреки това Бан постигна малък напредък в овладяването на тъмната страна на ООН. Например, тази седмица в Европа стартират две инициативи с подкрепата на ООН, които се противопоставят на усилията на генералния секретар да подобри ефективността и да засили доверието в световната организация.

Първо, ООН стартира серия от международни срещи за расизма като подготовка на голяма международна конференция през 2009 година. Т. нар. „дърбански процес“ е продължението на конференцията от 2001 година в Южна Африка, която се превърна в дипломатическо фиаско. Всички признаци показват, че сесията и събитията, които ще я последват ще имитират и формата, и сценария на оригинала.

Подготовката на конференцията в Дърбан през 2001 година беше провалена от 57-членната организация Ислямска конференция. През февруари 2001 година в Техеран беше проведена подготвителна среща за азиатските държави, като израелците бяха изключени априори. Подготвителният комитет прие текст, в който Израел беше заклеймен заради „етническо прочистване“ и „нов вид апартейд, престъпление срещу човечеството.“ В заключителната декларация от Дърбан, след международна намеса, тонът беше смекчен, но Израел все пак беше заклеймен. Американската делегация напусна.

Листовката с образа на Хитлер, която циркулираше на конференцията в Дърбан през 2001 година. Снимка: eyeontheun.org

Далеч по-зле бяха паралелните прояви, организирани от неправителствените организации. Една широко разпространена листовка показваше снимка на Хитлер и въпроса „А какво, ако бях спечелил?“. Отговорът: „Нямаше да има Израел.“ Свободно циркулираха гьобелсов тип карикатури на евреи. Заключителната декларация на неправителствените организации обяви Израел за „расистка държава на апартейда“, която носи вина за „геноцид“.

Призраците от 2001 година почти със сигурност ще бъдат призовани от шаманите на Дърбан II. В допълнение, очаква се ислямските държави да предявят нови обвинения към Запада за „религиозно оклеветяване“. Подтекстът на този рефрен, който си проправи път в резолюциите на ООН от последните шест години, е, че най-голямата жертва на атентатите от 11 септември е ислямът.

Страната, избрана да председателства целия процес до 2009 година – Либия на Муамар Кадафи – демонстрира сериозността на намеренията. Същият режим, който през 2002 година връчи най-високото си отличие на Роже Гароди, признат за виновен за отричане на Холокоста; режим който рутинно издевателства над чернокожи мигранти и измъчва български и палестински медици, виновни в това, че са чужденци. Това е държавата, която сега ще даде урок на света за расизма – и това с одобрението на ООН.

Второ, в четвъртък, докато сесията в Женева е в ход, Европейският парламент ще бъде домакин на „Международна конференция на гражданското общество в подкрепа на израелско-палестинския мир“. Противно на благородно звучащото наименование, заявените намерения за сближаване на страните са най-малкото неискрени.

Странни са идеите на организаторите на форума за постигане на баланс. От една страна ще бъдат подбрани палестински представители като Раджи Сурани, който оправдава атаките на Хамас като „съпротива“, и Джамал Джумаа, който казва, че Израел е „колониална расистка държава на апартейда“. От другата страна са поканени израелски представители, които не биха могли да са по-съгласни. Сред тях са Мишел Варшавски, който се представя за „добре познат антиционистки активист“ и Нурит Пелед-Елханан, която наскоро обяви, че „израелската глава непрестанно е била наведена в преклонение пред расизма, а еврейският ум измисля най-оригиналните начини да опустоши, разруши, и унищожи тази страна.“ По паспорт те са израелци, но само глупак може да си представи който и да е от тях като защитник на израелската гледна точка.

16-членният палестински отдел на ООН е част от пълзящата инфраструктура от антиизраелски комисии и програми, стартирани от Общото събрание през 1975 година, успоредно с резолюцията, в която се заявява, че ционизмът е расизъм. Само за последните шест месеца отделът е заделил огромни суми за срещи в Доха, Рим, Претория и Ню Йорк. Нямаше ли бюджетът му от 5 млн. долара да бъде по-добре използван – и действително да помогне на палестинците – чрез строеж на клиники в Газа или училища в Рамала? Трагично е, че арабските режими, отговорни за ежегодното му попълване, изглеждат по-загрижени за запазване на несправедливостите, отколкото за отстраняването им.

Има ли нещо, което генералният секретар би могъл да направи, изправен пред такава упоритост? Има.

Главното лице, което направи възможен провалът от Дърбан, беше Мери Робинсън, върховният комисар на ООН за човешките права, чиято дипломация на умиротворяване окуражи смутителите. Този път генералният секретар трябва да инструктира официалните си служители в Женева да бъдат твърди.

Що се отнася до Брюксел, представителят на генералния секретар трябва да изпрати ясно послание, че антиизираелската пропаганда и пози са номера от миналото и нанасят вреда на палестинската кауза, вместо да й помагат.
Един генерален секретар на ООН не може да бъде подлаган на преценка от движени от национални фактори институции, които се отклоняват от правия път. Но както Бан направи наскоро, протестирайки срещу лицемерието на Съвета по човешките права, той може да предпочете да каже истината на властимащите сега.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.