Очакваната изненада с „Южен поток“, какво губим или какво печелим?

Илюстрация: Natural gaz in Europe

Какво толкова някои у нас се изненадаха от новината за спирането на „Южен поток“?
Не помнят ли как работата по газопровода беше спряна не от Русия, а от България, още от правителството на Орешарски? Той се срещна с американски сенатори и веднага след срещата обяви, че спира строителството (виж тук).

Сегашната новина за прекратяване на проекта, която дойде от устата на Путин, беше очаквана. В e-vestnik писахме коментар преди месеци, че „Южен поток“ може да заобиколи България (виж тук).

Но обявеното от Путин произведе невъобразими реакции сред българските управляващи.
„За мен проектът „Южен поток“ не е затворен, докато не видим становището на руската страна“, каза бутафорният министър на икономиката Лукарски. Той, представител на партии, които в последните години водеха ожесточена пропаганда срещу проекта, вчера каза, че загубите за страната ни щели да бъдат големи.

Форумите в интернет се изпълниха с параноични

радостни и гневни възгласи от воюващите русофоби и русофили

Като ги чете човек, се съмнява в здравия разум на нацията.

В  Унгария реагираха по-бързо на новината от тукашните управляващи и казаха с недоволство, че сега ще трябва да търсят други източници за доставка на газ. Нашите мислиха, мислиха какво да кажат, дали да се радват или да се оплакват, че ще има загуби. Плевнелиев се показа неутрален – никой не можел да каже дали ще има загуби, а правителството се обедини около идеята, че ще има.

Как е възможно един технически и търговки въпрос да се решава с аааа, оооо, уууу?
Не може ли да се вземе чисто прагматично решение в полза на страната дали да се строи или не?

Допреди украинската криза положението с този проект беше различно. България нямаше особена нужда от „Южен поток“, пишещият тези редове също беше против, в e-vestnik пуснахме доста статии за натиска на Москва България да приеме този проект и за обслужващите местни политици като Първанов, който обяви при едно посещение на Путин в София, че България е постигнала „Голям шлем“ с трите проекта за АЕЦ „Белене“, газопровода и петролопровода Бургас-Александруполис (което руският в. „Комерсант“ подигравателно нарече „Голям член за България“ – виж тук). За двата други проекта – АЕЦ и петролопровод е отделен въпрос, за щастие те отпаднаха така или иначе. Газопроводът не е такъв екологичен проблем и икономически риск.

Но тогава ситуацията беше различна. Целта на Русия беше да заобиколи Украйна и доставките на Европа да не зависят от нея. Така да може да оказва натиск на Украйна. Целта на Русия е пак същата – да изолира Украйна, но и да продава повече газ.

В онзи момент

какви бяха ползите за България?

Можеше да разчита на транзитни такси (за които тук после истерично твърдяха, че нямало да вземем нищо 15, 20 или 22 години (а Турция ще вземе ли?). Също така, поради трасето на газопровода оттук, България става важен партньор за държавите на Запад, добива допълнително геостратегическо значение. Газопроводът е съпоставим с магистралите – защо да сме против това да минават магистрали оттук на Запад?

Тези ползи тогава обаче можеха да бъдат пренебрегнати, защото до България и тогава, и сега тече газ от Газпром по друг газопровод. Още една тръба от Газпром нямаше да промени нещо съществено. Няма конкуренция, цените пак са монополни и ги определя монополистът. Русия беше по-заинтересована от България за този газопровод.

Какво се промени оттогава?
След като Русия и Украйна влязоха в конфликт и той прерасна в гражданска война, доставките на газ вече не са сигурни. Може да очакваме още тази зима газът да спре за месец-два, както предвиди един руски експерт (критик на Газпром) неотдавна (виж тук).

И при това положение България трябваше да си изиграе добре картите. Да сключи максимално изгодни договори. За съжаление договорите не бяха публични по искане на Газпром и никое от три поредни правителства не каза конкретни цифри какво е договорено и какви ще са ползите. Свързаните с Русия политици като Овчаров и Първанов се държаха, сякаш ползата е ясна, няма какво да се обсъжда. Правителството на Борисов шикалкавеше, също не постави открито въпроса.
Със страшна сила висеше корупционният индекс – колко комисиони, кеш-бек и поръчки ще погълнат политици и „наши“ фирми, тоест на съответните правителства. Същевременно против проекта имаше остра съпротива в част от анти-руски настроени политици, които го отхвърляха априори, само защото е на руската мечка, Путлер и т. н.

Но България, както и Европа има нужда от газ. Газът е суровина. Европа иска да я купува, но

поиска и да накаже Русия за намесата й в Украйна

И просто й попречи да строи газопровода с формални причини. Същият газопровод като „Северен поток“, който храни с газ Германия, с дългосрочни договори за 15-20 години напред.

България с нищо не е виновна, освен че се подчинява на САЩ и на ЕС. А те замразиха проекта преди Русия. Ще каже ли някой защо ЕК започна процедура срещу България? Това беше преди година, правителството на Орешарски тогава изпрати писмени обяснения в отговор на процедурата и кой знае защо ЕК още не е ги прочела и проверила.

Не били спазени изискванията на Третия енергиен пакет? Те се свеждат до две важни – по тази тръба у нас да има достъп за газ и от други достачици и тя да не е само собственост на Газпром.  Предвидено беше в тръбата да има вход за газ и от тукашни находища и доставчици на българския бряг. Тръбата на наша територия е поделена собственост на българската страна и Газпром. Възможно беше да се включи и друг съсобственик. Но не това е пречката. ЕС просто наложи санкции срещу Русия и неофициално включи в тях и газопровода, да подпомогне по този начин Украйна.

Газопреносната мрежа за газ от Русия в Европа.Виждат се Северен поток, Син поток и др.

И сега, когато Русия обяви, че ще насочи газопровода към Турция, започнаха коментари – ама рублата поевтинявала, петролът пада, Путин не можел да се справи с икономиката. Нали за газопровода и нашия интерес говорехме? Какво курсът на рублата и петрола? Имаме или нямаме интерес от този газопровод?

Друг бутафорен политик Мартин Димитров побърза да обяви, че Путин блъфира. В някои изказвания някак се усеща как враговете на Путин и газопровода започнаха да се притесняват, че проектът пропада.
Сега и от Брюксел дойдоха много уклончиви новини – щели да заседават, да разгледат. Е, каквото решат. България е послушен член на съюза, няма да направи нищо против волята му.

Сега валят и дежурните обвинения в рубладжийство.
Нека погледнем

какво е от интерес на България без русофилски и русофобски страсти

Как нещо може да е полезно за Унгария, за Австрия, а за България да е заробване, ботушът на Москва, Путлер и т. н.? Как тези страни искат да го строят, а у нас се водеше война против този газопровод?
Как така за Турция може да е изгодно, а за България – не?
Сега не е Втората световна война, България не е жертва на агресор, а е член на ЕС и НАТО. И с Унгария е така, с Австрия, и те без никакъв свян искаха да строят „Южен поток“.

Сега се случва още нещо лошо. България имаше интерес да подпомогне максимално строителството на друг проект – „Набуко“. Да дойде до България газ от друг доставчик, различен от Газпром, за да има конкурентни цени. Но този проект самият европейски консорциум, който беше инвеститор, не го придвижваше активно. Независимо какви обективни пречки е имало. И какво става сега?

По договорките на Путин с Ердоган „Южен поток“ (или както там ще се казва вече) ще мине през Турция до Гърция. Това означава, че

окончателно ще бъде погребан проектът „Набуко“,

който имаше за цел да кара през Турция газ, конкурентен на Газпром. Който е първи, печели. Кой после ще даде милиарди, да кара през Турция нещо, което там го има в изобилие, на гъвкави цени, каквито Русия несъмнено ще предложи, за да предотврати нов газопровод. Така че решението Южен поток да заобиколи България не е добро за нас, не само от загуба на транзитни такси и сигурни доставки. Пак ни забиха тръба отзад. България ще изгуби и някои от сегашните транзитни такси, които взима за доставка в съседни страни.
Как се получи така, че Турция може да има интерес от този газопровод, а България да няма и той да е заробване?

Какви ли не обяснения се лееха от медиите у нас – че „Южен поток“  е неизгоден, че е технически невъзможен, защото Черно море било дълбоко, налягането – слабо и т. н. А под Черно море до Турция има друг газопровод „Син поток“. Който е трябвало също да мине до България, но поради съпротивата на премиера Иван Костов през 1998 г., е отишъл пак в Турция. Също като сега.

Значи, поради чисто идеологически причини, политически боричкания, дори

параноични и ментални причини,

ние не можем да си изиграем картите с този газопровод. А турците – могат.

Сега ни остава да строим връзка до гръцко-турската граница, където евентуално ще бъде разпределителният център на новия газопровод. И да гледаме как турци взимат транзитни такси, да плащаме и на тях процент от цената. И тя отново да е монополна, без конкурентен газопровод.
По медиите упорито започват да се сипят твърдения, че това е блъф на Путин, че само плаши. Това издава една неосъзната тревога, че нещо сме се минали. Да, минали сме се. Смешно е да се надяваме, че ревизираният проект „Южен поток“ няма да иде до Турция (трасето до там под вода е по-късо с около 60%), само защото наши анализатори смятат, че това е блъф на Путин.

И, ако се съди по реакциите, има едно злорадство, че някои фирми, които се гласяха да строят газопровода на българска територия няма да вземат пари. А те били свързани с Делян Пеевски и Доган и т. н. Ами, ако не са тези фирми, други ще са, пак ще има комисиони и кеш-бек. Само че на „наши“ фирми, не на Доган. И заради Пеевски ли да се откаже страната от един газопровод?

Кой е най-зависим от Руски газ в Европа?
Графика от eurogaz.com, която показва кои страни са най-зависими от руския газ. 100% внос от Русия на газ има в балтийските републики и Финландия, след тях е България с 89%, след това Унгария с 80%, Австрия с 60%, Полша, Германия, Италия с 30-60%. Великобритания и др. нямат внос от Русия или е незначителен. Картината показва защо някои страни в настояват за строителството на Южен поток.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.