Резерватът Северозапад 3. – Боровица и Фалковица, скрити край Белоградчишките скали

Продължение (виж Резерватът Северозапад 2. – Верблюди шетат из Радичковата Калиманица, Боровци, Гаганица, Рашовица…)

Боров камък и гробището на с. Боровица. Снимка: Веселина Димитрова

Село Боровица, недалеч от Белоградчик, е скътано в подножието на Белоградчишките скали. Те са пръснати на десетина километра от Белоградчик на Изток. И край Боровица са едни от най-красивите. Всъщност, селото някога е било в самите скали. Да, без преувеличение, горе в една падина между тях. Така било скрито от набези, нашествия, И в началото на века местните започнали да си местят къщите долу, край пътя. Постепенно цялото село се преместило, а горе останала само църквата и гробищата. И някогашното килийно училище.

Вечерта, когато пристигнахме, успяхме да видим само табелата с името Боровица, осветена от фаровете.
В малка вила, построена за селски туризъм, ни посрещна Краси, пенсиониран военен, развил бизнес тук, и неговата помощничка. Краси не е местен, от Видин е, но разказа как преди години минавайки оттук буквално се влюбва в природата, и магнетизма на мястото. Започва да мисли варианти да заживее тук, и когато го пенсионират като военен на 54 години, той взима полагащите му се заплати, взима и кредит от банка и решава да се изяви като предприемач. Построява цех за пилешко месо. „Направих го по всички европейски нормативи, а няма кого да наемеш на работа. Имаше циганки работнички, които не бяха виждали такива тоалетни…“

Къща в с. Боровица. Снимка: Веселина Димитрова

Зареждал ресторанти основно в София, отворил фирмени магазини във Видин, Враца, Велико Търново, където продавал продукцията си. „Изключително трудно е в толкова отдалечен и обезлюден район да се разива каквото и да е било производство. Налагаше се да караме работници от околността всеки божи ден“, споделя с тегоба той. Предприятието не работи вече от няколко години. „Когато Бойко стана премиер, постепенно ресторантите в София, които купуваха продукцията, затвориха или се отказаха. Кой как ги е рекетирал, не знам. Предприятието просто фалира, не можех да изплащам кредитите на банката.“ Сега затворения цех го купил друг предприемач, да се пробва на свой ред.

И в Боровица, както в селата от Северозапада, които обиколихме,

средната възраст на жителите е над 70 години,

останали са 50-ина жители. А селото е с богата история и с тази природа наоколо може да се превърне в курорт. Разположено е до река Лом, покрай пътя за Белоградчик. Докато е разкопавал терена за къщата, Краси открил останки от римско време – земеделски сечива и няколко плочи с древноримски надписи. Наредил ги на същото място в двора. Казва, че не е случайно. На няколко километра от селото е бил разположен военен римски лагер – Фалкон – днес там се намира махала Фалковец, за която ще стане дума по-надолу.

Пейзаж край с. Боровица. Снимка: Веселина Димитрова
Пейзаж край с. Боровица. Снимка: Веселина Димитрова
Пейзаж край с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваНякогашни обори край селото. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваПейзаж край с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваГробището на с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваБоров камък и гробището на с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Боровица. Снимка: Веселина Димитрова

От северната страна на Боровица се разпростира величественият ансамбъл на Белоградчишките скали, сред които най-голям е Боров камък – висок скален монумент, на който е кръстено и самото село.
Във вилата Краси предлага уникално тероарно вино, дело на малката винарска изба накрая на Боровица, която е посадила 80 декара лозя горе, край скалите. Тероарът, за тези, които не знаят, е съвкупност от климата, почвата, терена, валежите, дренажа, наклона и т. н. И тук, в малката изба правят своите тероарни вина двама майстори – Огнян Цветанов и Адриана Сребринова. Избата прави ограничени партиди вина, голяма част от които се изнасят. Някакъв английски винен клуб започнал да купува от вината и техен представител дошъл да види на място лозето. Краси го извозил горе със старата си джипка и онзи, облечен така, както се е качил с мантото си на летище „Хийтроу“ в Лондон, слязъл край скалите, видял редиците лозя, между които растат билки, кимнал одобрително и си тръгнал обратно още същия ден вечерта, да си хване самолета.

Боров камък. Снимка: Иван Бакалов

На сутринта пред нас се открива невероятната гледка към Белоградчишките скали. Къщата на Краси и вилата до нея се намира в най-горната част на селото от скалите я дели само едно изорано поле. Освен

огромния Боров камък,

Краси ни показва и назовава и другите червеникави скали – Червен камък, Сената и други.
Селото не се отличава по нищо от останалите села на Северозапада – пусти улици, обрасли дворове, празни, рушащи се къщи.

В една от изоставените къщи, чиито наследници не са идвали с години, се самонастанил възрастен мъж. В началото на селото, близо до пътя. Портата била заключена с катинар, а той я извадил от пантите от другата страна и така влиза вече две години. После си сложил катинар и от другата страна, откъм пантите.
В една от къщите някой гледал марихуана, но полицията го хванала. В селото няма много цигани, но достатъчно, за да се оплакват някои от местните. Виждаме един облечен със сако и бомбе, товари боклуци в каруца. В далечината е къщата му –  малка неизмазана тухлена постройка, без ограда или двор.

Църквата на Боровица в скалите. Снимка: Иван Бакалов

Преди време откраднал фритюрника на Краси, разказва той със смях. „Нито знае за какво и как се използва, той дори ток няма прекаран. Държал го в къщата си като мебел, за украса.“ Сега се вижда, че къщата му вече има ток. Но дали фритюрникът е влязъл в употреба, не се знае.

Краси като гид ни показва

друга циганска къща

Там на прозорците, вместо стъкла се веят прокъсани найлони. На вратата виси тежък катинар, а няма ток. Но до неотдавна на покрива имало сателинта чиния. Къщата изглежда абсолютно негодна за живеене, има опасност някаква част от нея да се срути. Въпреки това Краси обяснява, че тя се обитава от възрастна циганка, която живее сама. Как я карат зимата тези хора?
Нашият гид ни заведе и до старата църква, нагоре към скалите, където се е намирало селото преди. Църквата е от 1866 г. Край нея са гробищата, изключително стари, някои гробове са дори антични, с едни особени каменни кръстове, напомнящи католическите. От там се вижда по-отблизо Боров камък. Скалите наистина изглеждат внушително. До църквата има сграда, която някога е била килийно училище, едно от  първите в цялата околия. В момента текат  ремонти на църквата, укрепват постройката, и отвътре е обновена, почистват двора. Може би с надежда да привлекат туристи.
Сбогуваме се с Краси и тръгваме по обратния път към Монтана и Враца. По селската непавирана улица пред колата изскача ято пъдпъдъци и прехвърча отпред десетина метра, преди да се загуби в храстите отстрани.

На по-малко от 5 км е село Фалковец, по-точно махала. За него ни казаха, че е

само с един жител

Кривата скала в с. Фалковец. Снимка: Веселина Димитрова

Там живеела някаква баба, чиято крава била изядена неотдавна от вълци. Селото няма повече от двайсетина къщи, но за късмет от една от тях излиза 56-годишният Пламен. Казва ни, че живее в София, но идва във Фалковец, когато е хубаво времето. „А, не е само един жител“, казва той и започва да пресмята. Докарва ги до четирима. Според него няма как вълци да са изяли кравата на някоя баба, защото от години в селото няма нито една крава. Като разбира, че сме журналисти, се опитва да се сети нещо интересно за Фалковец. Клати глава, че такова всъщност няма, но после изведнъж започва да се смее. Показва ни една грамадна скала до къщите отсреща, наречена Кривия камък. Носела се мълва от някогашни времена, че под скалата е закопано имане. Иманяри непрекъснато идвали, дебнели като няма хора и копаели отдолу.

Къща в с. Фалковец. Снимка: Веселина Димитрова
Къща в с. Фалковец. Снимка: Веселина Димитрова
Къща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКривата скала в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКъща в с. Фалковец. Снимка: Веселина ДимитроваКривата скала в с. Фалковец. Снимка: Веселина Димитрова

“То ако имаше съкровище, аз отдавна да съм го открил”, смее се Пламен. Сочи друга, по-висока скала и разказва легенда и за нея – по време на турското робство от там се хвърляли момите, които отказвали да се потурчат. Сетне пак клати глава – “Друго няма, в това село няма нищо интересно…” Но се сеща и още нещо – въздухът тук бил особен, здравословен, много чист. И имало планове да постоят някакъв санаториум. Но някой променил плановете и строежът се преместил в друго село на двайсетина километра.

Сега единственото оживено място наоколо е хан „Мадона“ – триетажен комплекс на пътя край селото,  за отдих и селски туризъм, с ресторант и хотелски стаи, добре устроен двор.

Разходката из Северозапада завършва, поемаме по пътя за Монтана и не можем да се отървем от чувството, че целият регион е като резерват за хора на доизживяване, с обезлюдени села сред неповторима природа.

 

 

БългарияИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.