Русия в тежка валутна криза, Путин под натиск

Карим Талби
Франс прес

Русия влезе в много опасната спирала на валутната криза въпреки радикалните мерки, приети във вторник, за да бъде спрян сривът на рублата, хвърляйки светлина върху безсилието на Владимир Путин в една криза с драматични последици за населението.

За 15 години начело на Русия като президент или премиер държавният глава никога досега не е управлява такава криза. Във вторник вечерта, когато рублата не спираше да понижава курса си и предизвика опашки от хора, които искаха да сменят девалвираните си рубли в евро или долари, той не бе взел думата.

Запитан от АФП, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира тежката парична криза в момента, посочвайки, че този „икономически“ въпрос е от компетенцията на правителството, а не на президентството.

При все това графиките подлудяваха компютрите. След понеделника, белязан от срив с 9,5%, който е безпрецедентен от финансовата криза през 1998 година, рублата се срина с над 20% във вторник следобед. Еврото достигна невъобразим праг от 100 рубли, а доларът – 80 рубли преди руската валута да се оттласне от дъното до около 90 рубли за едно евро и 72 рубли за долар.

На борсите московският индекс RTS спадна с 12 % до най-ниското си равнище от 2009 година, което предизвика студена пот на Уолстрийт, където вчерашната започна (и свърши – бел. прев.) със спад.

Страх

Този срив на руската валута, който изглежда нищо не може да спре, е пряка последица от икономическите санкции, наложени от западните сили, за да накажат позицията на руския президент по украинския проблем, както и от главозамайващия спад на котировките на петрола.

И от решението, обявено във вторник вечерта, на президента на САЩ Барак Обама да подпише закона, приет от Конгреса. Този текст дава зелена светлина за нови санкции, запазвайки поле за маневриране по бъдещото развитие на събитията. Всичко това не би могло, поради естеството си, да успокои пазарите.

Сривът на рублата породи огромни опасения, на които Владимир Путин, нехаресван от западните сили, но все още популярен в страната си, ще трябва да отговори в четвъртък при среща със стотина руски и чуждестранни журналисти.

„Положението в страната е напълно нестабилно, това е много страшно“, с тревога казва Юлия, наредила се на опашка пред московска банка. „Страхувам се, че можем да се върнем към 90-те години“, допълва тя. Някои експерти и представители на либералната опозиция не се колебаят да говорят за „предфалитна“ Русия.

Рублата загуби общо близо 60% от стойността си спрямо долара от началото на годината. И ситуацията се изплъзва от какъвто и да било контрол, руската банка обяви в полунощ – нещо безпрецедентно – повишение с 6,5 пункта на водещата си лихва до 17%. Само че облекчението щеше да трае само два часа на пазарите във вторник сутринта.

Засега отговорът на властите е сдържан. Руският премиер Дмитрий Медведев свика министрите си, отговарящи за икономическия сектор, които определиха мерки, целящи „да стабилизират“ рублата, залагайки на ликвидностите и в подкрепа на банковия сектор, обясни икономическият министър Алексей Улюкаев.

Те обаче не са обсъждали идеята да бъде ограничено движението на капитали, определяйки таван за покупката на валута, например. Тази хипотеза, от която пазарът се опасяваше, след като се видя провалът на вдигането на лихвите, щеше да бъде обрат, тъй като Кремъл обеща да не посяга на свободата на валутния обмен.

По телевизията президентката на централната банка Елвира Набиулина, също предупреди, че връщането на курса на рублата на равнище, което отговаря на основите на икономиката, „ще отнеме време“.

„Трябва да се научим да живеем в нова зона, да се насочим към собствените си източници за финансиране и наши собствени проекти“, допълни тя.

„Дълбока“ рецесия

„Силата на срива на рублата е такава, че ще се наложи друг „Big bang“, за да се върне контролът върху пазарите“, предупредиха анализаторите от британската банка Barclays.

За домакинствата последиците от отслабването на националната валута вече придобиха много конкретно изражение. Повишението на цените приближава 10% на годишна основа и вещае да продължи още. Властите станаха свидетели през последните дни на етикети за цени в някои магазини в чуждестранна валута, както това се случваше през 90-те години на миналия век.

А повишаването на лихвата на централната банка крие риска „да потопи икономиката в още по-дълбока рецесия от предвижданата“, предупреждават експертите от френската банка Natixis.

При водеща лихва от 17%, кредит за недвижим имот отсега нататък ще се дава с лихва най-малко 22%, пресметна руският информационен сайта Lenta.ru. На такова равнище трудно ще издържат домакинствата, чиято покупателна способност ще бъде подкопана от повишението на цените на потребителските стоки.

Правителството вече предвижда рецесия (-0,8%) идната година след ограничен растеж от около 0,6% тази година. Централната банка обаче предупреди в понеделник, че ако котировките на петрола останат на сегашното равнище около 60 долара за барел, то брутният вътрешен продукт би могъл да се свие най-малко с 4,5% през 2015 година.

Още по темата: Добрите времена отминаха

Централната банка на Русия повиши основната си лихва до 17 процента и руснаците вече се чудят дали добрите времена на президента Владимир Путин не са отминали, пише „Гардиън“. Вестникът припомня, че вчера Белият дом е засилил икономическия си натиск върху Русия, като е обявил, че ще подпише приетия от Конгреса законопроект за разширяване на санкциите срещу Москва и за допълнителна помощ за Украйна.

Това стана в момент, когато инвеститорите са в паника и губят доверие в руската валута. Всички сега се питат докъде ще стигне сегашният срив на рублата. Повечето анализатори настояваха, че въпреки понижените цени на петрола и санкциите, Русия разполага със значителни резерви в чужда валута и други средства, за да преодолее бурята, но вместо това валутата се срина повече, отколкото някой е очаквал, отбелязва „Гардиън“.

„Индипендънт“ пише, че ако правителството и централната банка на Русия съумеят да запазят доверието на обществеността, министерството на финансите ще съумее да излезе от затрудненото положение.

Според „Дейли телеграф“ обаче има риск Русия да стигне до крах в съветски стил на фона на неуспешните мерки за защита на рублата. Вестникът посочва също, че след като години наред президентът Владимир Путин твърдеше, че САЩ са „хартиен тигър“, сега Кремъл се изправя лице в лице с катастрофалните последствия от това, че нахлу в Украйна и промени със сила границите на Европа. Изданието отбелязва, че Вашингтон трябва да действа внимателно, защото би било голяма геостратегическа грешка да се притиска прекалено много ядрена сила като Русия.

Според „Вашингтон пост“ сега Русия я очакват най-сериозните икономически трудности за 15-те години управление на Путин. Инвеститорите бързо губят доверие в основните институции на страната, а вчерашните мерки на руската централна банка да повиши основната си лихва съживиха спомена за финансовата криза от 1998 г., когато Русия фалира поради дългове и хиперинфлация и бяха унищожени спестяванията на цяло поколение, пише вестникът.

Той припомня обаче, че благодарение на добрите цени петрола, Путин прекара доста от ранните си години във властта в изграждане на институции, които да съхранят финансовата стабилност и в резултат Русия разполага с много повече ресурси от край на 90-те, включително с четвъртите по размер в света валутни резерви (416 милиарда долара към началото на декември).

Руската икономика към момента не е заплашена от ликвидна криза, нито пък страната е изправена пред повторение на 1998 г., когато правителството не можеше да си плаща дълговете, пише „Ню Йорк таймс“, позовавайки се на икономисти и анализатори. Но мнозина признават, че със светкавична скорост може да се разрази финансова криза, ако световните пазари, които вече и без това не вярват на Кремъл, загубят доверие в способността му да ограничи щетите. Вестникът допълва, че със сигурност предстоят още икономически сътресения, като голяма част от дебата се фокусира върху това колко дълбока би била рецесията.

„Уолстрийт джърнъл“ подчертава, че сривът на рублата е изпитание за Путин.

Руснаците усетиха последиците от санкциите

Централните медии в Русия коментират стремителния срив на рублата спрямо долара.

„Толкова безапелационно рублата не е сдавала позициите си никога досега“, пише „Комерсант“, цитиран от Би Би Си. „Такъв силен срив за един ден – това вече е отвъд границата на разумното, това вече дори не може да се нарече паника“, заявява във „Ведомости“ аналитикът от „ВТБ 24“ Алексей Михеев.

„Сто рубли за долар вече не е фантастика“, пише на първа страница в днешния си брой“Независимая газета“. Вестникът отбелязва, че за един ден доларът в Русия е извършил рекорден скок и вече струва 63 рубли, при това изданието отбелязва, че, колкото и странно да е, това е станало след повишение, макар и малко, на цената на петрола – от 61,7 до 63 долара за барел.

„Движението на петролните цени можеше да стане позитивен сигнал за рублата, но това не се случи. Напротив, рублата ускори падането си, независимо от вдигането на петролните цени. Изглежда рублата вече живее свой собствен живот“, пише „Независимая газета“. Вестникът прогнозира, че щом рублата пада дори при поскъпването на петрола, то при понижение на петролните цени ще се срине още по-бързо. Икономистите в Москва вече пресмятат кога именно рублата ще рухне до равнища от 100 рубли за дола и 100 рубли за евро.

Някои банки, работещи на пазара на обмяната на валута на дребно, са започнали да купуват нови петзначни улични табла – с три символа преди запетаята и два след нея, пише в. „Известия“.

Всъщност „Независимая газета“ се опасява, че рублата може да се доближи до равнището от 100 рубли за долар или евро и без катастрофален спад на петролните цени. Според вестника опитът на властите да напомпат най-големите държавни банки и компании с рубли също създава риск от нов срив на рублата.

„В близките дни главната заплаха за рублата е не толкова петролът, колкото многогодишната практика на „ръчно управление“ в икономиката на Руската федерация и изкушението да се прилага, заобикаляйки независимостта на Централната банка, пише „Комерсант“.

Кримският ентусиазъм се изчерпва, пише в. „Новие известия“. В неделя директорът на „Левада-Център“ Лев Гудков съобщи, че приблизително 80% от гражданите на Русия вече са усетили икономическите последствия от санкциите на ЕС. Сега едва 6% от руснаците са готови да понесат материални загуби заради присъединяването на Крим, а използването на руската армия в Украйна се одобрява от 30% срещу 74% във върха на еуфорията.

Директорът на Института за глобализация и социални движения Борис Кагарлицки с известно съмнение се отнася към тези изследвания. „Въпросите на социолозите понякога дезориентират анкетираните. Ако бяха питали хората: „Искате ли връщане на Крим на Украйна?“, резултатът щеше да бъде точно обратен.

Социолозите нерядко формират общественото мнение, задавайки въпроси, чиито отговори вече са готови, но все пак трябва да се признае, ентузиазмът от влизането на Крим в състава на федерацията действително намалява. Само че то има само далечно отношение към разразилата се криза. В света настъпи свръхпроизводство на петрола и цените паднаха“, смята експертът, цитиран от „Независимая газета“.

Той не смята, че това е заговор на ЕС и САЩ срещу Русия – тя е суровинна държава , затова и кризата е ударила по нея много бобезнено, а Кремъл няма възможност да подобри ситуацията. За таци цел ще се наложи да срути цялата пазарно-бюрократична система, благополучно обирала печалбата много години. „Нашите управници много се боят от такива промени, затова и няма да се решат да ги направаят“, заключава той.

Председателят на Института за демография, миграция и регионалного развитие Юрий Крупнов частично е съгласен с Кагарлицки, но е убеден, че шанс за спасение е останал. „Крим наистина почти няма отношение към кризата, макар че санкциите, разбира се, влошиха ситуацията. Съвършено вярно е обаче, че се приближаваме към икономическа катастрофа. Нашите управници се надяват на повишение на цените на нефта и че санкциите някакси от само себе си ще се „спихнат“. Но такива надежди са илюзия“.

Докторът на икономическите науки, депутатът от Държавната думча член на комитета по икономическа политика Александър Четвериков смята, че властите ще отреагират на резултатите от социологическите проучвания и ще се заемат „да подобряват“ икономическата ситуация чрез „преформатиране на системата за информация, чрез „изправяне“ на настроенията на населението.

Да, положението е тежко, ще съобщават държавните медии, но всъщност не всичко е толкова зле, в най-близко време рублата ще скочи,цените на петрола също и ще заживеем още по-добре от преди“, иронизира депутатът. „В правителството не осъзнават цялата сериозност на ситуацията, разчитат, че всичко ще се уреди някакси. Е, това няма да стане“, прогнозира той.

Експертът, цитиран от „Независимая газета“, не се съмнява, че Русия я очаква сериозно понижение на жизненото равнище на населението и невъзможност за социално и икономическо развитие на страната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.