Ноубъл Смит: Че кой не би искал да е хобит?

Толкин Лайбръри

Ноубъл Смит. Снимка: личен сайт

В „Мъдростта на Графството“ (Сиела) Ноубъл Смит разкрива способни да променят живота ви идеи, събрани в класическите произведения на Дж. Р. Р. Толкин и неговите най-обичани създания – здраво стъпилите на земята хобити. Как могат прости радости като градинарството, дългите разходки и вкусните ястия, споделени с приятели, да ви направят много по-щастливи? Защо да даваш подаръци на рождения си ден, вместо да ги получаваш, е толкова революционна идея? Как да се справяш с Ам-гъловците в своя живот?  И как да понесем товара на собствения си „всевластен пръстен“, без тя да ни погълне? „Мъдростта на Графството“ отговаря на тези питания, както и на други същностни въпроси за живота. Ноубъл Смит е награждаван драматург. Работил е като сценарист за видео игри, изпълнителен продуцент на документални филми, и медиен директор на международна фондация за човешки права. Той е автор на новелата „Откраднат от цигани“ и на романа „Синовете на Зевс“, първа книга от трилогията „Воин“.

– Ноубъл, с теб си говорим от време на време по Туитър, но някак все не стигаме до твоята книга. Предполагам, че много изпускам. Чувам страхотни реакции.  Би ли ми разказал за своята книга?

– Цялата идея в „Мъдростта на Графството“ е да използвам хобитите като пример за хубав живот и да предложа на практика как да подобрим живота си с помощта на тяхната мъдрост. Хобитите имат следните прекрасни черти: те са неотклонни приятели, забавни са и са дружелюбни, хранят се с добри храни и напитки, правят дълги разходки, гледат си градините, и притежават така наречената от Толкин „близка дружба със земята“. Те отстояват онова, което смятат за правилно, и проявяват голям кураж, когато се налага, но дълбоко в себе си са миролюбиви. Че кой не би искал да е хобит?

– Прочетох, че си се вдъхновил за тази книга от „Дао-то на Пух“, какво е общото между двете?

– „Дао-то на Пух“ излезе през 1982, съвсем по същото време, когато бях дълбоко вманиачен по „Властелинът на пръстените“. Подариха ми „Дао-то на Пух“ за Коледа. И веднага си казах: „Някой трябва да напише книга Дао-то на хобитите“. 30 години по-късно започнах да пиша своята книга „Мъдростта на Графството“. Първоначалното заглавие беше „Битът на хобитите“, но наследниците на Толкин ми заявиха, че ще ми дадат разрешение да я напиша, само ако махна думата „хобит“ от заглавието! И аз го промених, разбира се.

– Когато говорят за твоята книга, хората често казват, че е „забавна“. Това влиза ли в идеята ти?

– О, да, със сигурност. Мисля, че животът трябва да се живее с добро настроение и забавно. Хобитите наистина са забавни. Те все се шегуват, дори в най-тежките моменти. Мери и Пипин са двама комедианти. Освен всичко друго, в книгата си насърчавам хората да се занимават с музика – една от главите се казва „Пейте като хобит“.

– Навярно ако повече хора поставяха храната и веселието по-високо от натрупаното злато, светът щеше да е по-радостен?

– Определено. И едно от най-удивителните неща за този цитат (което много хора забравят) е, че го произнася джуджето Торин. Той е на смъртното си легло и се разкайва, че е преследвал тази химера на златото и успеха, а е пренебрегвал истински важните неща, като приятелството си с Билбо. Научил се е на мъдростта на Графството… но твърде късно.

– Ти виждаш ли се като хобит, както се е виждал Толкин? Учиш ли и децата си да живеят като хобити?

– Да, аз определено съм хобит. Но съм малко над два метра, така че сигурно съм един от най-високите хобити на света. Обичам да работя в градината, разхождам се продължително, пея и ям добра храна, и от време на време излизам от нашия малък хобитов град, за да се впусна в приключение. А децата ми учат всичко за Толкин и хобитите. Най-голямото ми дете – моят деветгодишен син – е вече потопен в Средната земя. За пръв път му четох „Хобитът“, когато беше на пет. А през последната година му чета на глас „Властелинът на пръстените“. Тъкмо свършихме сцената с унищожението на Пръстена. Тук могат да се научат всички уроци за милосърдието и покварата.

– След като си чел и изучавал Толкин от малък хобит до баща на собствените си хобитчета, според теб защо са толкова успешни книгите му?

– Може би ще прозвучи странно, но според мен е защото за Толкин Средната земя и изчезналият свят на „Силмарилион“ са били толкова истински, колкото за нас е нашият свят. Средната земя се отличава от почти всички други творения на жанра фентъзи по своята правдоподобност. Ако някакво вълшебство пренесе читателите в Средната земя, повечето биха могли да се ориентират много добре, просто защото описанията на пейзажите са толкова зрелищни и подробни!

– Колко време ти отне да напишеш книгата и как избра темите за нея?

– Всъщност пиша тази книга наум през почти целия си живот като възрастен, така че ми трябваха само шест месеца, за да я запиша на хартия. А темите дойдоха сами. Една от любимите ми глави се казва „Празничното дърво“ и тя предлага да променим начина, по който празнуваме рождените си дни – да подаряваме подаръци на гостите си, както правят хобитите, вместо да ги очакваме от тях. Има една глава, на която изглежда читеталите много реагират – „Вашият личен Ам-гъл“. Тя предлага начини да се справяте с Ам-гъловците във вашия собствен живот.

– Ако се обърнеш назад сега, по време на растящата икономическа криза, има ли други теми, с които ти се иска да се беше захванал?

– Всъщност в книгата си говоря и за икономическата криза. Сравнявам тези големи корпорации и мошенически инвестиционни банки, и техните зли дела, със Саруман, който превзема Графството. Някои читатели се дразнят, че съм вкарал политиката и финансите в две от главите. Но няма как да напиша книга за хобитите, без да говоря за опълчването срещу властта. Главата на Толкин „Прочистването на Графството“ би могла да вдъхнови всеки, който чувства, че някаква власт го прецаква. Хобитите в крайна сметка олицетворяват „малкия човек“, отстояваш онова, което смята за правилно. Не казвам, че Толкин умишлено е напълнил книгите си със скрити метафори, но той се е отвращавал от индустриалното замърсяване („оркски дяволии“, така го е наричал) и е ненавиждал идеята, че „едни там мъже с бакенбарди и бомби“ управляват света.

– Книгата ти вече е преведена на няколко езика, това сигурно е страхотно! На какви езици я има?

– Много се гордея с тези преводи. За едно момче от Тихоокеанската Северозападна околия на Съединените щати е много вълнуващо книгата му да излезе на португалски, италиански, френски, испански, полски, унгарски, български и фински. Последният, впрочем, е езикът, на който Толкин е базирал своя език Куения.

– Като става дума за преводи, обикновено издателите сменят корицата, и уведомяват авторите доста късно, или чак впоследствие. Как стана при теб?

– Не съм имал никакъв глас за кориците. Повечето от тях заеха американската или британската корица, но полската версия е съвсем оригинална (и много странна), а унгарската определено е най-готината.

– “Къркъс Ривю“ нарече книгата ти „жизнеутвърждаващ, задължителен залък за гигантския кръг от фенове на Толкин“. Ти как гледаш на нея?

– Мисля, че е много симпатична книжка. Много се гордея с нея. Дали ще издържи проверката на времето? Кой знае. Но я написах с обич и почит към Толкин, и вложих в нея уроците, които съм научил в своето странно пътешествие през живота. Ако читателите се сдобият с един такъв залък и приложат уроците към своя живот (например да си направят хобитова градина или да прекарват повече време с приятелите си) тогава ще вярвам, че съм постигнал успех.

– Като четеш отзивите за книгата, смяташ ли, че си успял да направиш каквото си искал?

– Мисля, че успях. Исках да покажа, че „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ са изпълнени с мъдрост, която е напълно приложима към света, в който живеем, а не са просто някакъв измислен фантастичен свят.

– Какво мислиш за филмите по „Хобит“?

– Мисля, че „Неочаквано пътешествие“ беше брилянтен. Първата част в Хобитово беше разкошна. Епизодът с гатанките си струваше билета. Не ми харесаха ненужните сцени, заснети само за да се оправдае 3D-то. Но филмите не могат да бъдат идеални. Опитват се да се харесат на такава широка публика. Все пак малко ме притесняват някои от волностите, които изглежда са предприели със сюжета в „Пущинакът на Смог“, особено вкарването на елфическата жена-воин на име Тауриел. Но нека видим!

– Тъй като очевидно обичаш книгите на Толкин, у дома ти има ли колекция с негови издания?

– Да! Имам доста прилична Толкинова колекция, но не си представяй някакъв грамаден архив от томове! Пазя всяко издание, което съм купил със собствени пари като хлапе през 70-те и 80-те („Писмата на Дж. Р. Р. Толкин“, „Недовършени предания“, „Атлас на Средната земя“, различните комплекти с меки корици и т. н.) Пазя първото издание на „Писмата на Дядо Коледа“, което ми подари моят баща за Коледа през 1976 – това е една от най-скъпоценните ми книги, защото тогава за пръв път чух за Дж. Р. Р. Толкин. А миналата година си купих красиво издание с твърди корици на „Истории от опасните земи“ с автограф от художника Алан Лий – всъщност, от теб го купих! Някой ден, ако забогатея като Билбо, ще си купя оригиналното издание на „Хобит“. Това би било страхотно.

– А кой е любимият ти художник, вдъхновен от Средната земя, или може би конкретна картина?

– Обичам Алан Лий. Мисля, че е гениален. Но много харесвам и братята Хилдебранд. Те са като възкръснали стари майстори. Само погледни как рисуват Арагорн, лекуващ Еовин в Домовете на изцелението, или как тя се изправя срещу краля-магьосник на Ангмар, или битката на Пеленорските поля. Или образите на Смог и на Балрога. Внушително!

– В предговора Питър Бийгъл пише, че ще купи екземпляри от твоята книга и ще ги подарява на приятели, има ли новини около тази идея?

– Тъкмо разговарях с Питър! Той идва в моето градче след две седмици, за да покаже анимационния филм „Изгубеният еднорог“. Планираме обилна вечеря с много хубава кафява бира, а съм сигурен, че също така ще се пее – Питър има чудесен глас.

– За финал на интервюто, понеже знам, че винаги работиш по нещо ново, какво е то сега?

– Работя върху екшън/приключенска поредица, който се развива в древна Гърция. Първата книга, „Синовете на Зевс“, излезе през юни. Тази трилогия стъпва върху истинската история за демократичния независим град-държава Платея и как там са се изправили срещу спартанската тирания в най-дългата обсада в историята. Това става в V век пр. Хр. в Гърция. Толкин пише, че Омир го е въвел в класическата литература, но аз стигнах до нея през Толкин. И така от почитател на фентъзито станах почитател на историята. Някой ден ще придобия достатъчно смелост, за да се върна към своите корени и ще опитам да напиша фентъзи роман.

Виж и откъс от книгата: Как да живеем дълго и да преуспяваме като хобити

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.