Американци създадоха образа на Дядо Коледа. Търговци изместиха с него Рождество Христово

Реклама с дядо Коледа от 1868 г.
Реклама на бонбони с дядо Коледа от 1868 г. – един от най-старите образи на дядото, аналогичен на днешния.

Съвременната легенда за дядо Коледа се разпространява от средата на 19 век, а съвременния му образ на добрия старец с чувала с подаръци, бялата брада, червени бузи и еленчета, е на няма и 100 години.  Дядо Коледа днес успешно измества Христос и Рождество.

Поздравите „Весела Коледа” замениха „Честито Рождество”. Дядо Коледа с подаръците е онова, което вълнува. Него го лансират повече.
И той е някак религиозно по-неутрален и пасва на мултикултурните общества. На много места вече дори не се честити Коледа, ограничава се поставянето на елхи на публични места и т. н. Отправят се абстрактни пожелания за весели празници, повечето картички са с такова съдържание.

Илюстраторът Рокуел като баща на днешния дядо Коледа
Илюстрация на американския художник Норман Рокуел от 1913 г. Този илюстратор има най-големи заслуги за образа на дядо Коледа в съвременния му вид. Рокуел го рисява над 40 години в „Сатърди Ивнинг пост“ и др. американски издания.

Сякаш е нещо срамно Коледа и Рождество. Според някои това е заплаха за душевния мир на мюсюлманите и изповядващите други религии.

А в България тук-там още проблясват гневни възклицания срещу Дядо Мраз, който бил наложен от комунистическия режим и чрез него бил отстранен традиционният дядо Коледа.
Каква е историята?

Дядо Коледа се налага от края на 19-и началото на 20-и век като маркетингов продукт, преди всичко от производители и търговци, които искат да продадат колкото се може повече по Коледа.
Дядо Мраз като съветско изобретение е пълен аналог на западния Дядо Коледа, идеологически почистен, но му липсва и пазарна концепция.

Който държи на историческата истина, нека разрови старите български коледни картички от началото на миналия век до 20-те и 30-те години и ще види, че Дядо Коледа не се среща. На тях пише „Честито Рождество Христово”, а не „Весела Коледа”.

Рождество, а не дядо Коледа
Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят „Рождество“, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас.

Елин Пелин и др. писатели имат стихчета и приказки за Дядо Мраз в началото на миналия век, но той не е онзи добър старец с подаръците, а символ на зимата. Дядо Коледа започва да се налага у нас горе-долу по това време, писатели го споменават тук-там и него в стихчета, но манията с подаръците и съвременният му образ още ги няма.

Добрият старец добива по-широка популярност на Запад от 20-те години, когато „Кока Кола” започва да лансира образа му с коледни реклами. Същото правят още преди това и други производители и търговци, които искат да продадат чрез него нещо по Коледа.

С появата на телевизията митът за Дядо Коледа вече шества неудържимо. Заслуга има и една песен „Дядо Коледа идва в града”, която от 30-те години насам става неизменен коледен хит.

 

Дядо Коледа е създаден от смесица на легендата за св. Никола и холандски, германски и др. легенди за подобен старец, поддържани през вековете от преди християнството.

 

Но чак през 1821 г. е описан като стареца, който носи подаръци през комина в една поема на американския литератор Клемънт Кларк Мор „Посещение на дядо Коледа“ („Нощта преди Коледа“).

За пръв път в България
Един от първите образи на дядо Коледа в България, пренесен от Запад. Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят „Рождество“, а не Коледа. Образът на дядо Коледа с подаръците тепърва прониква.

Първоначално е публикувана анонимно, но авторът, който е професор по гръцка и ориенталска литература, десетина години по-късно признава авторството си. Впрочем още има спор, че друг американец е автор на въпросната поема.

А иначе St. Nicholas/Св. Никола е патрон на моряците, на децата, но и на банкерите и проститутките.

Политическият карикатурист Томас Наст разработва съвременния образ на закръгления добър старец с подаръците в края на 19 век. Рисунките му на Дядо Коледа се появяват най-напред през 1867 г. в нюйоркското политическо списание „Харпърз Уикли“. Постепенно този образ на дядо Коледа се разпространява и развива по вестниците в целия Западен свят.

Друг американски художник илюстратор, Нормън Рокуел, има още по-големи заслуги за съвременния образ на дядо Коледа, като го рисува такъв, какъвто го виждаме днес, в продължение на почти 40 години в „Сатърди ивнинг пост“ и в други американски издания от началото на 20 век. Образът на този дядо Коледа стига и до България към 20-те и 30-те години на 20 век.

А от началото на миналия век Дядо Коледа започва да влиза в рекламите в Америка и се налага безапелационно.

Кока Кола с принос към образа
Масираните реклами на Кока Кола по Коледа допринасят за популяризирането на образа на добрия старец в днешния му вид.

Според американците живее на Северния полюс, според финландците – в Лапландия, според датчаните – в Гренландия. Финландският мит, че дядото живее в Лапландия, също е доста млад – провъзгласен е официално 1927 г. като част от кампания за туризма в тази страна.
Дали митът по-нататък ще се унифицира в този глобален свят, не се знае.

Рождество, а не дядо Коледа
Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят „Рождество“, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас.

Смисълът на коледния празник е любов, съчувствие, всеки да се замисли за своя Бог и вяра. А някак доминират подаръците и коледното пазаруване. И като индулгенция по-заможните даряват по нещо тук-там, а после забравят до следващата Коледа.

Дядо Мраз като безплатно рекламно лице
Канадски каталог за коледно пазаруване от 1906 г.
Рождество, а не дядо Коледа
Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят „Рождество“, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас.
Рождество, а не дядо Коледа
Стари български коледни картички от 20-те и 30-те години честитят „Рождество“, а не Коледа. Образът на дядо Коледа още го няма у нас.
Една от първите рисунки на съвременния образ на дядо Коледа от карикатуриста Томас Наст, 1881 г. в нюйоркското политическо списание “Харпърз Уикли”.
Арт & ШоуИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.