Прав ли беше или крив министър Танев? Реформаторски калинки или дефектни десни?

Радан Кънев го окуражава, все едно е направил важна реформа

Проф. Тодор Танев. Снимка: сайт на МОН

Празничната олелия около изказването на образователния министър Тодор Танев пред ученички във Враца мина без да се изясни напълно въпросът прав ли е, крив ли е и колко точно е крив.
Веднага скочиха защитници на Танев, които да доказват, че е прав. Предшественикът му служебен министър Юлиан Попов го подкрепи в твърдението, че Фредерик Жолио-Кюри бил „кръгла нула“ в науката. Двамата български министри сложиха в джоба си Нобеловия комитет, който е дал наградата на Жолио-Кюри през 1935 г. И политологът Огнян Минчев беше цитиран с изказвания за комунистическо-руските клишета, с които се бори реформаторът Танев. И понеже БСП поиска оставката на министъра, въпросът веднага стана политически – комунистите протестират, че са ги настъпили…

Да, ама… Ако се замисли човек няма никаква разлика между изцепките на Бойко Борисов и изказването на проф. Танев. Нищо, че единият е завършил милиционерското училище в Симеоново, а другият е професор, представител на Реформаторския блок. И двамата напълно се вписват в отбора на калинките, завзели изпълнителната власт с нашествието на ГЕРБ в последните години.

Най-скандалното в изказването на министъра не е оценката му за някои учени. Най-скандални са думите му „Когато утре се разпръснете някъде (по света)…“, с които съветва учениците да учат английски и български, и да не забравят откъде са тръгнали.

Министърът подготвя учениците да емигрират

Това е ликвидаторската концепция на цялото правителство. Министърът не е реформатор, а ликвидатор. Страната е обречена, министърът очаква от учениците да заминават по света. Няма и идея да каже нещо за оставане тук, да очертае някакъв план, реформи. Единственият му патос е да събаря портрети от стената.

Част от „прогресивната общественост“ се хвърли да защитава министъра. Не защото е прав, а защото е „наш“. Валяха коментари, че казал премълчавани истини (също като в случая със здравния министър Москов). Това се дължи на един дефект в мисленето на тази категория хора. Какъв е той?

Проф. Тодор Танев направи известна спирката на метрото „Фредерик Жолио-Кюри“, като каза пред учениците във Враца, че той бил „кръгла нула като учен“, но на негово име има спирка, защото бил в „Ало, ало“, тоест в Съпротивата срещу фашизма и хитлеристка Германия. Спирката е кръстена така заради близката улица, а не на физика. Но идеята на министъра е, че комунистическата власт го уважавала като учен, но той всъщност не е, че го направили известен заради антифашистка и прокомунистическа дейност.

Това е характерен

дефект в хард диска на министъра и мнозина като него

Има едни т. нар. десни, което е вид религия, вяра, секта, принадлежност към посветените и праведните. Тези хора са увредени – те не могат да признаят някого за учен, щом са го харесали „комунистите“ или щото е бил с леви убеждения. Няма начин да не е „кръгла нула“.

Така и руският агент Ломоносов е бил насаден в учебниците, така и проф. Асен Златаров бил нищо – така твърди министърът. За него те са щампи, наследени от комунизма. Ломоносов е имал нещастието да е руснак и сегашните десни сектанти няма начин да не го обявят за нула. В съветската епоха името му наистина присъства във всички учебници, по съветско време има вицове за него, но това не омаловажава научните му заслуги. Ломоносов е един от последните големи енциклопедисти на Европа, с принос във физиката, астрономията, изучаването на металите и минералите и др., открил е неща, които днес са елементарни научни факти, които се учат и в началното училище. Но не са били такива през 18 век.
Комедийното в случая е, че през 2007 г. кметът на София Бойко Борисов е награден с орден „Ломоносов“ от руския посланик, както припомни в своя статия Любослава Русева. Би трябвало да се разсърди на министъра си, че му принизява ордена.

С проф. Асен Златаров отношението на министъра е по-скандално. Завършил на Запад, един от изтъкнатите професори в историята на Софийския университет, пионер  у нас в органичната и биохимия. Но и той е „нищо особено“, защото бил ходил през 30-те години в СССР, „когато у нас е било фашизъм“, казва министър Танов. Проф. Златаров нито е бил комунист нещо, нито на някакъв пост след 9 септември – починал е 1936 г. Но достатъчно е разгневил Танев, за да го приравни към нула. Е, колко велики учени има в историята на Софийския университет? Не е ли простащина и нихилизъм точно просветният министър да неглижира професорите в историята на университета?

Този род приказки са кръчмарски, бойкоборисови,

няма друго определение. Един културен човек може да каже, че у нас в миналото е изтъкван като учен Фредерик Жолио-Кюри, защото е бил комунист или с леви убеждения. Да каже, че има преувеличено значение за някои учени. И да даде повод за размисъл. Но да каже, че Жолио-Кюри е взел името на жена си „да се фука“  и е „кръгла нула в науката“, е простащина. Това е и разминаване с фактите – Фредерик, и жена му приемат общо име „Жолио-Кюри“, което съдържа фамилията и на двамата. А Нобелова награда във физиката не се дава на кръгли нули.
Проф. Златаров пък го отнася съвсем без основания.
Много озадачаващи бяха и думите на Танев към учениците: „Дръжте се както се държат маджари, евреи, арменци и така нататък. Докрай, както те са докрай с нас“. Може да се гадае какво е искал да каже – маджари, евреи, арменци нещо са докрай с нас… При всички положения това е изказване на калинка.

Последвалите извинения на министър Танов не бяха никакви извинения, а доизясняване какво е искал да каже, опит да обясни по-подробно онова, което наприказва с крачмарски тон.

Черешката на тортата след всичко това е репликата на реформаторския лидер Радан Кънев: „Дръж се твърдо, професоре. Тепърва те започват…“
Все едно Танев е направил някаква важна реформа или нещо революционно.

Това съзаклятие от сектанти с претенции за автентични правоверни десни, никакви реформи няма да направи, със или без комбина с Борисов. Тези хора са просто увредени и основния фокус в главите им е комунизъм, комунисти и ДС. Не са способни да оценяват реалностите и да взимат адекватни решения.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.