Случаят Морфов показва упадък на интелигенцията и продажност до дъно. Колко струва в пари?

Няма никакви, абсолютно никакви оправдания за режисьора Морфов да приеме поста директор на Народния театър.

Случката изглежда срамна само за някаква част от обществото. Журналисти, медии, интелектуалци намират оправдания и търсят „различни гледни точки“ за да обяснят това действие. А различни гледни точки няма. Оценката може да е само една – липса на морал, скрита зад претенции за морал, конформизъм и продажност, липса на ценности. При тази новина човек си задава въпроса нормален ли е и дали това, което се случва, е истина?

Не преди година, не преди пет, а само преди около месец Морфов обяви, че ще емигрира, че напуска Народния театър, няма повече да работи на държавна работа. Като причини изтъкна не само избора на Слави Бинев за шеф на комисията за култура и медии, а посочи Бойко Борисов като основа на всичко, каза, че не приема и Вежди Рашидов за министър. Оказа се, че Морфов сега приема от ръката на същия Вежди Рашидов да стане директор на Народния. Дори да е временно, до провеждане на конкурс, постъпката на Морфов е като капитулация, като най-безсрамно завъртане по посока на вятъра. Все едно нищо особено не се е случило.

Неговият протест малко по-рано беше като морален упрек, като глас на разума и възмущението срещу политиците. В дръжава, в която политиците са омърсили всичко, остават хората на изкуството, интелектуалци, личности, които да кажат, че царят е гол. Морфов го каза за Борисов. Каза за Рашидов и Слави Бинев. В поза на морален стожер. И какво последва? Всичко беше извътяно като спектакъл, при който да се махне Бинев, а останалото е приемливо.

Групата актьори около Мутафчиев, които се държат като партийна агитка, политически партизани на Борисов, сега приласкаха и Морфов, моралният стожер менте, като обясняват постъпката му с високите цели на театъра. Пълна подигравка. Навремето имаше такава жалка „художествено-творческа интелигенция“, която се слагаше на Живков.

Постъпката на Морфов не се различава от постъпката на протестни активисти, които викаха цялото лято на 2013 година с портрети на Пеевски и Борисов „Не сме против туй, за да се върне онуй“. Постъпката на Морфов не се различава по нищо от тази на т. нар. реформатори, които декларираха, че няма да правят коалиция с Борисов, че не го искат за премиер. Морфов не се различава и от Бареков, който също най-безсрамно от пръв приятел на Борисов и негов пропагандатор се извъртя на 180 градуса.

Всички тези въртиопашки създадоха в обществото нагласите, че това е нормално, че безпринципното премятане и нагъзване е едва ли не високоморално правило.

Може и да си мислят, че е така, да намират някакви задълбочени политически обяснения за безсрамието си. Но се заблуждават, че не са останали нормални хора, които да видят колко са жалки.
Морфов е симптом на упадъка.

Не само политиците са негодници, и голяма част от т. нар. протестиращи са негодници, всъщност са политически партизани, агитка за една или друга партия, с претенции да са гражданско общество.
Случаят с Морфов показва, че и интелигенцията е негодна.

Може би трябва да се извадят наистина счетоводните книги на Народния театър,  за да се види доколко е вярно това, което се мълви в артистичните среди – че определени режисьори там взимат хонорари от десетки хиляди левове за една постановка, докато в други театри мизерстват.
И да се види, че цялото крякане е просто за пари.