Сърбия: По-добре да сме руска провинция, а не член на ЕС

associatedpresslogo-large.jpgАко зависеше от сръбските националисти, сега Сърбия щеше да е подала молба за членство в Руската федерация и щеше продава собствеността си на руските олигарси – всичко това в знак на благодарност към Москва, че блокира независимостта на Косово.

Все по-шумните призиви за установяване на по-близки политически и икономически връзки с Русия предизвикаха на Запад опасения, че Сърбия може да се откаже от целта си да се присъедини към ЕС и НАТО, и вместо това да избере вариант на контролирана демокрация в стила на руския президент Владимир Путин.

Националистическият лидер Томислав Николич публично оповести, че предпочита Сърбия да стане руска провинция, а не член на ЕС. Снимка: lenta.ru

Националистите в Сърбия се стремят страната да се откаже от прозападната си политика, поета след свалянето от власт на сръбския президент Слободан Милошевич през 2000 година. Това е и разменната монета за успеха на Русия в блокирането на плановете на ЕС и САЩ да дадат независимост на Косово чрез Съвета за сигурност на ООН, казват анализатори.

Ултранационалистическият сръбски лидер Томислав Николич, оглавяващ най-голямата политическа партия в страната, която се очаква да дойде на власт в следващите избори, изрази желанието си Сърбия да се превърне в руска провинция вместо в членка на ЕС. Той призова правителството да съживи отдавна умрялата инициатива на Милошевич Сърбия официално да се присъедини към съюза Русия-Беларус.

Премиерът Воислав Кощуница, който все повече застава на страната на националистите, заяви, че Белград знае как да се отблагодари на Москва за нейната подкрепа за Косово. Той каза, че Сърбия няма да се присъедини към НАТО, ако Косово получи независимост. Кощуница разкритикува остро Вашингтон и НАТО за тяхната подкрепа за независимо Косово.

Драган Йочич, министър на вътрешните работи на Сърбия и член на консервативната партия на Кощуница, заяви, че проруският уклон е логичен, защото Русия е предотвратила в Съвета за сигурност разделянето на територията на Сърбия.
Макар формално да остава част от Сърбия, доминираната от етнически албанци провинция се управлява от НАТО и от ООН от 1999 година – годината, когато въздушните удари на НАТО сложиха край на сръбската военна офанзива срещу сепаратистките бунтовници. Засега националистическата стратегия, която ще превърне Сърбия в единствения близък съюзник на Русия в Централна Европа, се блокира от две прозападни партии в управляващата коалиция на Кощуница, която беше сериозно разтърсена във връзка с този въпрос.

Сръбският министър-председател Воислав Кощуница все повече подкрепя националистите и заяви, че знае как да се отблагодари на Москва за подкрепата й за Косово. Снимка: ruvr.ru

Политическа промяна в Белград би позволила на Русия да получи големи придобивки в контролирането на балканските енергийни мрежи, които Русия смята за основен коридор за доставка на руски газ и петрол за Западна Европа. Това може да осигури голям пробив за руските инвеститори, които според данни на правителството в момента са на 18 място сред чуждестранните инвеститори в Сърбия, далеч зад ЕС и САЩ.

Това също ще зарадва Кремъл, който е недоволен от разширяването на НАТО на Изток през последните години. За Зоран Остоич, член на сръбската опозиционна Либералдемократическа партия, крайната цел на Русия ще бъде „да спечели една бананова република в сърцето на НАТО, за да разклати тази лодка“.

Макар Сърбия винаги да е поддържала близки връзки с православния си славянски съюзник, двете страни никога не са били във формален политически или военен съюз. А и досега Сърбия винаги се е съюзявала със Запада.
Руският посланик в Белград Александър Алексеев окачестви сегашните руско-сръбски отношения като „най-добрите след Втората световна война“ и добави, че Москва няма да се противопостави на членството на Сърбия в ЕС, ако тя желае да поеме по този път.

Правителството на Кощуница изглежда фаворизира руските фирми при планираната продажба на някои от най-големите предприятия на балканската държава. То обаче отхвърли твърденията, че този фаворизиращ статут е директно свързан с дипломатическата подкрепа на Москва по въпроса за Косово.

Руската компания „Лукойл“ е на първа позиция в приватизацията на сръбската държавна петролна компания НИС; „Аерофлот“ се смята за стратегически купувач на националната авиокомпания „Ят еъруейз“, а след шумно рекламирана по медиите среща с Кощуница руският метален магнат Олег Дерипаска ще бъде основният участник в търга за най-голямата сръбска медна мина РТБ Бор.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.