Бял анклав иска да се отдели от черна Южна Африка

ДПА

Две десетилетия след края на апартейда, бял анклав в Южна Африка иска да запази начина си на живот и мечтае за независима държава.

На ъгъла на улица в южноафриканското село Орания, украсен с цветя, има статуя и музей на Хендрик Фервурд – министър-председателят от 60-те, запомнен като един от архитектите на апартейда.

Нито един чернокож не се вижда по спретнатите улици с редици от луксозни къщи. Сервитьори, градинари и чистачки – обикновено чернокожи в Южна Африка, в Орания са бели.

Повечето южноафриканци гледат на селото с 1100 жители като на последен бастион на расова дискриминация, след като тя бе премахната в цялата страна с избирането на Нелсън Мандела за първия черен президент през 1994 г.

Но оранчани твърдят, че просто искат да запазят уникалния начин на живот на бялата африканска етническа група – африканерите.

„Не искаме да се „претопим“ в останалата част от Южна Африка, наречена от Мандела „нацията на дъгата“, казва Карел Бошоф, внук на Фервурд и председател на „Движение Орания“.

Движението, което неофициално е свързано с малка африканерска парламентарна партия, се стреми към самоопределение на 2,7-те милиона африканери в Южна Африка, известни още като бури.

Те са потомци на холандски и други западноевропейски заселници от 17 век и доминираха в политиката през 46-те години епоха на апартейда. „Искаме да останем верни на културата и езика си“, твърди Бошов.

Само хора, говорещи африкаанс (език с предимно холандски произход) и самоопределящи се като африканери, могат да се заселват в Орания.

Селото не признава, че дискриминира повече от 4 милиона южноафриканци – черни, със смесена раса или от индийски произход, които също говорят африкаанс у дома. Представители на селото възразяват, че хора, които не са бели, не биха се чувствали у дома си в Орания, което чества събития като победата на бурите над зулуска армия при Блъд ривър през 1838 г.

В лични разговори не е трудно да се чуе расистки коментар.

Идеята за самоопределение на африканерите започва да покълва през 70-те, когато става очевидно, че „управлението на бялото малцинство не е устойчиво и че смяната на властта ще има големи социални последици“ за африканерите, обяснява Бошоф.

Доминиращият някога език сега е само един от 11-те официални в Република Южна Африка. Той все повече отстъпва пред английския в университети и училища, казва Джеймс Кемп от „Движение Орания“.

Краят на апартейда засегна и икономически приблизително петмилионното белокожо население на Южна Африка. Много африканери загубиха работата си в държавната администрация и дори някои от тях живеят в бедняшки квартали, твърдят служители от Орания. Тя е създадена четири години преди края на апартейда върху земя, закупена от основателите й. Селото, в което има цехове и магазини и е заобиколено от селскостопанска земя, подчертава независимостта си, като използва в местните сделки собствена валута – ора.

Населението е нараствало с 10 процента годишно през последните три години според представителите на общността. Сред новодошлите има бедни африканери, на които се предлагаг общински (социални) жилища и работа.

Орания е толкова безопасна, че няма нужда от полицейски участък, което е важен привличащ фактор в страна, печално известна с високо ниво на престъпност.

Много африканери се преместват в Орания и защото им е дошло до гуша останалите южноафриканци да хвърлят върху тях групова вина, че са въвели апартейда, казва Кемп.

„Живеем сред свои и няма нужда да заключваме вратите си от страх от престъпници“, казва двойката пенсионери Герд и Джанет Еразмус.

Орания почита ценностите на „фортрекерите“ – бурите фермери, прекосили Южна Африка с волски каруци , за да избягат от британското управление през 19 век.

Сред тези ценности са Библията (осем различни протестантски деноминации присъстват в Орания), усърдният труд и независимостта. „Ние сме новите фортрекери“, казва бизнесменът Сарел Рутс, собственик на един от търговските центрове в Орания.

Южноафриканското правителство не се намесва в работите на Орания, която твърди, че аспирациите й отговарят на клауза в конституцията, позволяваща самоопределение на общността Мандела дори посети Орания през 1995 г.

Основателите на Орания са я създали в обширната, рядконаселена провинция Северен Кап с цел в крайна сметка да я разширят до автономна и дори независима африканерска държава (Африканер фолкстаат), раказва Кемп.

Идеалът за независимост датира от края на 19 и началото на 20 век, когато независимата бурска република води (и губи) войни против британските опити да я анексират.

Фервурд по-късно се опитва да запази южноафриканските етнически групи разделени, като създава бантустани – формално независими черни „държави“, които служели като източник на евтина работна ръка.

На хълм в Орания над зелените ниви се издигат статуите на Фервурд и други лидери от времето на апартейда, след като нова Южна Африка ги махна от държавните сгради.

Оранчани искат да възродят тази визия (смятана от повечето южноафриканци за отживелица) – етническите групи да живеят отделно. „Дебатът за независимостта засега е само теоретичен“, подчертава Бошоф.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.