СофияПловдивВарнаБургасРусе

Гала: В „Пълна промяна“ външната промяна се случва бързо. После идва вътрешната

След 13 години в телевизията продължавам да имам сценична треска, твърди популярната тв водеща

Снимка: Булфото

Гала е една от най-обичаните водещи в България. Истинското й име е Галя Тенева, родом е от Плевен, завършила е педагогика и детска психология, учила е и в театрална школа към ВИТИЗ. Появява се за първи път в БНТ като момичето от супершоу „Невада“ и веднага става любимка на зрителите. След това е водеща на конкурса на БНТ „Топмодел Зодиак“, води семейното състезание „Фамилия топ шоу“, „Фамилия топ шоп“. От 2000 година е водеща на 3 часовото токшоу „На кафе“. За него твърди, че е „любовта на живота й“. Редом с „На кафе“ Гала води и „Имаш поща“ по Нова телевизия. Сега Гала е водеща и на риалити шоуто „Пълна промяна“, което стартира на 17 септември. В него тя подкрепя участниците и ги придружава по време на всичките им промени. Всяка седмица Гала ще води и предаване от студиото на „Пълна промяна“, в което ще бъдат канени участниците в шоуто, за да видят зрителите дали те поддържат своята нова външност.

– Как протекоха снимките на „Пълна промяна“ и каква е вашата роля в преобразяването на участниците?

– Снимките протекоха много по-сложно и тежко, отколкото ние предполагахме. Уж имахме представа, че това е тежко предаване, трудно за правене, но не си го представяхме толкова трудно. Целият екип не сме имали един ден почивка през цялото лято, заедно със съботите и неделите. Работеше се много сериозно, защото участниците са 26, но нито един от тях не е само с една корекция. Всички те са с много тежки операции, някои правени на няколко етапа, минаха през тежък процес на възстановяване, успоредно с това са подложени на диета, изолация от близките хора – всичко това направи нещата много тежки за тях. Това рефлектира и върху нас. Но никой от екипа не страда за това пропуснато лято, защото сме въодушевени от случващото се, от резултата, от промените.
Аз освен водещ в предаванията на живо, където се срещаме с участниците и лекарите, през останалото време съм постоянният спътник на участниците. Аз съм човекът, който им съобщава новината, че са избрани за „Пълна промяна“. След това аз съм човекът, който е през цялото време до тях – с тях съм при лекаря, запознавам участниците с хората, които ще правят операциите, аз им държа ръката преди операциите. Бях нещо като душеприказчик. Аз съм с тях, когато им махат конците, превръзките.

– „Пълна промяна“ не означава само промяна във външността?

– Така е. Външната промяна сякаш по-бързо се случва. Лягаш на операционната маса, събуждаш се след 3 или 5 часа и си с различен нос или гърди. Докато другата промяна се случва доста по-продължително. Може би именно в „Пълна промяна“ за тези хора е сложена основата за вътрешната промяна. А дали това ще се случи зависи само от тях.

– Това ще го видим в живите предавания от студио всяка седмица?

Снимка: Булфото

– Надявам се да го видим наистина. Вече ще е минало доста време от промените на участниците. Особено при тези, с които ще се срещнем през ноември и декември, ще е минала половин година от влизането им при нас. Така че при тях може би ще е по-осезаема вътрешната промяна и ще видим какво се е случило в живота им през това време, дали е довело до промени в бита им.

– Кой от участниците ви трогна най-много?

– Почти всички участници ме трогнаха. Имаше една участничка, която ме развълнува много – Ваня, жена над 40 години. Тя страдаше от заболяване, от което не се задържат мазнини в горната част на тялото й. Тя се държеше като мъж, винаги са я обиждали, наричали са я травестит, чудели са се хората дали е мъж или жена. След промяната тя заприлича на нежна, красива жена и започна да се държи като такава. Преди това като защитна реакция поведението й е било мъжко. След промяната, за часове започна да се държи по различен начин, стана по-грациозна, по-кокетна, започна да се движи по-различно, да държи чашата дори по различен начин. Беше вълнуващо да видиш такава трансформация, може би защото стана толкова бързо, а и тя самата не го осъзнаваше.

– Вие самата бихте ли променили нещо във вас?

– Аз съм абсолютно за пластичната хирургия и смятам, че е много нужна за много хора, независимо дали отчаяно се нуждаят от нея, заради природен дефект, катастрофа, или просто даден човек е суетен. Но истината е, че аз съм страхлив човек и ако досега не съм променила нещо, то е защото съм страхлива. Аз обаче съм все по-обнадеждена, още повече, че виждам какво правят нашите естетични хирурзи, така че като нищо бих променила нещо в себе си. Казвала съм, че гърдите бих си променила, бих си сложила импланти – много малки, но бих ги сложила.

– Какво е телевизията за вас – просто професия, призвание, някои я наричат страст и суета?

– Телевизията е единственото нещо, което съм работила в живота си и работя с много любов. И си мисля, че това е нещото, което и занапред мога да работя с желание и любов.

– Преди години се появихте в шоуто „Невада“ и веднага станахте любимка на публиката. Как ви изглеждаше тогава телевизията?

– Преди 13 години имаше една телевизия – БНТ. И да попаднеш изведнъж в нея, това беше сбъдната мечта. В никакъв случай обаче това не беше нещото, за което съм си мечтала. Но го правех с много енергия, с много желание да го направя отлично. Аз съм перфекционист в работата, независимо с какво се захващам, може да е нещо незначително, но аз държа да го правя перфектно.
„Невада“ беше важен период за мен. Тогава се сблъсках за първи път с телевизия. Не мога да кажа, че съм се учила на телевизия, защото тогава бяхме просто момичета на сцена и не сме говорили, но все пак съм разбрала какво представлява телевизията. Това е проходилката ми – важен период.

– „На кафе“ беше уникално за ефира ни предаване – всеки ден по три часа. Липсва ли ви?

– За „На кафе“ не мога да кажа, че беше просто част от живота ми, това беше любовта ми, рожба на целия ни екип, въпреки че беше предаване, направено изцяло по гръцки модел, готов формат.
За нашия ефир и за екипа ни беше уникално. Ние го създавахме, учехме се от него. Много го обичах, може би заради хората, които се събрахме – мислехме по един начин. През почти 5-те години ние живеехме много повече заедно, отколкото в собствените си домове. И няма да е пресилено да кажа, както често казват чужденците за работата – това е второто ми семейство. За мен беше точно така. Аз се прибирах вкъщи само за да преспя, като на хотел. През останалото време бях с хората от екипа.
Така че обичам този период, обичам хората от екипа на „На кафе“.

-„Имаш поща“ какво е за вас?

Снимка: Булфото

– Чрез „Имаш поща“ сякаш аз преживявам своята пълна промяна. В този ред на мисли може би съм подходящ водещ на „Пълна промяна“, защото тръгвайки от момиче на сцената в „Невада“, което не говори, минах през конкурси за красота, през състезание „Фамилия топ шоу“ с Влади Априлов, след това дойде живото 3 часово ток-шоу „На кафе“, след това пък предаване със социална тематика – „Имаш поща“, сега „Пълна промяна“. Може би само новинар не съм била в телевизията (смее се).
„Имаш поща“ е нещо различно, нещо което не бях правила, много неочаквано като предложение за мен. Но аз съм човек, който лесно контактува с хората, предразполагам ги и те лесно споделят с мен, така че не мога да кажа, че ме е затруднявало. Продължаваме да го правим заедно с екипа ми, редом с „Пълна промяна“.
Като се замисля, аз може би съм един от малкото водещи, които почти винаги са правили успоредно две неща. Когато приключи „Невада“ започнах да правя „Топ модел Зодиак“ – конкурсът за красота в БНТ. Успоредно с това правехме „Фамилия топ шоу“ – семейното състезание, с Влади Априлов, когато беше немислимо в телевизията водещ да прави две неща едновременно.
С „На кафе“ през последната година от предаването правех и „Имам поща“, сега правя „Имам поща“ с „Пълна промяна“

– Кое от всичките ви е най-присърце?

– „На кафе“. Аз принципно харесвам такъв тип предавания , защото са свързани с почти всичко в ежедневието ни. Има домакински, любопитни, злободневни неща, интересни гости от различни сфери – неща, които гледаме с интерес. То включва в себе си част от нещата, които правим в „Имаш поща“, правили сме и естетични корекции, които ги има сега в „Пълна промяна“ – правили сме на живо липосукции, повдигане на дупе, филъри, ботокс. Така че „На кафе“ е включвало всичко, с което съм се занимавала, за това е много мое предаване.

– През всичките години в телевизията, постоянната поява на екран, кое ви е било най-трудно?

– Знаете ли, аз съм страхлив човек, а телевизията е несигурна сфера. Аз никога не съм имала материална сигурност, давана от някого около мен. Винаги сама съм се грижила за тази страна от живота си. И грижейки се сама за себе си и за семейството си, именно несигурността ме е смущавала.
Иначе най-трудното в телевизията винаги е било да се справя със стреса и с притеснението. Аз съм човек, който винаги има сценична треска, независимо, че съм правила всекидневно 3 часово предаване. Постоянно имам сценична треска. Всички казват, че не ми личи, че в ефир изглеждам сякаш си пия кафето в квартала с приятелки, но аз знам какво ми е коствало. Всяка вечер чета и се подготвям за въпросното тричасово предаване, или някое друго. Чувствам се сякаш съм на изпит.

– Дори сега имате сценична треска, преди „Пълна промяна“?

– Да. Въпреки, че телевизията е далеч от театъра и изкуствата, но се успокоявам с това, което е казала Сара Бернар, че сценична треска и притеснение нямат тези, които нямат талант. Пак казвам, че телевизията не може да се сравни с изкуства като театъра и киното. Но все си мисля, че излекувам ли се от това, ще означава, че не се вълнувам достатъчно от това, което правя. Може и да се заблуждавам, може в телевизията да има много талантливи хора, които нямат притеснения, но аз за себе си смятам, че ако нямам това притеснение, то означава, че не се вълнувам от резултата, който бих могла да постигна.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.