Татарите в Крим живеят между страха и недоверието към Москва

Франс прес

Руски патрул в Крим. Снимка: нюзру

Арести, въоръжени нападения и изчезване на хора: след като Русия пое контрола над украинския полуостров Крим преди година, татарите живеят в страх от Москва, ситуация, която понякога ги подтиква да напуснат родните си земи.

„След пристигането на руските власти в Крим, започнаха да се случват някои неща, които никога не са се случвали“, отбелязва Илми Умеров, депутат в Меджлиса – парламента на кримските татари.

Двайсет кримски татари изчезнаха след 18 март 2014 г., деня на подписването на договора за присъединяване на Крим към Русия, разказва Умеров. Повечето от тях бяха открити, но четирима са били убити, а четирима младежи са обявени за изчезнали.

Според него „тези действия целят да наложат чувство за лоялност към тези власти“ сред кримските татари.

Мнозинството от 300-те хиляди представители на тази мюсюлманска общност бойкотира организирания през март м.г.

референдум за присъединяване към Русия.

Оттогава между 10 и 20 хиляди са решили да напуснат полуострова, за да отидат в Украйна, обяснява Умеров, който е избрал да остане на родната си земя.

За тях връщането на Крим в състава на Русия, след като през 1954 г. е бил отстъпен на Украйна, навява лоши спомени: през 1944 г. кримските татари са били масово депортирани по заповед на Сталин, който ги обвинил, че са сътрудничели на нацистите.

Дългото и довело до множество жертви масово изселване в Централна Азия и Сибир приключи едва след разпадането на СССР.

Тогава им беше разрешено да се върнат по родните си места, които бяха станали украински, и те създадоха крехки връзки с киевските власти.

Страх и несигурност „Във всяко татарско семейство в Крим съществува чувство на страх и несигурност, дори когато сме на нашите си земи“, оплаква се Елмира Аблялимова.

Съпругът й Ахтем Чигоз, заместник председател на Меджлиса, беше арестуван през януари по обвинение, че е „организирал и участвал в масови безредици“ по време на демонстрация срещу руските власти.

В деня след ареста домът му, обкръжен от снайперисти, беше претърсван от 18 души в продължение на 10 часа, съобщава Аблялимова, изброявайки на какво е подложена татарската общност: „Изчезване на хора, садистични убийства, медийни нападки и арести по фалшиви обвинения“.

Също като Чигоз, над 150 души са обект на подобни разследвания през последните седмици, защото са откликнали на призива на Меджлиса за демонстрация, според местния следствен комитет.

Демонстрацията, която се състоя на 26 февруари 2014 г. пред парламента на Крим, стана сцена на сблъсъци с проруски активисти и приключи с двама убити.

Няколко часа по-късно тежко въоръжени войници в униформи без отличителни знаци окупираха сградата и принудиха депутатите да гласуват в подкрепа на встъпването в длъжност на ново проруско правителство.

Само кримските татари са засегнати от воденото от властите разследване, отбелязва Аблялимова, която припомня, че в момента на манифестацията полуостровът е бил украински и следователно не е бил под руска юрисдикция. „Това беше различна реалност, друга държава“, подчертава тя.

От своя страна властите смятат, че арестите и обиските са насочени срещу хора, които се опитват да предизвикат политически размирици, а не срещу кримските татари като общност.

След въоръжено нападение парламентът на кримските татари беш принуден да прекрати дейността си. Най-влиятелните му членове бяха експулсирани от полуострова, разказва Илми Умеров.

Тактика на сплашване Оставането в Крим е „труден избор“, признава Лилия Буджурова, заместник-директорка на АТР, телевизионния канал на общността, който предава на три езика, включително татарски.

„Повечето от нас са шокирани от това, което се случва в Крим. Тези, които не успяха да се приспособят, си заминаха“, отбеляза Буджурова, която е и местната кореспондентка на АФП.

Миналият месец редакцията на телевизията беше претърсена отгоре додолу от петдесетина тежковъоръжени полицаи, отново във връзка с разследването на демонстрацията от 26 февруари 2014 година.

„Тактика за сплашване“, отсъжда тя, след като губернаторът на полуострова Сергей Аксьонов предупреди, че Крим няма нужда от „вражеска медия“.

Неотдавна приетите руски закони за борба с екстремизма и сепаратизма принуждават медията, с открито проукраинска ориентация, да забрани употребата на някои изрази, каза Буджурова. Журналистите й например нямат правото да споменават факта, че Крим е украинска територия.

„Окупация, анексия: тези думи бяха изключени от речника ни“, оплаква се тя. „Ножиците на цензурата са вътре в главите ни“.

По съветско време „нямахме правото да говорим или четем на националния си език. Да ни лишат от това право днес би било нова трагедия“, подчертава тя.

„Задушавам се тук, но няма да си тръгна, защото това е моята родина“, въздиша тя. „Няма да си тръгна дори да пуснат ядрена бомба“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.