Историята на българския „Шарли“ – „Стършел“ – при соца и днес

Михаил Вешим. Снимки: Иван Бакалов

„Фрелон ебдо“ – така по аналогия с „Шарли ебдо“ трябва да се казва на френски българският хумористичен седмичник „Стършел“. Излиза от февруари 1946 година и е най-старият вестник в България, всяка седмица без прекъсване вече 69 години. По-стар е със 7 месеца и от вестник „Труд“, който уж е доайен, започнал да излиза през 1936 г., но има големи прекъсвания и промяна в името, тръгва редовно по-късно – от есента на 1946 г.

„Стършел“ все още се крепи на пазара само благодарение на ината на една шепа сатирици и карикатуристи.
Френският е „Щурец“, българският – „Стършел“. Сегашните събития поставят сатиричните седмичници в особена светлина.

Петък в „Стършел“ е ден за т. нар. планьорка. Вестникът десетилетия наред е излизал в петък и в този ден сутринта десетилетия наред редакцията се събира да обсъди излезлия брой и да планира новия, точно в 10 часа. По същия начин се прави планьорка и в седмичника „Шарли ебдо“, на която са връхлетели терористите с автомати и са избили 10 души.
От няколко години „Стършел“ вече се печата в сряда, но планьорката по традиция е в петък.
Главният редактор Михаил Вешим се смее, че един петък се случило да пътуват с колегата си Йордан Попов с кола към провинцията и спонтанно започнали да обсъждат броя на вестника. Вешим погледнал часовника на колата – било точно 10. Значи, този час е вече като условен рефлекс за тях, планьорката започва, където и да са.

Отляво надясно на планьорка в редакцията: Сатириците Румен Белчев, Георги Кацаров, карикатуристът Ивайло Нинов и сатирикът Сергей Трайков. Снимки: Иван Бакалов

Седмица след атентата в Париж редакцията на „Стършел“ е посетена от екип на телевизия, „стършелите“, както по традиция наричат хората от редакцията, са обект на интерес от журналисти от националното радио и др.

Някогашната редакция на „Стършел“ до 1991 година е била в Полиграфическия комбинат, на четвъртия етаж. „Стършел“ е имал зашеметяващ авторитет и гигантски тираж, който е стигал до 500 хил. броя по времето на социализма. Вестникът, макар и издание на ЦК на БКП в онези години (всички вестници по онова време са издание на БКП, БЗНС или някоя организация като ОФ, профсъюзи и т. н.), има авторитета на опозиционен. Като сатиричен седмичник е пълен с карикатури и фейлетони, които критикуват всичко …каквото може. Силно развити са алегоричните форми, като не можеш да кажеш нещо в прав текст, пишеш енигматични фейлетони, рисуваш иносказателни карикатури…

Рубриката „Четиво за министри и генерални дирекнтори“ по време на социализма излиза рядко, но отзвукът е голям.

На планьорка


След избухването на свободния печат през 1990 г. влиянието на „Стършел“ започва да се свива. Свива се и редакцията, сведена днес до 6-7 души. Сместили са се в една стая в градската библиотека на площад „Славейков“, след като над 10 години редакцията се е помещавала в две стаи под наем в Сатиричния театър.
Днес на планьорката присъстват Михаил Вешим, главен редактор, известен като автор на „Английският съсед“ и др., сатирикът Йордан Попов, зам.-главен редактор на вестника повече от 30 години, сатириците Румен Белчев и Сергей Трайков, карикатуристът Ивайло Нинов и най-младият член на редакцията Георги Кацаров.

Събрали са се в стаята-редакция, под формата на буквата Г, и точно на ъгъла на стаята по стената се виждат петна и мазилката е напукана. „Протекли са някакви тръби, чакаме да ремонтират“, обяснява карикатуристът Ивайло Нинов. Пукнатините в мазилката опасно пълзят под портрети на известни сатирици, работили в „Стършел“ или писали за него навремето – Радой Ралин, Станислав Стратиев, Петър Незнакомов, Мирон Иванов…
В стаята има 5 бюра и само три компютъра. Единият е на секретар-счетоводителка, един е за работата върху страниците на вестника и един за архив и кореспонденция.

Румен Белчев сочи на екрана на компютъра първа страница на „Шарли ебдо“ от ноември 1970 г., с начина по който е съобщена смъртта на Шарл Дьо Гол. Заглавието е: „Трагичен бал в Коломбей. 1 мъртъв“

Планьорката минава в шеги, вълненията от атентата в Париж са се уталожили. В предишния брой е заявена позицията на „Стършел“ към събитията, в статия от Михаил Вешим – няма да препечатват карикатури от „Шарли ебдо“, те са далеч от стършеловото разбиране за сатира. В „Стършел“ „има цензура“, казва Вешим и сам се посочва за цензор. „Връщам карикатури, от които лъха на славитрифоновщина, връщам и текстове, написани на лош български език“, пише Вешим. Накратко обяснява консервативната политика на „Стършел“, която следва традиции в хумора, развиван във вестника години назад. Няма уличен език, няма груби подигравки с личности от обществения живот. Заглавията са в литературен стил, най-често само от една или две думи. Вешим дава за пример няколко опита за сатирични издания с грубиянски хумор, които са имали кратък живот, а „Стършел“ продължава.

На планьорката отново става дума за разбирането на „Стършел“ за хумор и сатира, отново се чуват критични думи за пошлия хумор в наши телевизионни предавания и за скандалните карикатури на „Шарли ебдо“.
После Йордан Попов споделя тихо насаме: „Ти мислиш ли, че не знаем как да предизвикаме скандал и да гоним тиражи? Например да нарисуваме един обрязан мюсюлмански кур с чалма да наднича от вратата на едно еврейско училище, с надпис „Някой де ме е търсил?“. Ама как да пуснеш такова нещо…“

Йордан Попов (вляво) и Михаил Вешим на планьорка в редакцията. Снимки: Иван Бакалов
Йордан Попов (вляво) и Михаил Вешим на планьорка в редакцията. Снимки: Иван Бакалов
Йордан Попов (вляво) и Михаил Вешим на планьорка в редакцията. Снимки: Иван БакаловМихаил Вешим. Снимки: Иван БакаловИвайло Нинов. Снимки: Иван БакаловСергей Трайков. Снимки: Иван БакаловЙордан Попов. Снимки: Иван БакаловРумен Белчев сочи на екрана на компютъра първа страница на Румен Белчев. Снимки: Иван БакаловКарикатура в днешния Карикатура в днешния Карикатура в днешния Отляво надясно на планьорка в редакцията: Сатириците Румен Белчев, Георги Кацаров, карикатуристът Ивайло Нинов и сатирикът Сергей Трайков. Снимки: Иван Бакалов

Вестникът е станал малък формат от повече от 20 години – таблоид с 8 страници, на които са подредени 20-ина карикатури, няколко от чужди сатирични издания, няколко от постоянните карикатуристи на вестника Ивайло Нинов и Маргарита Янчева и останалите от рехавия отбор на сътрудници карикатуристи. Вестникът плаща мизерни хонорари и немного хора се натискат да рисуват. В България от карикатури не може да се живее, единици са карикатуристите като Комарницки във в. „Сега“ или Чавдар Николов в „Преса“, които работят на постоянен трудов договор. За повечето сътрудници карикатурата е като хоби, авторите си вадят хляба от други професии. Поради което карикатурата в българския печат е на изчезване. Христо Комарницки се оплаква, че няма млади карикатуристи, той вече е на 50 години, а минава за най-младия.

Подобно е и с авторите на фейлетони. Дали като литературен жанр, дали т. нар. конкретен фейлетон – някакъв скандал, разказан във фейлетонен стил – повечето се пишат от стършелите, по-рядко от външни автори. Редакцията, разбира се, е атакувана и от графомани, които смятат, че са талантливи хумористи.
Всяка седмица подбират епиграми, хумористични стихчета, и страница вицове. В „Стършел“ има и страница с кръстословици.

Всичко това се продава на пазара в около 7 хиляди тираж. Това е българският „Шарли ебдо“. Някога при социализма Йордан Попов е ходил от името на „Стършел“ в братския френски сатиричен вестник „Канар Аншене“ и там установил, че превеждат „Стършел“ като „Фрелон“. „Фрелон ебдо“…

В България скандални карикатури няма

Френският „Шарли“ стана мишена на тероризъм и от скромния за Франция тираж, който варираше между 25 и 50 хил., скочи на 7 милиона в първия си брой след атентата. Българският му аналог няма опасност да предизвика такъв скандал и съответно да постигне такива тиражи. Консервативен е, а и в България никой не се скандализира особено от карикатури. Има само един политик, който показа, че се гневи на карикатури – Бойко Борисов. Той неведнъж се е ядосвал как го рисува Христо Комарницки във в. „Сега“, веднъж дори се скара на водещия Виктор Николаев в един сутрешен блок, че показва карикатурите с него по телевизията.

Карикатура в днешния „Стършел“, по повод атентата в „Иарли Ебдо“.

Времето на сатиричните вестници е поотминало. Интернет се напълни с фотоколажи, осмиващи политици и известни лица в обществото. Отвсякъде в нета валят вицове и смешни случки, цитати, изображения. Телевизиите се напълниха с шоупрограми с всякакви хумористични и сатирични форми – сценки с актьори, пародии, вицове и т. н. На този фон традиционният „Стършел“ трудно оцелява.

В понеделник следобед редакцията отново е в пълен състав на втора планьорка – разглеждат събраните за броя карикатури, избират от вече готовите текстове. Михаил Вешим вади карикатури една по една и всички ги обсъждат. Отпадат повече от десетина. Язък за труда.

„Да видиш, че карикатурата не е лесна работа“, смее се Вешим. Сред отхвърлените от сътрудниците са рисунка на Народното събрание, с надписа „Съединението прави силата“, а отпред редица паркирани празни каруци. Какво е искал да каже авторът, не е много ясно. На друга карикатура 3-4 охранени тела се къпят в каца, на която пише „мед“, а отстрани ги охраняват двама тежко въоръжени полицаи. Мъж с вратовръзка е нагазил с навити крачоли в леген, на който пише „закон“ – също отпада. Катаджия, на чиято палка пише „100П“, а шофьорът от колата му вика – „Не може ли две по 50“ също отива в коша. Отпада и една карикатура на стария „стършел“ Ивайло Нинов – на едно бюро дреме котарак с надпис „Писанчев“, а от една дупка се подава мишка и казва „Само се прави, че спи, следи накъде духа вятърът“.
Във вторник вестникът се макетира и в сряда е отпечатан.

В този брой на „Стършел“ от април 1988 г., в рубриката „Наша хроника – писа рука Бегунова“, на Дамян Бегунов, пише: „Да се знае, кога през марта и априлий щехме да изпукаме от жега, щото немаше кой да спре парното“ – по онова време Топлофикация не пести, а радиаторите нямат регулатори…

„Абонатите стават все повече, читателите все по-щедри, пращат бутилки като подаръци – шегува се Михаил Вешим и сочи бутилка евтино уиски на един рафт – Тук бутилките са подарък от читатели, а ние остаряваме и затова назначихме един по-млад, да можем да се справим с подаръците“. И сочи младия Георги Кацаров, който е на около 35 години.
Вестникът засега се крепи с помощ от фондация „Америка за България“. Занапред сигурно пак ще са нужни спонсори.

Златните години на „Стършел“ и разводът с БКП

В социалистическото минало „Стършел“ няма такива финансови проблеми. Редакцията притежава и къща-почивна станция в Созопол, стария град. Дори има бюджет за командировки в чужбина, някои от сатириците пътуват и на Запад. Бюджетът се определя като на издание на ЦК на БКП. Но вестникът има близо 100 000 абонати, тиражът е няколкостотин хиляди. Дори при тогавашната цена от 6 стотинки на брой, това е сериозна сума за 52 броя годишно. В средата на 1990 г. приходите от продажби започват да падат, защото в избухването на свободния печат вестник „Стършел“ се загубва.

Брой от юли 1988 г., с критичен репортаж от разрушената от земетресение Стражица, където хората живеят във фургони. Вдясно двете карикатури вдясно осмиват пазарния дефицит и недостига на жилища за млади семейства.

Веднага след промените, още в началото на 1990 г. редакцията на „Стършел“ иска официално да се отдели от издателя си ЦК на БКП. Партията, вече преименувана в БСП, още се води формално издател и притежава марката. Разводът е бърз, разделят наполовина сумата от абонамента и редакторите на „Стършел“ стават собственици на марката. Редакцията взима и къщата в Созопол, но по късно идва законът за отнемането на имуществото на тоталитарни партии и организации, и след време къщата е прибрана от областната управа в Бургас и продадена.

Има вече няколко дипломни работи на студенти по журналистика на тема „Стършел“, обяснява Йордан Попов. Историята на вестника от 1946 г. до днес заслужава цяло изследване. Има различни периоди. В първоначалния състав на вестника са Димитър Чавдаров – Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, художникът Никола Мирчев. Една от целите на изданието е да даде отпор на сатиричната рубрика на Трифон Кунев „Ситни-дребни … като камилчета”, която вестникът на БЗНС (Никола  Петков) „Народно земеделско знаме” отпечатва ежедневно на първа страница и която добива голяма популярност.

По-късно “Стършел” става издание на ЦК на БКП. Въпреки че в началото хуморът от страниците на „Стършел” прилича повече на комунистическа пропаганда, към средата на 60-те години вестникът постепенно се превръща в отдушник на натрупаното недоволство и става любимо четиво на народа. По това време в него пишат Радой Ралин, Петър Незнакомов, излизат карикатури на Борис Димовски, по-късно редовен сътрудник става Станислав Стратиев и др.

Карикатура от Георги Чаушов.

Към края на 80-те главният редактор Христо Пелитев лавира между чука (ЦК на БКП) и наковалнята – редакция от свободомислещи сатирици, които трудно се удържат. Накрая, година преди промените Пелитев е пенсиониран, въпреки консервативната му политика. На негово място е сложен верният на партията поет Орлин Орлинов, с когото начело редакцията посреща падането на Живков.

През 70-те и 80-те години в „Стършел“ се появяват рубрики, които изглеждат немислими в онова време – „Четово за министри и генерални директори“. Тази рубрика излиза рядко, но отзвукът от всяка подобна публикация е много силен. Има материали, на които като наслов е сложена бележка „На вниманието на главна прокуратура“. Редовна рубрика е „Помощ, обслужват ни!“, „Да пазим природата, ще ни потрябва!“, „Софийска анахроника“ – за неразбориите в София и общината и др.

Карикатура от Георги Чаушов - изритването на Тодор Живков, първата срещу властта след 10 ноември.
Карикатура от Георги Чаушов – изритването на Тодор Живков, първата срещу властта след 10 ноември.
Карикатура от Георги Чаушов - изритването на Тодор Живков, първата срещу властта след 10 ноември.В този брой на Рубриката Карикатура от Георги Чаушов преди 1989 г.Карикатура от Георги Чаушов преди 1989 г.Пример за карикатура от времето на соца - чрез Първи април се критикуват отрицателните явления. Пример за положителна карикатура на международна тема от времето на соца - по темата за разоръжаването.Брой от юли 1988 г., с критичен репортаж от разрушената от земетресение Стражица, където хората живеят във фургони. Вдясно двете карикатури вдясно осмиват пазарния дефицит и недостига на жилища за млади семейства.Рубриките Рубриките Рубриките Рубриките Рубриките Рубриките

В редакцията работят забравени днес сатирици като Мирон Иванов и Дамян Бегунов, вече покойници. Мирон по онова време е популярен писател хуморист. Бегунов е учил в семинария, завършил скулптура в Художествената академия, автор на разкази и сатира. Измисля рубрика „Наша хроника – писа рука Бегунова“, в която с църковнославянски букви пише пародийни хроники.

Днес някои отново звучат смешно поради обратите на времето – например в броя от април 1988 г. пише „Да се знае, кога през марта и априлий щехме да изпукаме от жега, щото немаше кой да спре парното“. Тогава Топлофикация не пести, парното бумти на макс, а няма регулатори по радиаторите…

Единствена карикатура на Живков

За целия период на социализма във вестника излиза една единствена карикатура на Тодор Живков, съгласувано с ЦК на БКП, вероятно одобрена лично от него. Автор е легендарен карикатурист, Теню Пиндарев. Въпреки страхопочитанието пред вожда, все пак карикатурата представлява известна ирония. На едно бюро, съставено от томове, номерирани с римски цифри, седи Тодор Живков и от прозореца априлски вятър му вее вратовръзката с формата на знаме. По онова време хората се възмущават от безумното издаване на над 15 тома с твърди корици събрани съчинения на Тодор Живков.

При втори опит да се пусне карикатура на Живков обаче става фал. Друг карикатурист, Георги Анастасов нарисувал Живков между две лаврови клонки като миролюбец, по повод някаква международна среща. Карикатурата обаче не била съгласувана и вестникът светкавично е спрян от разпространение, карикатурата е сменена и е препечатан целият тираж с нова карикатура на друга тема. В спряната няма нищо нередно, възможно е Живков просто да не се е харесал как е нарисуван.

В „Стършел“ при социализма са публикувани и фейлетони на Арт Бъкуалд.

Един от най-великите карикатуристи в историята на „Стършел“ е Георги Чаушов, днес над 70-годишен, затворил се в себе си и не рисува повече карикатури. По времето на соца иносказателните му карикатури с характерни черни графични форми и неподражаем стил, предизвикват възхищение. В края на 80-те, верен на свободомислието си, той се скарва с главния редактор Христо Пелитев и е изгонен от екипа. От онова време се помни шегата му „Работата във вестник „Стършел” всекидневно превръща гения в талант”.

Връща се във вестника в края на 1989 г., след като настъпват промените. Рисува за кратко, но промените в обществото го разочароват и той отива да живее на село край Севлиево и започва да пише философски съчинения. Като в някакъв фейлетон, пенсионираният главен редактор Христо Пелитев живее в съседно село на карикатуриста. Те не се виждат в продължение на няколко години. И веднъж решили да се съберат, отишъл Чаушов на гости, седнали на една маса на ядене и пиене и след няколко часа се скарали и продължили да не се виждат в следващите години…

Чаушов е автор и на втората отпечатана карикатура на Тодор Живков в историята на вестника – две седмици след 10 ноември на първа страница е изобразил едно хоро от хора на властта, прикрили лица с чантите си, а до тях пада настрани ритнат от хорото Тодор Живков. Това е първата по-директна карикатура срещу политбюро на ЦК на БКП в историята на вестника.

Друга подобна излиза в края на 70-те, но далеч по-иносказателна – Теню Пиндарев е изобразил „Тайната вечеря“, с някакви персонажи, насядали на дълга маса като учениците около Христос, който не прилича на Христос, а сред тях има и физиономия на жена. Броят на хората на масата е точно като на броя на членовете на Политбюро, а по онова време сред тях е и Людмила Живкова. Един от учениците сочи с ръка идващата Нова година и казва: „Ето, учителю, кой ще плати вечерята“. Днес изглежда смешно, че такива енигматични карикатури са се смятали за опозиционни. Но… „Такова беше времето“ – каза по подобен повод един от членовете на Политбюро генерал Добри Джуров през 1990 г.

Днес вестник „Стършел“ е абсолютно свободен, независим, няма ограничения за теми, личности. Но се ограничава сам, в своите разбирания за качествен хумор и сатира.

От сп. „Биограф“

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.