Пълно безразличие към изборите за евродепутати в Румъния

На 28 ноември в Румъния ще се проведат избори за Европейски парламент, но едва няколко кандидати са готови да участват в надпреварата, а повечето от гражданите изглежда не са наясно с този вот.

Изборите за евродепутати в България бяха на 20 май. В Румъния вотът предстои на 28 ноември, но от него не се интересуват нито избиратели, нито политици. Снимка: Ройтерс

Като част от задълженията, произтичащи от членството в ЕС, през тази година България и Румъния трябва да произведат избори за Европейски парламент. България го направи през май, а румънските евроизбори предстоят. Разбираемо е, че не много граждани на държавите от ЕС знаят за тези избори. Изненадващо е обаче колко неинформирани са самите румънци, защото малко от тях знаят за вота, който е след два месеца. Евроизборите почти не се обсъждат в медиите. И това въпреки факта, че повечето от румънците подкрепяха силно членството в ЕС.

Най-куриозното в тези избори обаче е, че политическите партии не могат да излъчат кандидати, подготвени за участие в надпреварата. В страната не се провежда предизборна кампания. Нито една от основните политически партии не е обявила листата си с кандидати за евродепутати, а много от потенциалните участници във вота за Европарламент се оттеглиха веднага, щом беше обявено, че ще се кандидатират.

Обикновено изборите в Румъния са съпътствани от яростни телевизионни дебати, излъчвани на живо, от купища плакати, брошури, реклама, посещения в избирателните райони, където пред избирателите се правят всевъзможни обещания. Битката в партийните централи се води за попадане в списъка с кандидати. Единственото интересно за медиите около тези избори обаче са партийните затруднения за намиране на кандидати за евродепутати.

Сред многобройните кандидатури, които бяха обсъждани в румънските медии, се открояват три – на Василе Дънку, уважаван социолог от Клуж, който в момента е евродепутат от групата на социалистите и е бивш министър на обществената информация; Михай Унгуряну, бивш външен министър, и Надя Команечи, легенда на румънската спортна гимнастика. И тримата бяха обявявани в медиите като обещаващи кандидати за Европейския парламент, но и тримата впоследствие оттеглиха имената си.

Съдейки по тона на изявленията, публикувани в румънския печат, търсенето на кандидати за евродепутати е нежелана работа. Става ясно, че политиците в страната не желаят особено да се отделят от епицентъра на румънската политика – Букурещ, въпреки атрактивната заплата, която получава евродепутатът. Отиването в Брюксел изглежда не се смята за подходящ път за издигане в политическата йерархия.

Наблюдателите оценяват изборите за Европарламент като уникална възможност за политическите партии в Румъния да забравят вътрешните си противоречия и да започнат да работят съгласно европейските ценности. А точно това е, което обществото отдавна очаква.

Прогнозите обаче са за доста ниска избирателна активност, по-ниска дори от тази в Словакия, където през 2004 година гласува само 17 на сто от населението. Кшищоф Бобински, кандидат през 2004 година на изборите за Европарламент в Полша, казва, че хората в страната му са били истински мотивирани да гласуват само от екстремистки партии. „Примерът на Полша показва, че ниската избирателна активност в Европейските избори означава, че страната е представена от голям брой крайни политици, а това не е добре за имиджа й. Важно е възможно най-много хора да участват в тези избори“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.