Белгия замисля „нежен развод“ по чехословашки

Белгийски полицаи от силите за борба с масовите безредици арестуват националистическия лидер Филип Девинтер, единственият белгийски политик, който открито настоява за разделяне на страната. Снимка: Ройтерс

Разделянето на Чехословакия на две държави преди 15 години беше наречено „нежен развод“ – без скандали, с мир и толкова приятелски, колкото е възможно. Сега франкофонската и фламандската половини на Белгия изучават тази раздяла, за да видят дали и те могат да разцепят страната си и всяка половина да поеме кротко по пътя си.

Три месеца след изборите Белгия все още няма правителство. Разговори за разделяне на 177-годишната федерация с население от 10,5 милиона души се чуват все по-често от двете страни на езиковата граница, която разделя страната на по-богат Север и по-беден Юг.

В броя си от миналия понеделник френскоезичният вестник „Соар“ посвети три пълни страници на разделянето на Чехословакия на 1 януари 1993 година. Той го нарече „цивилизована и благородна сделка“ с благотворен ефект върху отношенията между чехи и словаци и разгледа възможните сходства с Белгия.

Филип Девинтер, водач на националистическата партия Фламандски интерес (Влаамс Беланг), пренебрегвана от всички други партии в Белгия, каза пред парламента на северния район Фландрия, че е време за „нежен развод“ по чехословашки. Въпреки че неговата партия е единствената, която открито защитава разделянето – другите фламандски политически формации отхвърлят призива му за референдум – въпросът вече не е табу сред политиците от традиционните партии и сравненията с Чехословакия не спират. В момента ключовите политически играчи в севера на страната, като християндемократическия премиер Крис Петерс и предшественика му Ив Льотерм, засилват призивите си за по-голямо самоуправление на заможния регион с 6,5-милионно население, говорещо фламандски.

В Словакия това звучи познато. По-голямата част от трите години, в които Чехословакия продължи да бъде едно цяло след падането на комунизма през 1989 година, преминаха в кампании за прехвърляне на пълномощия от Прага, столицата на 15-милионната федерация, към двете съставни републики.

В Чехословакия инициативата за разделянето беше подета от по-бедната от двете части – Словакия, която от векове беше лишена от всякаква форма на национална идентичност. В Белгия движещата сила е Фландрия, най-богатата част, която отдавна се е отърсила от някогашното подтисничество на френскоговорещите. Фламандците искат конституционни реформи, които да делегират на Фландрия и на Валония повече власт в сферата на здравеопазването, правосъдието и транспорта – някои от оставащите области, в които Брюксел, все още официално единственият двуезичен регион, има централизиран контрол.

Деца разглеждат витрината на магазин в центъра на Брюксел. Столицата на Белгия може да се окаже препъни камъкът пред разделянето на страната на френска и фламандска част. Снимка: Ройтерс

Този сценарий е сходен на случилото се в Словакия. Там през 1992 година популисткият лидер и кандидат от националистическата листа Владимир Мечиар беше избран за министър-председател. Мечиар подкрепяше конфедерация с минимална обвързаност на двете части, в която общи да останат само основните елементи – валутата и армията.
Много фламандци се оплакват, че тяхната по-богата икономика, основана на обслужващия сектор, субсидира Валония. Говорещите фламандски смятат, че порутените градове на френскоговорящите и 14-процентната им безработица – двойно по-голяма от фламандската – са наследство от твърдолинейното социалистическо управление.

Чехите също недоволстваха и накрая, когато стана ясно, че желанието да живеят заедно се е изпарило, се съгласиха бързо да се разделят със словаците.

„Определено има сходства. Белгия е федерация от две държави, които често са нестабилни, особено ако едната нация има икономическо надмощие“, казва Иржи Пехе, чешки политически анализатор и директор на филиала на Нюйоркския университет в Прага. „Разликата е, че Чехословакия беше млада демокрация, където традициите не бяха пречка за разделянето“, посочва той. „Разделянето беше наложено и ръководено отгоре и беше извършено много бързо.“

И наистина, след изборите през юни 1992 година на 74-годишната федерация от две републики с близки езици и сходна култура бяха нужни само шест месеца, за да се раздели. След избирането на двете регионални правителства – подчертано различни по стил и цели – не се проведе референдум.

В Чехия премиерът Вацлав Клаус искаше да извърши пазарно ориентирани реформи и беше твърдо решен да изведе републиката с 10-милионно население до западните стандарти възможно най-бързо. В Словакия Мечиар свиреше на националистическата струна, обещаваше на петмилионната си република по-добро бъдеще без чехите и по-бавен ход на реформите, за да бъдат по-малко болезнени. Докато в не така далечната Югославия се водеше кръвопролитна отцепническа война, чехи и словаци се споразумяха мирно да разделят активите на бившата си държава в съотношение 2 към 1, стиснаха си ръцете и всеки тръгна по своя път.

Но Чехословакия никога не е имала Брюксел, основният неразрешим проблем. Всеки се чуди какво ще стане със столицата на държавата, а и на Европейския съюз. Засега нито фламандците, нито валонците изпитват особено желание да се впуснат в задълбочен дебат по въпроса. Трудно е да си представим, че Фландрия ще се откаже от Брюксел – едномилионният град, където мнозинството говори френски. Но също толкова трудно е да си представи някой, че Валония може да оцелее без него.

„Всъщност въпросът с Брюксел би могъл да попречи на процеса на дезинтеграция,“ казва Пехе. „В крайна сметка, този проблем може да се окаже твърде труден за решаване.“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.