Какво ще стане, ако Иран се сдобие с ядрена бомба?

liberation_logo.gifСред иранските управляващи има и такива, които се ръководят от есхатологични цели – при тях религиозната борба е императив номер едно. Тази борба, както се вижда от иранските учебници, включва унищожаване не само на Израел, но и на ценностите на „кръстоносците“, т.е. на християните.

Ако иранският президент Махмуд Ахмадинеджад успее да разработи ядрено оръжие, то ще предизвика верижна реакция в Персийския залив, а надпреварата във въоръжаването ще засегне и Европа. Снимка: Ройтерс

Уви, според някои наблюдатели ядрен Иран би засегнал само изявените противници на режима на моллите. По-ясно казано, това би бил иранско-израелски или иранско-арабски проблем, който трябва да се реши на местно ниво. Според тази успокояваща логика, на европейците и на другите страни извън Близкия изток няма да се налага кой знае колко да се намесват в спорове, които не ги засягат.

Това обаче е възможно най-грешният подход. Тези, които настояват да не се отправят изисквания към Техеран да спре да обогатява уран, не познават геополитическите залози, недобросъвестни са или го правят от угодничество към Техеран. Те обаче правят твърде лоша услуга на каузата на мира по няколко причини.

Около Иран съществуват държави, които са здраво свързани със Запада и са отлични доставчици и клиенти на ЕС. Те очакват от Тройката на ЕС (Германия, Великобритания и Франция) да упражни натиск над правителството на Махмуд Ахмадинеджад съобразно икономическата си мощ. Ясно е, че ако Саудитска Арабия, Кувейт, Пакистан, или пък особено Турция, чийто глас не може да бъде чут по въпроса за общия им кошмар, а именно иранската бомба, се разочароват от Европа, е твърде вероятно да напуснат западното лоно.

Подобна перспектива е потенциално пагубна в както в търговско, така и в политическо отношение – Исламабад застава под крилото на Китай, Рияд и петролните монархии в Залива се сплотяват по вътрешноислямска линия, Турция окончателно се откъсва от европейския полюс и се прикрепя към Русия.

Второ, и това е още по-фундаментално, ако Техеран се сдобие с ядрена бомба, тя ще е с висока степен на разпространение. След като Северна Корея официално се отказа от програмата за обогатяване на уран, малко преди да добие възможност да развие ядрена бомба, Иран се явява голяма спънка, вероятно последната, по отношение на неразпространението на ядрено оръжие. Съдете сами. Още през декември 2006 година Съветът за сътрудничество в Персийския залив, който включва шестте арабски петролни монархии от Залива, най-неочаквано обяви, че започва програма за научни изследвания в ядрената област. Няколко месеца по-рано Египет заяви, че се интересува от ядрена енергия за граждански цели, а Пакистан – че иска да развие своите ракети-носители заради растящата заплаха на иранската ядрена програма. Ако антимонархическият, шиитски и персийски Иран се сдобие с ядрена бомба, Саудитска Арабия, която е арабска сунитска монархия и петролен съперник, ще разпространява ядрено оръжие благодарение на финансовите си средства и пакистанските си инженери. Националистическа Турция е съперник на Иран в Кавказкия регион и по кюрдския въпрос, затова тя също ще се включи в разпространението. Пакистан, който е религиозен (сунитски) и политически (заради Белуджистан) съперник, вече притежава ядрена военна технология и ще увеличава капацитета си.

Иранската ядрена инсталация в Бушер, близо до Техеран, се строи от Русия. Тази АЕЦ е едно от местата, към които международните експерти и САЩ са особено подозрителни. Снимка: Ройтерс

Как европейците си представят, че при такава надпревара във въоръжаването с оръжия за масово поразяване в Близкия изток ще могат да гарантират сигурността си в средносрочен и в дългосрочен план?

Трето, географията също е фактор. Рискът от регионален конфликт, породен от иранска ядрена бомба и последващото ядрено разпространение не само би засегнал жизненоважни европейски интереси (петрол, вътрешна дестабилизация), но и няколко държави от югоизточна Европа може да попаднат в обхвата на иранските ракети Шахаб-3. Накрая, да не забравяме и недържавното ядрено разпространение.

Иран, който вече е уличен, че е замесен в множество терористични атаки по света – в Ливан, Франция, Аржентина и др. – може да се сдобие с допълнително средство за натиск, конкретно срещу Европа, като предлага „мръсни бомби“ на терористични групировки. Войната между Израел и Хизбула от лятото на 2006 година даде представа за балистичните умения на ливанското проиранско шиитско движение. Престъпната решимост на групировки като талибаните или Ал Каида вече са достатъчен повод за тревога.

Да се внушава, че бомба в ръцете на Иран на тандема Хаменей-Ахмадинеджад ще засегне само Вашингтон, Ерусалим и една-две арабски столици, е безотговорно. Както заради неизбежната регионална дестабилизация, така и заради огромния риск от широко ядрено разпространение, перспективата за ядрен капацитет на Иран трябва непременно да се отхвърли от международната общност, която по този въпрос залага бъдещето си.

Дано канцлерът Ангела Меркел, президентът Никола Саркози и премиерът Гордън Браун да останат убедени в основателността на икономическите санкции, които изглежда вече дават обещаващи резултати сред режима на моллите.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.