Как Цветан Василев се е срещнал с Бойко Борисов по криминален начин през юни 2014 г. и го е предупредил

Явор Дачков интервюира Цветан Василев в Белград. Снимка: Гласове

Интервюто на Цветан Василев за сайта „Гласове“ повдига завесата на задкулисието.
Някои неща той разкрива за пръв път.
Цветан Василев съобщава, че се е срещал с Бойко Борисов по криминален начин през юни 2014 г. и го е предупредил, че нещата с банката и много бизнеси около нея могат да станат катастрофални. Затварянето на банката настъпи две седмици по-късно.
Срещал се е и с другите двама лидери на управляващите политически сили тогава, без да ги назовата поименно. Това могат да бъдат само Сергей Станишев и Лютви Местан (или тогавашният премиер Орешарски).

Василев казва още, че преди това Пеевски е поискал от него да прехвърли безвъзмездно активи на банката, той отказал и атаката започнала.
Банкерът е депозирал при нотариуси в две различни държави свои показания и доказателства на какъв натиск от политици е бил подложен и какво са искали от него управляващи, вероятно и какви пари е раздавал.

Василев разкрива още, че е предлагал БТК и фирмите, които продаде за едно евро, на държавата срещу подкрепа за оздравяване на банката, с различни варианти, с опция за издължаване и обратно изкупуване или без. Това е отказано от правителството и БНБ.

Ето извадки от интервюто на банкера:

Цветан Василев: След като беше организиран този пуч срещу Корпоративна търговска банка, всички нейни активи бяха подложени на изключителен стрес, което намали многократно тяхната цена. Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложението на консорциума за оздравяване и преструктуриране на банката, чието предложение беше осмяно като несериозно писъмце. Всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.

Явор Дачков: Тоест това, което се случва сега с Пиер Луврие (бел. ред. – купувачът на БТК и др. фирми), вие сте предложили на държавата през лятото на миналата година. Сега си спомням, че Иван Искров тогава нарече това предложение несериозно.

– Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим – за това е избран –  а не да е податлив на влияния от страна на прокуратурата, МВР, политици и групировки…

– Иван Искров е знаел за атаката срещу банката и всичко, което предстои да се случи в КТБ?

– Не само че знаеше. Искров ме предупреди с думите “Знаеш ли какво правиш?”, а аз му отговорих: “Знам какво мога да направя, но по-важното е какво можеш да направиш ти, за да предотвратиш последствията от тази атака?”. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен.

Вицепремиерът Цветан Цветанов връчва приза икономист на годината на Цветан Василев, 2011 г. Снимка: в. „Стандарт“

– Сега Искров твърди, че в последните четиринадесет години банката е била наред, но не знае как в последната година се е случило така, че се е отворила дупка от 4 млрд. лева.

– Тази дупка е измислица. Беше изфабрикувана с цел формално да имат основания да отнемат лиценза на Корпоративна търговска банка. За стабилността на банката има преки доказателства: проверки от институции, одити, рейтинг на Мудис и най-вече, лично за мен, доверието на международни инвеститори, които придобиха миноритарни дялове в нея.

И сега продължавам да твърдя, че към 20 юни 2014 г., когато Корпоративна търговска банка беше поставена под специален надзор с моето съгласие, тя беше една от най-живите, и ще приведа  няколко примера:

Банката контролираше чрез свои SPV-та бизнес, чиято оценка надхвърля два милиарда евро. Точно тези четири милиарда лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци – че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях. Целият дивидент от тези активи е отивал в резултата на банката и това могат да го потвърдят както изпълнителните директори, така и основният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.

– Да се върнем на четирите милиарда. Никъде не се появи документ или доказателство за липса на тази сума, която май за първи път се завъртя в медиите миналото лято?

– Не. Тези четири милиарда се появиха малко по-късно, когато трябваше да бъдат отказани инвеститорите. Първоначалното мнение на Централната банка, изразено от Димитър Костов, беше, че банката ни се нуждае от милиард и половина лева. Ние предложихме два милиарда срещу активи, а формата можеше да бъде най-различна: временно финансиране, придобиване от държавата с правото на обратно откупуване и прочее, стига да имаше някой с държавническо мислене. Ама за какво държавническо мислене да говорим, след като аз през май и юни се срещнах с тримата лидери на трите водещи политически сили веднага след като бях заплашен в прав текст, че ако не прехвърля дялове от определени компании ще атакуват банката, и всички избягаха от отговорността. Аз ги предупредих и тримата…

– Които управляваха тогава….

– Не само които управляваха. Третият е сегашният премиер Бойко Борисов. С него имах среща на  6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.

– Какво ви отговори той?

– Първо не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно. Без повдигнато обвинение, без нищо. Абсолютно незаконно бях следен от всички органи и от всички спецслужби. Засега няма да кажа какво си говорихме.

– Нека да припомним обаче и как се стигна до тази криза в КТБ, защото преди нея имаше организирана кампания за изтегляне на пари от банката. Ваш колега ми припомни, че барети бяха снимани пред офис на банката и показани по телевизията. Без обаче да се казва, че те не са влизали вътре и не са претърсвали офиса, а само са позирали пред името КТБ, за да се създаде впечатлението за акция.

– Нека започнем от малко по-рано. За да ме изключат от играта, стартираха с обвинение, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Целта беше или да бъда вътре, зад решетките – ефектът щеше да бъде същият, или да бъда принуден да остана навън, за да могат по-лесно да атакуват и унищожат банката. В крайна сметка те постигнаха целите си.

Нобеловият лауреат проф. Пол Кругман между ректора на УНСС проф. Стати Статев и банкера Цветан Василев. Снимка: БТА

– Тоест до проблемите в банката се стигна, след като започна тази масирана акция и хората, както и различни държавни и частни фирми започнаха да си изтеглят парите от нея.

– Кажете има ли по света банка, която да издържи, след като за една седмица изтеглят 20% от активите й в брой. Над милиард бяха изтеглени, а по техни оценки в банката останаха още около 500 милиона. Въпреки тези милиард и половина те обявиха, че банката не е ликвидна, че не може да й бъде оказана държавна помощ. Заради тази неадекватна и безотговорна реакция България ще има проблеми в Европейската комисия. Защото аз сезирах ЕК, както и Европейския банков орган за двоен стандарт на политиката и неоторизирана държавна помощ към трети банки. А неоторизираната държавна помощ в полза на конкуренцията я виждам и чрез атаката срещу КТБ и изтеглянето на средства в полза на трети банки. Това беше чисто политическа атака.

Запомнете 13 юни. Тринайсети юни е възлова дата. Тогава те ме обвиниха, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски! Давате ли си сметка как звучи това – председател на надзорен съвет на четвъртата по големина банка в страната е поръчител на убийството на действащ депутат! Разбирате ли как това се отразява на всички клиенти на банката? Какво могат да си помислят те? И въпреки всичко тези клиенти не се поддадоха веднага. Не мога да ви опиша какво последва. Имам доказателства за мачкане и притискане на клиенти, включително и заплахи. На някои им е обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат.

– Тук ще припомня, че във втората половина на юни се създаде истерия около ПИБ. От банката за един ден бяха изтеглени 800 милиона, но въпреки това държавата й помогна с един милиард и петстотин милиона, което е проява на двоен стандарт.

– При това в ПИБ кризата започна отдолу – от вложителите, които започнаха да разпространяват слухове помежду си, докато при нас кризата бе институционализирана отгоре, а на вложителите бе внушавано и някои от тях притискани да изтеглят парите си от банката. Нашите вложители не искаха да повярват, че банката с най-много индустрия може да бъде съборена, и то по такъв брутален и криминален начин от самата държава.

– В едно интервю бяхте казали, че всичко, което знаете, не само за банката, но за българския политически елит, за икономическия живот, сте разказали пред съдия и сте затворили в сейф, в случай че нещо се случи. Много ми е интересно какво очаквахте да ви се случи и при какви условия това ще се отвори и кога всъщност ние ще разберем цялата истина?

– Това ще се отвори в случай на моята смърт!

– Така е записано във вашите показания?

– Да. Има и не са в сейф, който е под мой контрол, а са при нотариус. И то не при един, а при двама нотариуси от различни държави.

– Какво съдържат тези разкази?

– Много нелицеприятни неща за целия политически елит.

– Не е ли редно да ги кажете? Аз не искам вие да умирате, но искам да зная истината за този елит, въпреки че подозирам в голяма степен.

– Аз мисля, че няма среден българин, който да не знае истината за този елит. Погледнете форумите и ще разберете. Само че при мен са и конкретни доказателства извън общото познание колко му е умственият багаж на единия, колко е на другия, кой къде и как кадрува.

Виж цялото интервю в „Гласове

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.