Кого плаши Русия с „Бащата на всички бомби“?

Русия демонстрира военна мощ с опита със супермощната вакуумна бомба. Вместо да влага пари в подобни опити обаче е по-добре да осигури достоен живот на военните в страната. Снимка: Ройтерс

Както изглежда, става точно това, от което най-много се страхувахме. Нашата страна започна да влиза с ентусиазъм, дори с упоение, в надпревара във въоръжаването. На 11 септември – Деня в памет на загиналите при рухването на кулите-близнаци на Световния търговски център и в памет на 124 московчани, загинали при взрива на жилищен блок на Каширско шосе на 13 септември 1999 година – по телевизията беше показано изпробването на, както беше заявено, най-мощната неядрена взривна бомба или по-точно на обемно-детонираща авиационна бомба.ria-novosti-logo-1.gif

Заместник-началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили генерал-полковник Александър Рукшин обясни, че новото оръжие „по ефективност и възможности може да се сравни с ядрен боеприпас“, но същевременно неговото действие е „абсолютно чисто и не замърсява околната среда, а също не нарушава нито един от международните договори, които е подписала Русия“. С новата бомба, подчерта генералът, „ще можем да гарантираме сигурността на държавата и същевременно да отговорим на международния тероризъм във всяка страна и всеки регион“. След това бяха дадени най-подробни технически характеристики на новата бомба. На другия ден руският печат масово отрази събитието с ярки заглавия за „Бащата на всички бомби“, която превъзхождала американската „Майка на всички бомби“ и т. н.

Западният печат не беше толкова красноречив, но също беше достатъчно показателен. Още повече, че в НАТО и в Пентагона предпочетоха да не коментират руската супербомба. Въпреки това лайтмотив на чуждестранните публикации стана страхът от военната мощ на „путинова Русия“. Опитът беше свързан с полетите за бойно дежурство на руски стратегически бомбардировачи. Както и – което също трябваше да се очаква – беше приет като отговор на Москва на плановете на Вашингтон, Варшава и Прага да разположат в Източна Европа елементи от системата за противоракетна отбрана.

Така или иначе, не стана ясно защо беше необходимо да се говори толкова подробно за изпитанието на „бащата на всички бомби“, и то на онази паметна за руснаци и американци печална дата. Какво искаха да кажат с това високопоставените представители на руското министерство на отбраната? Кого и за какво да предупредят? На кого да изпратят сигнал? На потенциалните и действащите терористи? На жителите на Полша и Чехия? На собствения си електорат?

Вакуумната бомба се хвърля с парашут, а самолетите, които я пускат, ще бъдат заплашени от ПВО. Русия трябва да се защитава на минимално равнище и няма нужда от военен потенциал, който може да унищожи противника три пъти. Снимка: Ройтерс

Терористите трудно могат да бъдат сплашени с вакуумна бомба, колкото и мощна да е тя. Първо, те предпочитат да действат в населени пунктове, чрез засади по пътищата, превземане на болници, училища, концертни зали, самолети. Там вакумна бомба не може да се използва. Да сплашат поляците и чехите? Както каза неотдавна на видеоконференция полският писател и главен редактор на опозиционния вестник „Нйет“ Йежи Урбан, който е рязко критичен към сегашното ръководство на страната и срещу плановете на САЩ за разполагане на противоракетни установки в Полша: „Колкото по-силно вика Русия, че няма да допусне такова разполагане, толкова по-силно искат поляците тези американски ракети.“

Освен това, военните ръководители на Русия вече заплашиха поляците с оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“, който при определени обстоятелства може да бъде разположен в Калининградска област, близо до базата на американските ракети прехващачи. Заплашиха ги и с пренасочването на стратегическите ракети „Топол-М“, „Воевода“ и „Стилет“. Не последва никакъв положителен резултат. Обратно, президентът и премиерът на Полша започнаха да настояват на преговорите с правителството във Вашингтон заедно с противоракетните системи да бъдат доставени и зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът-3“, пак за защита на полската територия от руски удар.

Дали не настъпи следващият етап на заплахи? Безсмислен и безполезен. Вакуумната бомба се хвърля върху целта с парашут, което означава, че самолетът трябва да влезе в зоната на действие на ПВО и да се изложи на техния удар.
След телевизионния сюжет за изпробването на „бащата на всички бомби“ руският електорат едва ли ще бъде обзет от патриотична гордост за съкрушителната мощ на руската армия. Разумните и здравомислещи хора, които са абсолютното мнозинство, разбират, че с никакви бомби и ракети не можем да докажем своето превъзходство над другите страни и армии. Можем и трябва да защитаваме и охраняваме страната си, но на минимално достатъчно равнище. Какъв смисъл има военен потенциал, с който евентуалният противник може да бъде унищожен три пъти? Нима не е достатъчен един път? Или два пъти? А е крайно неразумно да влизаме в надпревара във въоръжаването, да се съревноваваме в разходите за отбраната със страна, която влага за своята армия и флот почти 500 милиарда долара – половината от световните разходи в тази област. Това вече се случи по времето на СССР. И е известно как свърши.

И още нещо. Всеки що-годе грамотен във военно отношение човек отдавна знае, че мощта на съвременната армия се определя не от мегатонните бомби и ракети, които може да се хвърлят върху противника, не от страховитата сила на огневите средства за унищожение, а от избирателната точност на унищожаване на неговите системи за управление на бойните действия, на пусковите установки и бойната техника. Т.е. от наличието на високо ефективни средства за разузнаване (включително и от космоса), за насочване и радиопротиводействие, на високотехнологични комуникационни средства, разузнавателно-ударна техника, система за защита от въздушно и космическо нападение. И т.н. и т.н. А също и от наличието на професионално подготвени офицери и войници, способни да решават поставените задачи бързо, точно и комплексно.

Защо да бъдат създавани свръхмощни вакуумни бомби, ако възможността за реалното им използване е съмнителна? Ако те, както и стратегическите ядрени ракети, могат да бъдат и да си останат само политическо оръжие за възпиране? А за решаване на тактическите задачи вече има и вакуумни заряди за авиационни ракети, и дори огнемети тип „Буратино“ и „Шмел“. Те са напълно достатъчни. Може би е по-добре, вместо да се влагат пари за „взривна екзотика“, да се отпуснат повече средства за хората в пагони.

Нелепо е да се перчим с „Бащата на всички бомби“, когато 133 500 офицери, практически всеки трети, и до днес нямат покрив над главата си. А заплатата на командир на рота е колкото заплатата на чистачка в московското метро.
Защо трябва да се съревноваваме с американците кой може да убие своя вероятен противник по-ефикасно, безболезнено и с по-голям медиен отзвук, ако не можем да осигурим достоен живот на човека в пагони? Не е ли по-добре да се съревноваваме кой повече и по-добре се грижи за своята армия? Руските въоръжени сили отдавна биха искали да победят в едно такова съревнование.

Мнения & Ко