Збогом на Убразованието
Има един лесен начин да се накара правителството да приеме бързо и безропотно всички искания на учители, учени и преподаватели. Че дори и да добави отгоре.
Отдавна е ясно, че нито едно от постсоциалистическите правителства, особено социалистическите, не се трогва от никакви вопли за бъдещето на нацията, за инвестиции в образование, за просвета, наука и прочие възрожденски поплаци. На правителствата не им пука от никакви молебени, бдения, подписки, шествия, мълчаливи присъствия. Такива интелигентски измишльотини полицията разпръсква с най-голямо удоволствие, влачи, бие и прибира в районното.
Затова трябва да се види кои и по какъв начин постигат най-леко и бързо исканията си и да се действа като тях. За целта учителите, учените и преподавателите трябва да направят само няколко лесно изпълними неща.
Да не се къпят три дни (мъжете и да не се бръснат). Да навлекат старите дочени дрехи, с които прекопават доматите и лепят плочки, за да вържат двата края. Да откъртят по една тръба от прогнилите парни инсталации на училищата си. Да запалят, ако успеят, старите лади и голфове втора употреба и да ги закарат на Орлов мост и пред Ректората. Там да блокират движението и да издигнат лозунги като „Збогом на Убразованието!” и пр. Ако не умеят да пишат с правописни грешки, техните питомци ще им помогнат.
На евентуалните упреци, че се парализира столицата, че децата не учат, че не заслужават тия пари, да отговарят единствено с размахване на тръбите, с нови, още по-големи искания и с разнообразни псувни (ако не умеят да псуват, пак техните питомци ще им подскажат).
Практиката от последните години показва, че ако се действа така, гражданите безропотно трамбоват пеша, полицията гледа отстрани и се почесва, а управляващите клякат най-много след два-три дни.
Това е пътят учителите, преподавателите и учените да се изравнят по заплати поне с шофьорите от градския транспорт. А защо не и с чиновниците от просветното министерство.
ПП. На вниманието на МВР: Горното представлява публицистично-художествено произведение и не бива да се възприема като призив за нарушаване на обществения ред.