Новите газо- и петролопроводи в черноморските страни са капан

газопровод, Бургас-Александруполис, петрол

Ако прогнозите за увеличаване на добива на петрол и на природен газ в прикаспийските страни не се оправдаят, черноморските държави може да се окажат съперници за ресурси, а не проспериращи от транспорта им. Снимка: lenta.ru

През последните години Черноморският регион играе все по-активна роля на международната арена, изтласквайки на втори план Каспийския. Само през последната половин година тук бяха одобрени проекти за нови газо- и петролопроводи, които трябва да увеличат каспийските енергийни доставки за европейските пазари. Подписано беше споразумение за прокарване на петролопровода Бургас-Александруполис, направена беше заявка за създаване на прикаспийски газопровод, както и за прокарването на южноевропейски газопровод през акваторията на Черно море до България с разклонения към Австрия, Словения и Италия. Очаква се ресурсите, които ще идват от каспийските находища по новите тръбопроводи, да повишат значението на страните от Черноморския регион.

nezavisimaja_gazeta-logo.jpgСъщевременно ще се увеличи и конкуренцията между тях за правото да изнасят ресурси, добити от каспийските находища. Споразумението между Русия, България и Гърция за създаването на петролопровода Бургас-Александруполис рязко увеличи значението на България. Началната пропускателна способност на тръбопровода е 35 млн. тона годишно с възможност да се увеличи до 50 млн. тона. Съществува също проект за създаването на трансбалкански петролопровод Бургас-Вльора, който трябва да свърже бреговете на Черно и Адриатическо море. Той трябва да е с мощност от 37 млн. тона годишно. И въпреки че осъществяването на тези проекти е въпрос на бъдещето, България става важен елемент от системата за износ на ресурси за европейските страни.

За ключова роля в транспортирането на каспийските ресурси претендира и Румъния, която активно настоява да се построи петролопроводът Констанца-Панчево-Омишали. Той трябва да осигури петрол за заводите в Румъния, Сърбия и Хърватия и транспортирането му към европейските страни. Освен към този проект Румъния има интерес и към създаването на петролопровода Констанца-Триест с пропускателна способност до 40 млн. тона годишно. Строежът му трябва да започне през 2009 г. Ако тези проекти бъдат осъществени, значението на Румъния като износител на петрол от Каспийския регион за европейския пазар също ще нарасне.

Засега оптимизмът на черноморските държави, предвкусващи огромни печалби от транспортирането на бъдещите ресурси и от построяването на съпътстваща инфраструктура, се базира на декларациите на ръководителите на прикаспийските страни, които твърдят, че разполагат с огромни и лесни за добиване запаси от петрол и газ.

Добиваните в момента количества поставят под съмнение пълното натоварване на мощностите на вече съществуващите тръбопроводи, да не говорим за онези, които може да влязат в експлоатация след 5-7 години. През последните години Азербайджан добива около 30 млн. тона, от които изнася 22 милиона тона. При това работят: нефтопроводът Баку-Супса с мощност 10 млн. тона годишно, Баку-Новоросийск с мощност 5 млн. тона и Баку-Тбилиси-Джейхан с проектна мощност 50 млн. тона петрол годишно. Така максималният експортен потенциал на Азербайджан възлиза на 65 млн. тона годишно.
Според най-оптимистичните прогнози, през 2010 година азербайджанската международна компания ще може да добива 45 млн. тона петрол годишно, което не е достатъчно, за да се натовари напълно дори тръбопроводът Баку-Джейхан. Така че, за да бъде проектът рентабилен, само азерският петрол няма да бъде достатъчен. Затова надеждата на азерите е в казахския петрол.

Част от газопровода “Син поток” по време на строителството му. Днес тръбопроводът от Русия за Турция на дъното на Черно море не работи с пълен капацитет, тъй като потреблението на газ в Турция се оказа много по-ниско от очакваното. Снимка: kubneftegazstroy.ru

До 2006 година Казахстан е добивал повече от 60 млн. тона петрол годишно, като е транспортирал 52,3 млн. тона, от тях 42 млн. тона през Русия. Прогнозите сочат, че през 2012 година добивът на петрол в Казахстан може да стигне 170-180 млн. тона годишно. Според по-предпазливи оценки към 2015 година Казахстан ще увеличи добива само до 150 млн. тона годишно. Допълнителни количества суровина ще бъдат пуснати по контролирания от Русия тръбопровод Бургас-Александруполис, който ще стане продължение на Каспийския тръбопроводен консорциум, пренасящ петрол предимно от Казахстан.

В Казахстан няма свободни обеми и от газ. До 2006 година страната добиваше около 26 млрд. куб. м газ. До 2015 година добивът може да стигне до 45 млрд. куб. метра. Това количество не е достатъчно, за да запълни новите тръбопроводи. Остава Туркменистан, чиито запаси от газ се оценяват на 2,8 до 3 билиона куб. м.

Всички проекти за новите газо- и петролопроводи се разработват на базата на декларациите на прикаспийските страни за възможностите за увеличаване на добива на енергийните ресурси. Засега обаче това са виртуални запаси и не е изключено прогнозите да бъдат сериозно коригирани в посока намаляване на количествата.

Как обаче ще се развива ситуацията в Черноморско-Каспийския регион, ако се получи несъответствие между производството на нужните количества суровина и построяването на новите тръбопроводи? Подобен сценарий не е изключен.

Добивът на петрол и газ се влияе както от политически, така и от икономически фактори. Примерът с украинския петролопровод Одеса-Броди е твърде показателен. Основната грешка на украинските власти, които взеха решението за построяването на тръбопровода в началото на 90-те години беше, че се повлияха от еуфорията в новите прикаспийски държави, предвкусващи бърз петролен рай. Тогава не беше направен задълбочен анализ на потенциалните доставчици на петрол от Каспийския регион, да не говорим за сключването на договори с тях.

В резултат на геополитическата игра, както и след сериозни пропуски в сметките, тръбопроводът Одеса-Броди не влезе в действие. Основната причина беше липсата на свободни обеми каспийски петрол. Роля изигра и политическата нестабилност в Украйна, чиито партньори я изключиха от стратегическите си планове. Прокарването на тръбопровода значително изпревари темповете на добив на каспийски петрол.

Друг пример е несъответствието между количеството на доставките и разчетените обеми за потребление, както стана при газопровода „Синият поток“ от Русия за Турция по дъното на Черно море. Той и до днес не работи с пълен капацитет, тъй като потреблението на газ в Турция се оказа по-малко от очакваното.

Новите планове на черноморските страни за транспортиране на енергийни ресурси от Каспийския регион значително изпреварват възможностите за добив на прикаспийските страни. Затова е изключително важно те рязко да го увеличат. Липсата на енергийни ресурси, които могат да натоварят всички съществуващи и планирани маршрути на тръбопроводите, може да изостри ситуацията в Черноморско-Каспийския регион и да стане сериозен фактор за засилване на разногласията между страните от региона. Още повече, че всяка от тях разчита да затвърди геополитическите си позиции и да получи нови печалби от транспортирането на допълнителни количества петрол и газ от каспийските находища.

Само след две-три години ще стане ясно доколко верни са прогнозите за бързо увеличаване на добива на петрол и природен газ в Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. Ако те се оправдаят, страните от Черноморския регион ще могат да затвърдят политическото си влияние и да решат, поне отчасти, социално-икономическите си проблеми. Но ако се окажат поредната манипулация, борбата за суровина за новите и за вече функциониращите тръбопроводи ще се разгори с нова сила и ще превърне Черноморския регион в арена на съперничество.

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.