Рашидов разби „Йоан Кукузел“. Втори хорист напуска от унижение. Парите от концерта – за делегации

Ансамбъл „Йоан Кукузел“ в двора на Ватикана след изпълнение поднася грамофонна плоча на състава на папа Йоан Павел ІІ, 1982 г. Снимка: сайт на ансамбъла

Стоян Малинов, вторият хорист, напуснал камерният ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, казва: „Въпросът е да не се унижаваш сам… Решението да напусна съвсем не беше лесно, а бе преживяно с болка. От 23 години съм член на „”Йоан Кукузел – Ангелогласният” и това беше ученическата ми мечта – да пея именно в този хор“ (в интервю за сайта „Православие„).

От плакатите на концерта в катедралата „Нотр Дам“ се вижда, че билетите са били от 12 до 20 евро. Истински скандал е при това положение, че Министерство на културата не е определило хонорар за певците. Сумата от билети е общо към 20 000 евро, процент от която отива в министерството. Но министерството харчи пари да командирова делегация и журналисти, шефове от медиите, за премиери на книгата на Мадам В. и др. А министърът ругае хористите – тоест живите носители на културата.

Когато хористът Георги Петров обяви че напуска хора от обидното отношение, ръководителят му побърза да го освободи, което прозвуча като наказание за непослушание и подмазване през властите.
А последвалото изявление на Вежди Рашидов, че хористите от „Йоан Кукузел“ „цял живот папат“ на държавна ясла, разби хор с 47-годишна история. Непростимо невежество за един министър на културата.

Хористите никога не са били на държавна заплата

още от основаването си. Това са певци, които си имат други професии, много от тях са и църковни певци, работят по на две-три места. Събират се, изучават и пеят старинна музика, което е нещо специфично. Получават хонорар при покани от чужбина, но българската държава ги третира като доброволци, които са длъжни да пеят само с командировъчни и хотелски разходи. Камерният ансамбъл е стигал до 16 души, на пее и в по-малък състав. Сега, заради скандалните изявления на министъра, и позицията на ръководителя на хора Димитър Димитров, остава с двама по-малко.

На плаката за концерта на „Йоан Кукузел“ в катедралата „Нотр Дам“ се вижда, че цените на билетите са 12-20 евро. Снимка: от Фейсбук, от български емигранти в Париж

Некултурният министър Рашидов втори път продължи с обидни изявления в сутрешния блок на бТВ в сряда, когато каза, „Да му дадем 100 лв. на хориста да не пее…. Ще му дам от моя джоб 50 лв…. Да ходи в хор „Гусла“…“
За Рашидов може би хор „Гусла“, с 90-годишна история, където е пял Борис Христов, е нещо селско, срамно.

Ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” е създаден 1967 г. от ентусиасти. Пял е на международни фестивали за старинна музика и е изнасял многократно концерти в Париж, Авиньон, Единбург, Рим, Прага, Краков, Санкт Петербург, Москва, Белград и мн. други.
Има записани 5 грамофонни дългосвирещи плочи, 5 аудио касети и 7 диска. С негови изпълнения са озвучавани филми, участвали са в оперни спектакли в Берн и Санкт Петербург. Изнасяли са концерти в двореца „Ховбург” за австрийския президент; в Рим – за италианския президент.

Хорът пее пред папа Йоан Павел ІІ

в неговия кабинет във Ватикана (1982), и по време на публичната му аудиенция на пл. „Сан Пиетро“ пред хиляди поклоници от цял свят (23 май 1985), също и в представителната зала на Ватикана „Павел VІ” в базиликата „Сан Пиетро”. Пеят пред него и 20 години по-късно при историческото първо посещение на римокатолически папа в православна България.

През 2006 г. „Йоан Кукузел-Ангелогласният” е поканен да изнесе концерт в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим, във връзка с приемането на България за член на ЕС. Радио Ватикана записва концерта и издава юбилеен диск.

А от думите на Вежди Рашидов излиза, че те са някакъв селски хор, на който той е уредил да стигнат върха (според него) в Париж. Сигурно ще тръгне да доказва, че катедралата „Нотър Дам“ е по-голяма от „Сан Пиетро“ или „Санта Мария Маджоре“… Дори такава реплика изпусна министърът „…да ходят да пеят по селата“.

Нищо не промени мъглявото извинение на Вежди Рашидов към хориста. Това е истински скандал, в резултат на който министър в цивилизована държава да си е подал оставката на втория ден. А Рашидов не само не подава оставка, а е агресивен и задълбочава скандала.

Вторият напуснал хорист Стоян Малинов

е дългогодишен църковен певец и преподавател по църковно пеене в Богословския факултет на СУ. Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет на СУ, и магистратура по хорово дирижиране в Националната музикална академия.

Стоян Малинов. Снимка: Православие

Ето какво казва още той: „Внезапното освобождаване на моя колега ме накара да взема окончателно решение да напусна в знак на несъгласие с подхода на ръководството, който бе използван в конкретния случай. И тъй като аз не се разграничавам от мнението на колегата, това вече ме накара да взема окончателно решение за напускане.

Да, това е служение на Бога, аз го усещам като призвание, но наред с това – когато отида в магазина, никой не ми подарява продуктите, защото съм църковен певец или човек на изкуството. (Не мога да разгранича ясно само като църковен певец ли се чувствам, или като човек на изкуството – за мен двете неща не си противоречат, а вървят заедно.)
Спомням си, че навремето в Семинарията някои учители ни казваха: „Учете пеенето, защото първите стотинки, които ще изкарате, ще са от пеене!“. Не мога да се оплача от възнаграждението, което получавам към храмовете, но за да успея да подсигуря семейството си,

трябва да работя на три места

Да поискаш хонорар за труда си е нещо естествено според мен. А трябва да кажа, че концертът в Париж далеч не е първият случай, в който разбираме, че няма да има хонорар за участието ни. Преди около две години пътувахме в Санкт Петербург и Москва за 15 долара командировъчни. Тогава колегата Георги Петров отново повдигна въпроса, но само между нас си, в рамките на хора, и никой не му обърна внимание…

Освен това, да отбележа една подробност – за да участвам в концерта в Париж, се наложи да намеря певец, който да ме замести тук, в храма „Св. Петка“, за три дни, и трябваше да платя за това. Така че всъщност си платих, за да замина за Париж.

Смирението е основна християнска ценност, но не мисля, че е синоним на овчедушие. Не съм съгласен да тълкуваме превратно смирението според това, което в определения момент е удобно за нас.
По повод изявленията на ръководството на хора, че „ние никога не сме били за парите“, ми се иска да отбележа, че нямам спомен някой от нас, включвам и себе си в това число, да е върнал възнаграждение или да се е отказал от хонорар, когато му е бил предлаган такъв. Може да е имало такъв случай, но за 23-годишното ми членство в хора нямам спомен за това.
Напротив, дори се сещам, че старите членове (на хора) са ни давали пример за техен концерт във Ватикана, когато изненадващо са получили добър хонорар и определено за тях изненадата е била приятна. На никого не му е хрумнало да ги упрекне, че са там, за да пеят „за името на България“, а не да вземат пари.“

В основата на разбиването на хора е и овчедушието и слагаческата позиция на ръководителят на хора Димитър Димитров, който вместо да защити хориста си, го изгони и застана на страната на министъра.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.