Калните наноси на един телевизионен канал

Иво Инджев

Не знам дали идеята е била ТВ7 да означава 7 дни в седмицата тази телевизия да е номер едно, но ако е така, миналата седмица мечтата на кръстниците й се сбъдна. Сбъдна се като илюстрация на максимата „внимавай какво си пожелаваш”.
„Добре ли е да си известен?”, питат понякога хората (а най-често децата се интересуват от този казус). Отговорът, както знаем, е: зависи с какво!

Ако трябва да откроя основното, което налага като обобщение на изминалата седмица да се занимаваме със скандала в ТВ 7, това е фактът, че скандалът най-после се състоя. Трябваше да бъде извършена глупостта с полицейската инвазия при уреждането на чисто имуществения спор, за да се разрази обаче революционният патос около явлението ТВ7. И „изведнъж” започнаха да изплуват спомени…

Всъщност тъкмо избирателно разказваните спомени изобличават срамната истина за мълчанието. А не всички мълчаха, когато беше доходно да се мълчи. Например Галина Славеева, продуцент на „Гореща точка” (трамплинът на Бареков като трибуна за подмазване на началниците и разгромяване на техните врагове), напусна телевизията през 2011 г. тъкмо в момента , когато вече се беше разчуло, че предстои раздаване (всъщност пране) на големи пари за послушните.

Днес Бареков продължава да се хвали какъв мениджър бил, какъв екип бил сглобил. Макар и малко, но вратата на килера с неговите лъжи днес беше открехната от водещите в тази телевизия Лара Златарева и Валя Войнова (за която вече съм писал как държеше портрет Путин на работно си място като водещ на новини в една друга телевизия и споделяше от екрана, че е любимият й политик). Лара Златарева сподели, че по време на протестите през 2013 г. В ТВ7 е имало инструкция да се говори, че протестите са малки.

Грозната вътрешна картинка в ТВ7 обаче далеч не се изчерпва с това. Ако имаше начин тя да се покаже в един кратък видеообзор, щеше да се види следното.

С пристигането си като началник в телевизията Бареков започва да уволнява заподозрените, че няма да изпълняват нарежданията телевизията да бъде превърната в средство за ласкаене на едни и дискредитиране на други политици. На някои от заподозрените шефът намалява заплатите в момент, когато започва да раздава нечувани в гилдията пари на новодошлите (новоназначеният главен продуцент на новините, младата Мария Календерска, е „привлечена” срещу 10 000 лева на месец, твърдят нейни колеги).

Бареков обичал да води сутрешния инструктаж с крака на бюрото и с телефон в ръка, получавайки директно инструкции от премиера Борисов, след което обяснявал на кого трябва ” да се набие днес канчето”. При един от тези случаи заповядал жертвата на следобедното предаване „7 въпроса” да е земеделският министър Мирослав Найденов, на когото премиерът Борисов е „вдигнал мерника”. Но само два часа преди началото на предаването нарежда отбой: обяснява, че Найденов „се е кротнал” и неговия побой в ефира на телевизията се отлага.

Милионерският проект „България без цензура”, който вкара Бареков в политиката, беше предшестван от „ ТВ7 България”. През пролетта на 2011 г. екипи на телевизията получават инструкция да открият огън по плевенския син кмет Найден Зеленогорски и му организират съответната черна кампания в града (дали Румен Петков, плевенският приятел на Бойко Борисов, няма пръст в тази работа?) . На място се включва Бареков, който използва плевенската епопея на поръчковата телевизия като пилотен проект за площадните си истерии в рамките на „България без цензура”.

Началникът с краката на бюрото обичал да се хвали, че си е заслужил големите пари и скъпите джипове, в които се вози. Споменавал като своя заплата сумата от 25 000 лева. „Знам за какво ги получавам”, гордо, но двусмислено заявявал този циник.

Изобщо, приказката с приказните пари, които се раздавали в ТВ7, е чисто криминална, но с въпроса за телевизионната пералня, никой не иска да се занимава. Премиерът Борисов изригна само срещу периода, когато центрофугата й се завъртя в обратната посока през пролетта на 2013 г. и допринесе за спадналия изборен резултат на ГЕРБ, довел до парадокса победителят Борисов да мине в опозиция, слизайки от върха за втори път в рамките на няколко месеца.

Така че, когато говорим за ТВ7, изобщо нямаме предвид един телевизионен канал. Става дума за каналите, по които пред очите ни течаха мръсни пари и мръсни номера, улеснени от (почти) всеобщото мълчание, което на практика продължава и днес под формата на избирателни спомени и „разсеяно” поведение на институциите, призвани да търсят отговори (поне) на въпросите, свързани с публичните тайни.

Р.S. Малко след публикуването на този текст Мария Календерска, спомената в него, заяви в телефонен разговор с автора, че е „започнала с 2000 лева” в ТВ7. Тя предложи да докаже сумата с документи. Вярвам в наличието на такива документи и поради това цитирам казаното от нея (както вярвам и на документите, според които Бареков бил взимал заплата от 7 хиляди лева, макар да се е хвалил с три пъти по-голямо заплащане пред доста свидетели).

Това сведение променя напълно картината на управленските методи на Николай Бареков. Оказва се, че той е бил строг, стиснат и суров началник преди всичко по отношение най-близките си. Направо е  репресирал заемащата висока позиция Календерска (издигната по-късно за Изпълнителен продуцент на всички политически предавания) с по-ниска заплата от парите, които са получавали нейни подчинени продуценти на отделни предавания, получаващи по същото време 2500 лева.

Не бих споменал известният факт, че Календерска стана също и майка на дете от Бареков, ако самият Бареков не беше се похвалил в едно интервю тази седмица, че е приютявал цели семейства ” за да ги спаси от репресии” в други медии.

Колкото до онези нейни колеги, които злословията за заплатата на Календерска от 10 000 лева, приемам, че са го направили от завист за по-ниското заплащане, което тя е имала от тях – не са могли да понесат мисълта за нейната саможертва, което ги изобличава като подли, ламтящи за пари човечета. Ето защо са я наклеветили пред автора на този текст.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.