Репресии в Египет: По-зле, отколкото при Мубарак

Абдел Фатах ас Сиси възстанови реда в Египет, но на висока цена

Трудно е да се прецени доколко популярен е Абдел Фатах ас Сиси, но повечето египтяни, изглежда, одобряват своя президент.
Бурните събития от последните години, започвайки със свалянето на Хосни Мубарак през 2011 и преминавайки през хаотичното президентство на Мохамед Морси – самият той свален през 2013, накара мнозина да копнеят за ред и стабилност. Сиси, бивш генерал, предлага и двете. Чувството на облекчение е нагледно изразено в нарицателната фраза на онези, които подкрепят правителството: „Поне не сме като в Ирак или Сирия“.

Но на каква цена? Сиси опази Египет от пропадане в хаоса, но той непрекъснато репресираше критиците си. Няколко хиляди дисиденти – и от светските среди, и ислямисти, бяха хвърлени в затворите. Най-малко хиляда бяха убити. „Ние не можем да си позволим лукса да водим битки и да враждуваме“, казва президентът. Но неговите авторитарни привички карат Египет да изглежда до голяма степен така, както преди Арабската пролет, когато Мубарак – друг военен, управляваше с железен юмрук.
Мнозина казват, че сега репресиите са още по-лоши.

„Мюсюлманското братство“ на Морси понесе основната тежест на репресиите. Сиси – силата зад преврата, отне властта на ислямистката групировка и я смаза, като я нарече терористична организация. Стотици нейни поддръжници бяха убити от държавните сили за сигурност по време на протестите. Политизираните съдебни власти наложиха смъртни присъди (много от тях впоследствие смекчени) на стотици други. Самият Морси се отърва сравнително леко на 21 април, получавайки 20-годишна присъда, парадоксално – за подбуждане към убийство на демонстранти през 2012 г. Но срещу него текат дела по още две тежки обвинения.

Оплаквайки се от мракобесния политически климат, няколко опозиционни партии решиха да бойкотират парламентарните избори, които бяха насрочени за март. Те трябваше да се състоят в „атмосфера на потискане, омраза и вендета“, заяви ислямистката Партия на градежа и развитието. Либералната Партия на конституцията пък критикува правителството за „тежки нарушения на човешките права“. Изборите бяха отложени, след като избирателният закон бе определен като „неконституционен“.

Критици твърдят, че той е бил съставен с цел да се произведе парламент, подчинен на президента, чиято власт си остава безконтролна. Малцина обаче вярват, че новият закон, който се очаква до края на годината, ще бъде по-справедлив.
Сиси призова всички партии да формират „една обща коалиция“, която той да може да подкрепи – и тя съответно да подкрепи него. Това е любима тактика. Президентът често призовава за единство. Миналата година той призова пресата „да се отнася почтително с египетския народ“ и „да внимава какво говори“.

Представяйки се обаче като закрилник на Египет, той превърна критиците си във врагове на държавата. А призивите на правителството му за солидарност звучат повече като искания.

По време на кандидат-президентската кампания на Сиси през 2014 г. неговите помощници, както се твърди, са инструктирали водещите на телевизионни предавания как да популяризират неговата кандидатура, сочат изтекли в публичното пространство аудиозаписи. Сиси трябвало да бъде представян като скромен човек. Медиите, симпатизиращи на „Мюсюлманското братство“, бяха закрити. Повечето от частните медии, контролирани от тесен елит, се въздържаха от критики срещу правителството и само повтаряха неговите виждания. Отбелязвайки самоцензурата, Холуд Сабер от Асоциацията за свобода на словото и изразяването, казва, че „атмосферата в медиите сега е най-лоша от всякога“.

Някои медии обаче проявиха нарастваща настъпателност и също се оказаха под удар. Няколко вестника – както частни, така и държавни, напоследък отправиха критики срещу нарушения от полицията и вътрешното министерство. Министерството отвърна с арести и заплахи. На прицел се оказаха и чуждестранни репортери.

Трима журналисти от „Ал Джазира“ – катарската сателитна телевизионна мрежа, симпатизираща на „Мюсюлманското братство“, прекараха 400 дни зад решетките по обвинение, че накърнявали националната сигурност. Процесът бе скалъпен, твърдят правозащитни групи.

Не по-добро е положението и с гражданското общество. При Мубарак неправителствените организации бяха толерирани, докато „стъпваха“ внимателно; при Морси те до голяма степен бяха игнорирани. Но при Сиси „няма никаква надежда“, казва Мохамед Зари от Института за човешките права в Кайро. Неговата организация е прехвърлила повечето от персонала си в Тунис, след като получила заплахи. Други групи, като „Хюман райтс уоч“ и „Центъра Картър“, чиито централи са в Америка, напуснаха страната.
Тези, които остават, са задължени да се регистрират в министерството на социалната солидарност съгласно един стар и рядко прилаган закон, който дава на правителството широки пълномощия за контрол върху тяхната дейност и финансиране.

Мъгляво формулирани забрани за протести и за терористични групи се използват за тормоз над НПО-тата и за вкарване на техните служители в затвора. Въведен с декрет през декември закон за тероризма може да вкара в клопка още активисти: такива, които се стремят „да накърнят националния интерес“, „да компрометират националната идентичност“, или които „нарушават сигурността или общественото спокойствие“. Заплашва ги доживотен затвор, ако се финансират от чужденци. Повечето от големите организации на гражданското общество в Египет получават пари от чужбина, защото е трудно да набират средства в страната.

Правителството плаши обикновените хора с външна намеса – от Америка, Европа и Израел – за да накара египтяните да подкрепят мерките му, макар да моли много от същите тези чужденци да инвестират в египетската икономика. Активистите всъщност се оплакват от липса на натиск върху Сиси от чужбина. Много чужди правителство виждат в него преграда срещу ислямския екстремизъм в региона. Америка, която би могла да окаже влияние върху правителството чрез спиране на военната помощ, продължава да му изпраща оръжия.

Сиси смята, че е недоразбран. Ухажвайки инвеститори на икономическа конференция през март, той използва като аргумент стабилността, която е дошла с неговото управление. Сигурността и просперитетът, твърди той, са необходими предварителни условия за по-голяма свобода. Но той често изглежда по-заинтересован от укрепване на собствената си власт и неговите действия могат да имат ефект на бумеранг. Египтяните сега имат малко отдушници за своите тегоби. Изправени пред подобни репресии в миналото, някои от тях са намирали други, често насилствени, начини да изразяват мненията си. Зачестяват бомбени нападения на радикални групировки, което дава на Сиси още повече причини да затяга примката си.БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.