Дава ли Ердоган сигнал за край на светския ред в Турция?

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

В обръщение към Дружеството на независимите индустриалци и бизнесмени, предавано по телевизията на 25 април, турският президент Реджеп Тайип Ердоган дръзко критикува обещанията, дадени по време на предизборната кампания от две леви партии за Дирекцията по религиозните въпроси в Турция – Диянет (Diyanet). Сега те са взели на прицел Дирекцията по религиозните въпроси, каза той.Основната опозиционна партия (Народнорепубликанската партия – НРП) пише в предизборната си програма: „Диянет ще бъде на еднакво разстояние до всички вероизповедания“. А религията на този народ е ясна. Членовете на други религиозни общности имат свои собствени институции. Тогава защо предизвикват спор пред вратите на Дирекцията по религиозните въпроси?, каза Ердоган.

Ердоган след това фокусира вниманието си към прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която обеща да закрие дирекцията. И за тези, които обещават да закрият Диянет, е ясно какъв урок ще им даде нашият народ“, каза Ердоган, който призова основната опозиционна партия НРП да се присъедини към ДПН в обещанията за закриване на дирекцията.

Когато погледнем към създаването на дирекцията, тогава забелязваме, че това е било по времето на основателя на Турция и НРП Мустафа Кемал Ататюрк. Защо НРП не ви го казва?, каза Ердоган.

Ердоган продължи речта си, „умолявайки“ НРП и ДПН да продължат да следват целта си за закриване на религиозните училища имам хатип. Това не бе спонтанно изявление, а по-скоро координирано усилие, като премиерът Ахмет Давутоглу действаше по подобен начин на митинг в Сивас няколко часа след Ердоган.

ДПН е престъпна банда. Този народ обаче няма да ви остави да закриете Дирекцията по религиозните въпроси. Ние ще опазим дирекцията и всички останали морални ценности на този народ, каза Давутоглу.

Защо дирекцията стана център на внимание преди предстоящите избори? Има най-малко три причини за това: Дирекцията е с раздут бюджет и с огромен брой служители.

През последните години като институция под управлението на офиса на премиера, дирекцията увеличи бюджета и служителите си значително (двойно от 2003 до 2013 г.). С над 120 хиляди постоянни и 30 хиляди допълнително временни служители дирекцията е огромна институция.

Теолог, който помоли да остане анонимен, каза пред Ал Монитор: „Има почти 100 хиляди членове на дирекцията сега, които активно участват в кампании в подкрепа на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Институцията предоставя облаги само на ПСР – първо чрез мрежата джамии (всички имами са назначени и им се плаща от Диянет, която субсидира всички сунитески джамии). Те също така работят в най-отдалечените кътчета на Турция; и не на последно място е безупречната репутация, на която се радват имамите в джамиите. Хората все още ги уважават, каза теологът.

Дирекцията сега се разглежда като инструмент на ПСР. Ихсан Йозкес, бивш мюфтия и депутат от НРП, няколко пъти обяснява, че Ататюрк и неговите колеги са създали Диянет за цел различна от това, в което се превърна. Той отново изтъкна уважението си към имамите и служителите в Диянет, но също така заклейми проповедите, написани от дирекцията, като подкрепа към предполагаемата корупция на ПСР.

Съобщенията за огромните разходи на Дирекцията: Например – Мерцедесът на стойност 375 хиляди долара със специален дизайн за ръководителя на Дирекцията по религиозните въпроси в Турция Мехмет Гьормез. Докато тези твърдения се разпространяваха, Диянет обяви, че колата струвала само 120 хиляди долара.

Всъщност острите критики в социалните мрежи стигнаха дори до петъчните проповеди на известни имами в Турция. Един от младите и известни истанбулски имами Ясин Гюндогду, каза пред събралите се хора: „Не вярвайте на всички измислени информации на някои медии. И запомнете – самият пророк е яздил най-добрите камили.

Ако сте държавен служител на високо ниво, вие трябва да бъдете защитавани.“ Преди дискусиите за луксозния автомобил да приключат, се появиха твърдения, че жилището на Гьормез е било ремонтирано и в него било монтирано джакузи. Цената на джакузито била към 500 хиляди турски лири (190 хиляди долара).

Не всички мюсюлмански учени намират извинение за твърденията за огромни разходи. Ихсан Елиачък, ислямски учен и писател, каза, че ако твърденията са верни, и това е ставало с държавни пари, това ще бъде изменничество.

В страна, в която границата за бедност е 1300 турски лири (489 долара), а минималната заплата е 949 лири (357 долара), можем да очакваме, че около 6 милиона души живеят под прага на бедност, добави той.

В такава страна лидерите не могат да строят дворец, не трябва да купуват Мерцедеси или да водят луксозен начин на живот. Напротив, те трябва да се откажат от всичко това, добави Елиачък.

Ал Монитор говори с членове на различни религиозни общности в Истанбул, Измир и Диарбекир. Един млад имам, който говори при условие да запази анонимност, каза пред Ал Монитор: „Дирекцията ми плаща и имам добра печалба и пенсионен план. И така аз се намирам в малък град в окръг Диарбекир. Повечето вярващи тук са Шафи – Shafi, (повечето хора в Турция се причисляват към сектата Ханафи – Hanafi, така че Диянет преподава течението Ханафи в исляма). Те не искат да се молят с мен. Те идват в джамията и са приветливи и почтителни, но не ме искат за свой имам. Имах големи надежди, ставайки имам да достигна до обществото и да помагам на хората. Сега съм попаднал в общност, която ме смята за чужденец, каза той.

По подобен начин шиитите в Турция казаха пред Ал Монитор, че те покриват разходите си и обучават собствените им имами без помощта на дирекцията. Евреите и християните в Турция също не получават никаква поддръжка от дирекцията. Всички общности плащат данъци за институцията, но тя служи само за някои.

Основният аргумент е, че 99 на сто от населението на Турция е мюсюлманско. Това обаче е доста спорно. Дали алевиите са мюсюлмани? Дирекцията не признава техните молитвени домове – джемеви, и продължава да строи джамии и да изпраща имами за тези общности. Алевиите също така не са освободени от часове по религия в средните училища и в университетите.

Хатидже Алтънъшък от Централния изпълнителен съвет на ДПН каза пред Ал Монитор: „Като алевийска майка, отглеждаща дете в Истанбул, се борих с часовете по религия от началото на миналото десетилетие. Детето ми бе отлъчвано, наричано „неверник“, тъй като ние не искахме той да присъства в часовете по религия.

Обучението по сунитски ислям е несъвместимо с нашата вяра и малките деца се объркват от вярата на семействата им и обучението в училище. Днес можете да видите някои градове в Анадола, където по-възрастните са алевии, но младите са били обучени на сунитски ислям. Положението, свързано с джемеви, също е сложно. Правителството не им предоставя никакви намаления на данъците и техните сгради може да бъдат конфискувани, ако не могат да платят задълженията си.

По ирония на съдбата правителството плаща за имами в алевийски градове, където няма сунити. Срещнах млад устремен имам в град Гьокджам в района на Чорум. Той бе отегчен, тъй като всичко, което е трябвало да прави, е да чете призива към молитва пет пъти дневно, като никой не идва в джамията. Правителството смята алевиите за граждани, когато е време за плащане на данъци, но не когато трябва да бъдат чути нашите искания и да зачита нашата идентичност, каза Алтънъшък.

Всъщност алевиите не са единствени. Малка, но увеличаваща се салафитска група в Турция също е против дирекцията. Те критикуват нейните дейности като празнуването на рождения ден на пророка с торти във формата на Корана или Кааба.

Докато ПСР опитва да представи дирекцията като морална ценност, която трябва да се пази, ДПН задава тежък въпрос: „Да не би да сме научили исляма от дирекцията, че да не можем да оцелеем без нея?“ Докато най-последните коментари на Ердоган забиха последния пирон в ковчега на светския ред в Турция, споровете за дирекцията е вероятно да продължат и след изборите през юни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.