(Олиго)френд на Борисов

Иво Инджев

Трето десетилетие отказвам да съм социалистическо говедо, каквото се опитваха да ме направят в текезесето НРБ, за което Оруел е измислил своята фикция „Фермата”. В нея свинете управляват хората (или ги ядат, както е ставало в концлгера в Белена с труповете на концлагеристите). За Оруел – фикция. За живелите във фермата НРБ – реалност…

Не съм социалистическо говедо, но дали съм социално животно?

Чудя се. Нещо не може да ме развълнува мъката по колективните права, газени от онези със зурлите, зурните и контрол над урните.

Би трябвало и аз да ревна заради обидата да наричат един журналист „олигофрен”. Опитвам се, обаче не ми се потичат сълзите. Не че съм солидарен със зализания (олиго)френд на Бойко Борисов. Този (олиго)френд си е поръчал самия Бойко с държавна въздушна поща да му кацне в Разград (а после – не била разграден двор нашата Ферма!).

Щом може Това, защо да не си поръча да му пее Цеца Величкович на стадиона в Разград, дострояван с пари на държавата ( щедро отпуснати от Бойко). Съпругата на убития криминален и военен престъпник Желко Ражнятович-Аркан (също криминално проявена и дори лежала за съхраняване на цял склад с оръжие в дома си), беше демонстративно целувана пред телевизионните камери от Бойко още в битността му на кмет.

Бойко, Цеца и техния (олиго)френд чудесно се допълват. И тримата са звезди, шампиони по популярност в балканската Ферма. Някакво си журналистче било наречено от един от тях „олигофрен” заради нахалството му да пита защо на стадиона е имало празни места. Явно не са го обучили достатъчно добре да вижда позитивното. Самият Бойко напоследък обясни що за нищожества са практикуващите журналистика и че продукцията им трябва да се бойкотира- това била рецептата му за спокойствие през втория му мандат.

Не ме разбирайте неправилно – не се дърпам от солидарността с журналистите, които си шепнат в интернет колко са обидени вкупом заради някаква лична обида. Не съм сърдит на шепнещите, че при нито едно моите уволнения техният шепот, доколкото в моя случай изобщо го имаше, не премина в някакво действие. В края на краищата колегите са прави, пазят си хляба, нали така! Е, някой ще ги подритне, но чак пък да си ритат хляба заради това…

Просто съм претръпнал. Президентът Първанов ме нарече в интервю „безобиден журналист” след като преди 9 години си загубих безвъзвратно работата; неговият приятел Бойко Борисов пък лично ме удостои миналата година със званието „идиот”; дефилиращият от телевизия в телевизия Костадин Чакъров, верен слуга на покойния Живков (образец за подражание за Борисов, според собствените му излияния), се изхрачи по ТВ7 без право на отговор върху мен като „изрод”; но най – точно (като баща на 5 деца) ме окачестви един известен, заразен с герберизъм (уж) сатиричен актьор, за когото се оказах „скопец”.

Тук на жуналист(икат)а от доста време се гледа като на милиционера, когото пребили от бой в един трамвай, защото настъпил едного, който автоматично му шибнал шамар и всички се нахвърлили да го бият с впечатлението, че вече е разрешено.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.