Правосъдието отстъпва пред реалполитиката въпреки престъпленията в Сирия

Франс прес

Откакто преди четири години започна конфликтът в Сирия, напразно се трупат доказателства за престъпления – реалполитиката повече от всякога стои между правосъдието и отговорните за зверствата, извършени по време на тази гражданска война, смятат анализаторите.

Неправителствени организации документират престъпленията още от началото на конфликта. Група международни следователи заявиха миналата седмица, че разполагат с достатъчно доказателства, за да изправят пред съда висши сирийски ръководители, включително президента Башар Асад.

Следователите, действащи под егидата на Международната комисия за правосъдие и търсене на отговорност (CIJA), казват, че са готови за евентуален процес, но международната общност не е.

По политически причини никой съд не е в състояние да води дела за най-тежките престъпления, извършени в този конфликт, отнел живота на над 220 000 души, в това число най-малко 67 000 цивилни и 11 000 деца.

„Това вероятно е първият конфликт, станал предмет на толкова разследвания на жестокости, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, без да бъде въздадено правосъдие“, казва Марк Керстен, експерт по международно право от Лондон.

„Необходимото зло“ Международният наказателен съд (МНС), който води делата за най-тежките престъпления, няма правомощия в Сирия: страната не е член на тази институция, а Русия, която е съюзник на Дамаск, ще попречи на Съвета за сигурност на ООН да постави въпроса в МНС.

Освен това днес мнозина гледат на Башар Асад като на „необходимото зло“ за мирно решаване на конфликта. Създаването на специален трибунал, като този след войните в бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век или геноцида в Руанда през 1994 г., вече е изключено.

„Специалните трибунали бяха създадени „в еуфорията от края на Студената война“, подчертава изследователят от института „Т.М.С. Асер“ в Хага Оливие Рибелинк и добавя: „Сега нещата са различни“. „Трябва да чакаме смяна на режима в Сирия и създаването на комисия за установяване на истината след революцията“, казва той.

Универсалната юрисдикция, която въведоха някои държави, за да водят дела за извършени извън територията им престъпления, изглежда също не е вариант.

„Западните съдебни власти може би ще могат да използват доказателства срещу джихадистите, влезли в страната (. . .), но никой няма да се втурне да води дело срещу режима на Асад или срещу самия Асад“, отбелязва Рибелинк „Изгубените доказателства“ Макар да не водят до процес, събраните от Международната комисия за правосъдието доказателства не са ненужни.

„Ако чакаме МНС или специален трибунал, голяма част от тези свидетелства ще бъдат изгубени – те може да бъдат унищожени, а и с времето хората няма да си спомнят много добре какво точно се е случило“, смята Керстен.

Самото съществуване на тези доказателства вреди на Башар Асад, тъй като „за някои страни може да стане трудно да продължат да подкрепят режима“, казва Оливие Рибелинк.

Не е сигурно, впрочем, че хилядите документи, снимки и видеозаписи, събрани с голям риск от Международната комисия, ще бъдат допуснати като доказателства при евентуален процес.

Използването на събрани от независими следователи доказателства не е прецедент за международното правосъдие, и по-точно за МНС, но може да възникнат трудности, казва Жил Костер ван Ворхаут, изследователка в Хагския институт за световно правосъдие.

„Може да се появят известни пречки, например когато доказателствата не са събрани за целите на съдебно дело“, казва тя. „В такъв случай доказателствата може да бъдат сметнати за опорочени и следователно да не бъдат приети или на тях да се гледа като на доказателства с по-малка правна стойност“, допълва Ван Ворхаут.

Единственият начин да се провери надеждността им би бил процес, какъвто само международната общност има правомощията да осъществи, смята Керстен.

„Всичко зависи от волята или от политическия контекст, които биха направили съдебното преследване възможно, не само срещу Асад, но и срещу онези, които носят най-голяма отговорност (за престъпленията) от двете страни в конфликта, заключава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.