Съюзниците на САЩ ще събират още повече разузнавателни данни

Кен Диланиан
Асошиейтед прес

Опасявайки се от разрастващата се терористична заплаха, страни, които години наред много разчитаха на американското разузнаване, изграждат ускорено свои собствени способности в тази сфера чрез нови технологии, нови закони, а в поне един от случаите се води ожесточен дебат за това доколко американското правителство да има право да следи гражданите им.

Реагирайки на джихадистко движение, което успешно набира хора от целия свят, Франция и Канада са в процес на приемане на закони, които ще увеличат драстично капацитета на техния апарат за следене. Във Франция депутатите са пред приемането на законопроект, който ще позволи на правителството да инсталира „черни кутии“, за да събира метаданни от всяка голяма телефонна и интернет компания.

Приемането на канадските мерки беше ускорено след две отделни нападения през октомври 2014 г. срещу канадски войници, като при едното въоръжен мъж нахлу в парламента и бе застрелян от охраната и полицията. Прокарването на френския закон бе ускорено след януарските терористични нападения срещу сатиричния седмичник „Шарли ебдо“ и супермаркета за кашерна храна, при които загинаха 20 души, включително въоръжените извършители.

Според анализатори тук не става дума толкова за намаляване на сътрудничеството със САЩ – разкритията на Едуард Сноудън в крайна сметка не навредиха особено на отношенията между съюзниците – колкото за опити да бъде повишен вътрешният капацитет, който се оказва недостатъчен за заплахата от „Ислямска държава“ и други джихадистки организации.

„Това не са хора, които идват отвън, това не са хора, които просто пътуват със самолети, не са хора, които са привлекли внимание извън страните ни. Това са хора, които идват от сърцето на обществото ни“, заяви Ален Шуе, бивш служител на френското разузнаване, който наскоро се е върнал от продължително посещение в Канада, където е обсъждал мерките в двете страни. „Международното сътрудничество в тази сфера не е от голяма полза“.

От технологична гледна точка Франция отива най-далеч с планираното си създаване на своя програма за събиране на метаданни, която има потенциала да надхвърли тази на Агенцията за национална сигурност /АНС/ на САЩ, отменена неотдавна от федерален апелативен съд. Ако АНС е събирала метаданни от фиксираните телефонни мрежи за почти всеки американски гражданин, но реално никога не се е занимавала с данни от клетъчни мрежи, то Франция по същество се опитва да събира и анализира метаданни от всякакви комуникационни мрежи – фиксирани, мобилни и интернет.

Канадските предложения са по-премерени. Но и с тях ще бъде увеличен драстично капацитетът за събиране на разузнавателни сведения, донякъде ще бъде легализирано събирането на метаданни, а местните служби ще могат също да влизат в акаунтите на вербовчиците в социалните мрежи, за да изпращат контрапослания, както и да изтриват материали в интернет от всяка точка по света, където се насърчава тероризмът срещу канадците. За разлика от френските предложения с течение на времето канадските мерки започнаха да се натъкват на силна обществена съпротива.

Една от проявите й е отвореното писмо на 60 изпълнителни директори на компании и кампания в Туитър, при която наскоро писателката Маргарет Атуд отправи следното ужасяващо послание: „Ще се видим в дранголника, деца“.

Вероятно преди лятото Франция и Канада ще имат нови закони в тази сфера, като и двете страни ще увеличат капацитета на системите си за наблюдение както технологично, така и като човешки ресурс. В Германия дебатът едва започва.

Списание „Шпигел“ съобщи, че Федералното разузнавателно управление на Германия /БНД/ години наред е следяло трафика в мрежите на телекомите. За целта службата е използвала осигурени от АНС филтри, защото не е разполагала с необходимия капацитет, а и законови правомощия, за да го направи сама. Към 2008 г. агенти на германското разузнаване открили, че някои от филтрите – известни като селектори – събирали данни от европейски оръжейни компании и френските власти.

Нито правителството, нито БНД са коментирали съобщенията, че разузнавателното управление е спряло да споделя с АНС част от информацията от интернет следенето, извършвано от германска шпионска станция. Французите от своя страна не изглеждат притеснени, че мишена може да са ставали представители на тяхното държавно ръководство: „Вярваме на германците“, каза говорителят на френското правителство Стефан льо Фол.

Но германците може да попаднат в клопката на историческия опит от нацисткия и източногерманския режим и потенциалното завръщане на стотици бойци на „Ислямска държава“.

„Много сме предпазливо, що се отнася до ролята на разузнаването, и според мен през десетилетията за германците донякъде винаги е било успокоително да знаят, че правим това в сътрудничество с нашите съюзници. Понеже в нашата страна в миналото се е злоупотребявало с тайните служби“, каза Даниела Шварцер, ръководител на Програмата за Европа на мозъчния тръст Германски фонд „Маршал“ в Берлин. „Така че това е нещо голямо и този дебат едва започва“, заяви тя.

В действителност никой не предлага да бъде намалено сътрудничеството с АНС – а само да бъдат повишени собствените им възможности, каза Джон „Крис“ Инглис, който през 2014 г. се оттегли от шефския пост в АНС. Според него във Франция „законът и политиката наваксват с нещо, което все едно вече се е правело“.

За Германия, където мнозина са силно против наблюдението от страна на държавата, той отбеляза, че германското правителство не се отрича от сътрудничеството си с АНС.

Не е поставена под въпрос и ролята на Канада като жизненоважна част от програмата за събиране на разузнавателни данни, известна като „Петте очи“, в която освен нея участват САЩ, Австралия, Великобритания и Нова Зеландия.

„Мисля, че няма тенденция европейците да се опитват да се откъснат от Америка, а по-скоро става дума за реакция на все по-голямата глобална заплаха от вътрешни екстремисти и завръщащи се чуждестранни бойци“, каза Радж Де, който тази година се е оттеглил като главен адвокат на АНС и сега е партньор в юридическата кантора „Майер Браун“ във Вашингтон.

Но макар Шуе, бившият служител на френските служби, да признава нуждата от засилване на капацитета, той се усъмни в необходимостта от създаването на чак такава технологична мрежа като тази, която се предлага във френския законопроект, отбелязвайки, че САЩ започват да се оттеглят от масовото следене на комуникации. Миналата седмица Камарата на представителите гласува да бъде закрита програмата на АНС за мащабно събиране на данни за разговорите на американците и по този начин тя може да прекрати съществуването си точно когато французите започват своята.

„Ето, виждате ли? А ние правим това десет години по-късно“, каза Шуе. „Във Франция имаме този навик да правим нещата десет години след САЩ. Може би след няколко години ще се върнем отново към този въпрос“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.