Политическото напрежение преди изборите в Турция се увеличава

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Експлозиите в централите на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) в южните градове Адана и Мерсин на 18 май допринесоха за увеличаващото се напрежение преди общите избори в Турция на 7 юни.

Съпредседателят на ДПН Селяхаттин Демирташ побърза да обвини управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за нападенията, като добави, че не за първи път са нападани офиси на партията. Последните нападения са особено значими, тъй като станаха точно преди митинги на ДПН в Адана и Мерсин, само три седмици преди изборите.

Премиерът Ахмет Давутоглу осъди категорично бомбените нападения, като каза, че веднага е дал нареждания на силите за сигурност да заловят отговорните за експлозиите.

Позицията на ДПН е от критично значение за тези избори. Ако успее да премине 10-процентния изборен праг, целият баланс на представянето в 550-местния парламент ще се промени. Може да стане почти невъзможно за президента Реджеп Тайип Ердоган да да види прокарана от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ конституционна промяна в парламента, базирана на преминаване от парламентарна система към силна президентска система на управление.

Има още нещо: ако ДПН влезе в парламента, а двете други опозиционни партии, социалнодемократическатаата основна опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД) успеят да увеличат получените гласове само с няколко процента, ПСР няма да може да формира еднопартийно правителство.

Митингът на Давутоглу в Истанбул на 17 май, на който източници от ПСР твърдят, че са присъствали над един милион души, повдигна духа на партията. Проучванията обаче показват, че подкрепата за ПСР е под 50-те процента, които партията спечели на последните общи избори през 2011 г.

С наближаването на изборите натискът в други сфери като медиите също се увеличава. И президентът Ердоган, и премиерът Давутоглу започнаха почти всеки ден да нападат медийната група Доган и нейния флагман „Хюриет“, намирайки си причина всеки път.

Последният мотив бе заради съобщаването на смъртната присъда, издадена за сваления египетски президент Мохамед Морси (заглавието на вестника по темата бе „Смъртна присъда за президент, избран с 52 процента от гласовете“, което бе изтълкувано като намек към Ердоган, избран за държавен глава на Турция със същия процент подкрепа – бел. ред.). В друг случай охранители на Давутоглу не позволиха на репортери от групата Доган да отразят погребение на прокурор, убит от терористи.

Правителството не крие, че е недоволно от медийното отразяване на опозиционните партии. ПСР използва значителен бюджет за предизборни клипове по частни и държавни телевизии, в допълнение към излъчванията на живо, продължаващи часове наред, на ежедневните речи и на Ердоган, и на Давутоглу. ДПН, НРП и ПНД се оплакват заради нечестното отразяване по държавната телевизия ТРТ, въпреки обвързващия я закон за безпристрастност.

И правителството, и опозиционните лидери подчертават, че хората трябва да запазят спокойствие и да разбират кога става въпрос за „провокации“, но думите може да не бъдат достатъчни с наближаването на изборите.

Още по темата: Партията на справедливостта и развитието се очаква да бъде първа политическа сила

Нахиде Дениз

Миналата неделя, на 17 май, управляващата в Турция консервативно-ислямистка Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ свика грандиозен предизборен митинг в Истанбул, може би най-големият, откакто е на власт от 13 години насам.

Два милиона души в Истанбул гласуваха доверие на премиера Ахмет Давутоглу, отбелязаха по този повод редица медии.

Цялата страна, начело с Истанбул, е обхваната от атмосферата на парламентарните избори, които ще се състоят на 7 юни. Очаква се около 54 милиона избиратели да гласуват за 550 депутати, които ще влязат в 25-то Велико национално събрание на Турция.

Общо 32 политически партии ще участват в изборите, по данни на Централната избирателна комисия.

Основната надпревара се очаква да бъде между ПСР, главната опозиционна Народнорепубликанска партия на Кемал Кълъчдароглу, а също и другите опозиционни сили, Партията на демократичното движение на Девлет Бахчели и прокюрдската Демократична партия на народите на Селяхаттин Демирташ.

Изборите на 7 юни ще бъдат четвърти пореден вот за управляващата ПСР. Досега ПСР печелеше всички избори с абсолютна победа, увеличавайки гласовете си на всеки пореден вот. На последните парламентарни избори на 12 юни 2011 г. ПСР спечели около 50 на сто от гласовете и получи безпрецедентна подкрепа.

На президентските избори миналата година Реджеп Тайип Ердоган спечели около 52 процента от гласовете и стана първият избран с пряко гласуване президент на Турция.

Ппредстоящите парламентарни избори обаче са доста по-различни от досегашните. Резултатите от тях до голяма степен ще дадат отговор на това дали управляващата ПСР, респективно президентът Ердоган, ще имат шанс да променят формата на управление на Турция, т.е. да се премине от парламентарна към президентска република. „Турция преживява важен период. Тя се развива и всеки ден става все по-очевидна необходимостта от промени. Със старите си навици Турция няма да постигне целите си. Имаме нужда от президентска система и аз вярвам, че изборите през юни предоставят възможност за това“, заяви неотдавна Ердоган.

Турците искат нова конституция. На референдума през 2010 г. те одобриха с над 57 на сто изработването на нова конституция, която да замени тази от военния режим през 80-те години В същото време обаче проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството от населението не желае Турция да стане президентска република, както иска Ердоган. При това процентът на неодобрението на президентска република е много висок, около 70 на сто. Според анализатора Адил Гюр, който с голяма точност бе прогнозирал резултатите на изборите през 2011 г., около 40 на сто от електората на ПСР също са против президентско управление.

Прогнозите са, че ПСР отново ще спечели вот за самостоятелно управление. Бившият президент Абдуллах Гюл, съосновател на ПСР, категорично изключва коалиция. „Предполагам, че опозиционните партии ще получат по-силно присъствие в новия парламент в сравнение с предишния, но в същото време очаквам да продължи еднопартийното управление на ПСР“, казва той.

Анализаторът Таха Акьол не очаква резултат, който би позволил на една политическа сила, имайки предвид ПСР, да дръзне да изготвя конституция на своя глава, без да има съгласието и на другите политически сили. И не го пожелавам, допълва той. Акьол отхвърля и вероятността за коалиционно управление.

През годините на своето управление ПСР осигури икономическа и политическа стабилност на страната и това й гарантира 13 години еднопартийна власт.

Разкритията от антикорупционната операция се отразиха негативно върху имиджа й, но въпреки това основната маса от електората не се отказа от партията, въпреки че вярва, че е замесена в коруция. Според бившия съветник на турския премиер Ахмет Давутоглу Етхен Мачупян, страхът от военни преврати или от нестабилните коалиционни правителства, от които Турция страдаше до идването на власт на ПСР, са решаващи за тази ориентация на избирателите.

„Около 70 на сто от избирателите вярват, че в ПСР има корупция. В същото време обаче те смятат, че има и вероятност за военен преврат. Тоест те сравняват корупцията и военния преврат и от двете злини предпочитат първата, а именно корупцията, защото борбата срещу нея е по-лесна“, казва той.

В редица анкети за проучване на общественото мнение се отбелязва спад в рейтинга на ПСР, който засега се движи в границите на 45-48 на сто. Като причина за това се посочват действията на управляващите по отношение на кризата с терористичната организация Ислямска държава, Кюрдската работническа партия /ПКК/ и пешмергите в Кобане, а също и редица негативни перспективи за икономиката на страната в последно време .

Лидерите на опозиционните политически партии подчертават в предизборните си речи икономическите слабости в политиката на управляващата ПСР.

На ПСР й трябват най-малко 367 депутати, за да извърши промяна на конституцията. Неслучайно Ердоган бе поставил като директива спечелването на 400 депутатски места. Но сравнявайки с резултата от предишните избори през 2011 г., на които ПСР получи 50 на сто, тя спечели 326 места. Ако сега ПСР падне под 50 процента, тя ще се затрудни да вкара дори 330 депутати, колкото са й необходими, за да обяви референдум за преминаване към президентска република.

Сега директивата на Ердоган е ПСР да има най-малко 335 депутати, за да осигури провеждането на този референдум. В същото време резултат под 50 на сто за ПСР ще бъде критичен и за премиера Ахмет Давутоглу, когото мнозина, както от управляващата партия, така и от опозиционните, обвиняват в неуспешно управление, коментират наблюдатели.

Ако рейтингът на ПСР падне под 45 на сто или под 300 депутати, дори и да сформира правителство, Давутоглу ще бъде обявен за неуспешен от среди в управляващата партия и това поставя под въпрос неговото бъдеще. В такъв случай ще бъдем свидетели на бъдещ конфликтен конгрес на ПСР, коментират наблюдатели.

Прогнозите са, че вотът на 7 юни ще бъде по-различен от тези през последните 10 години. Прогнозира се увеличение на рейтинга на основната опозиционна Народнорепубликанска партия, която в сравнение с предишни избори сега води по-целенасочена и всеобхватна кампания.

В редица анкети рейтингът на националистите от Партията на националистическото движение скача с около 5 на сто в сравнение с предишните избори. Това е свързано с процеса на разрешаване на кюрдския проблем от правителството, който среща силна съпротива, особено във вътрешността на страната. На изборите през 1999 г., в навечерието на които бе заловен лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан, националистите излязоха като втора сила и сформираха коалиционно правителство с покойния Бюлент Еджевит.

На прокюрдската Демократична партия на народите се вещае ключова роля в бъдещия парламент. ПДН за пръв път ще се яви на тези избори като самостоятелна партия и със самостоятелна програма. На местните избори тя получи много висок резултат – около 9.8 на сто, а съпредседателят й Селяхаттин Демирташ бе кандидат на президентските избори, които спечели Ердоган. Бъдещето на ПДН обаче зависи от това дали ще успее да прескочи 10- процентовия праг за влизане в парламента.

На 8 май започна гласуването за парламентарния вот на турските граждани, живеещи в чужбина, и на граничните пунктове. Във всички балкански държави ще бъдат разкрити избирателни секции по график. В България гласуването ще бъде между 28 и 31 май в София, Пловдив и Бургас в дипломатическите представителства на Турция.

Близо два милиона турски избиратели са регистирани в чужбина, главно в европейските държави и САЩ. Наблюдателите очакват по-голямо участие във вота в сравнение с миналите избори.

Според анализатора Адил Гюр вотът в чужбина ще бъде решаващ за резултата на 7 юни. Той прогнозира, че управляващата ПСР ще получи около 50 на сто от гласовете на избирателите в чужбина, а около 20 на сто ще бъдат подадени за прокюрдската ПНД.

Според него вотът в чужбина може да увеличи с около един процент резултата на ПСР в общонационален мащаб. ПДН очаква около 400 хиляди гласове от чужбина. По думите на Адил Гюр, ПСР и ПНД са успели най-добре да мотивират избирателите си в чужбина. Той прогнозира, че ПДН ще успее да влезе в парламента.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.