Растежът се съживява, но пълното възстановяване на Европа все още е далече

Асошиейтед прес

Европейската икономика бе сразена толкова дълго време, че дори минимален растеж изглежда като възстановяване

Пазарите безспорно бяха ободрени от данните от миналата седмица, които сочат подобрение на растежа на еврозоната до 0,4% през първите три месеца на годината. Поевтинелият петрол, както и програма за парично стимулиране на стойност 1,1 трилиона евро (1,2 трилиона долара), която Европейската централна банка (ЕЦБ) започна, повлияха положително.

Това обаче не може да прикрие дългосрочната вялост на валутния съюз.

Фактът остава:

– Икономиката на 19-те страни от еврозоната все още е по-малка, отколкото бе преди световната финансова криза, която започна 2007-2008 година.

– Еврозоната изостава почти с четири години от САЩ, които възстановиха през 2011 година загубения брутен вътрешен продукт през световната финансова криза.

– Може да мине още една година преди Европа да си възстанови равнищата от преди кризата. Това са си цели осем години след кризата.

Брутният вътрешен продукт – всички разходи за стоки и услуги в икономиката – бе 2,434 трилиона евро (2,72 трилиона долара) през първите три месеца на годината. Това е под сумата от 2,472 трилиона евро от първото тримесечие на 2008 година, с около 1,5%, като се отчете инфлацията.

Главният икономист на Moody’s Analytics Марк Занди е на мнение, че през първото тримесечие на 2016 година ще бъде прехвърлено равнището от 2008 година. Намаляването на сегашното равнище на безработица от 11,3 % ще отнеме дори още повече време, а достигането на пълна заетост може да отнеме още четири пет години.

Така погледнато, това ще бъде повече от изгубено десетилетие – десетилетие и нещо, посочи Занди. „Много разочароващо,“ допълни той. Ето някои причини, поради които европейското възстановяване настъпва толкова бавно.

Трудни пари

Някои правителствени мерки помогнаха за удължаване на агонията. След като страни от еврозоната като Ирландия, Гърция, Португалия, Испания и Кипър изпаднаха в затруднено положение заради прекалено големи дългове, те получиха финансова помощ от страни като Германия. Условието за спасителните заеми бе мерки за икономии или орязване на разходите и увеличаване на данъците, за да се избегнат нови заеми.

Мерките за икономии се отразяват неблагоприятно върху растежа, като някои държавни служители загубиха заплатите си, а пенсионерите получават по-малки пенсии.

Някои правителства забавиха оборотите, разбирайки, че може да са попрекалили. Занди прогнозира, че финансовата политика ще ореже 0,4 процентни пункта от растежа тази година и 0,2 процентни пункта догодина.

Не разчитай на това

Докато държавните пари бяха свити, ЕЦБ облекчи достъпа до финансиране, като намали основните си лихви и предостави евтини кредити на банките.

Проблемът бе, че закъсалите банки в няколко страни не отговаряха на стандартите за кредитиране. Така че те не получиха от паричните стимули на ЕЦБ, особено в затруднените Испания и Италия. Печелившите компании пък не можеха да получат кредити, за да разширят дейността си.

Марко Вали, главен икономист на UniCredit, отговарящ за еврозоната, посочи, че това положение, наред с мерките за икономии, още повече ще подкопае икономиката.

Първо имате съответните антикризисни мерки, които като цяло представляват силна, фискална консолидация в страните, засегнати от кризата, което очевидно увеличава темпото на спад на икономиката, посочи той.

Освен това до неотдавна имахме лошо функциониране на механизма на парично-кредитната политика, което подкопа перспективите за растеж в най-уязвимите части на еврозоната, допълни Марко Вали.

Това е либералната парична политика, прилагана отчасти благодарение на кампанията на ЕЦБ за прочистване или реформиране на затруднени банки, както и на най-новия план за парично стимулиране на финансовата институция, изразяващ се в наливането на новонапечатани пари в икономиката чрез купуване на облигации.

Но дори тази ключова мярка бе закъсняла. Ограниченият мандат на ЕЦБ, според който институцията трябва да съсредоточи усилията си върху инфлацията, а не върху растежа, и политическото противопоставяне в Германия, направиха така че стимулите да започнат да се прилагат едва тази година.

Управлението за федерален резерв на САЩ обяви началото на програмата си за стимулиране на икономиката незабавно през 2008 година и я приключи миналата година.

Италианска работа

Малка Гърция отново е в челните новини напоследък, защото се опитва да избегне фалит. Истинското бреме за растежа обаче е доста по-голямата Италия.

Италианската икономика остава 10 % по-малка от преди кризата. Всъщност Италия не е отчитала устойчив, здрав растеж, откакто влезе в еврозоната през 1999 година. Една от причините е, че вече не може да обезценява собствената си валута. В миналото поевтиняването на местната валута – лирата – подпомагаше износа на промишлените компании.

Още по-лошо е, че следващите правителства направиха само колебливи опити да намалят законовата защита, която позволява на работниците да оспорват освобождаването си от работа и, ако бъде взето решение в тяхна полза, да бъдат назначени отново. Огромната бюрокрация и корупцията също остават проблем.

Италия е третата по големина икономика в еврозоната след Франция и Германия. Германия се справя добре. Когато обаче една икономика като италианската е толкова зле, тя тегли надолу доста силно общия растеж.

Безработица

Според Вали и Занди сегашните равнища на растеж ще помогнат за намаляване на безработицата. Малко. Част от хората са били безработни толкова дълго време, че уменията им са на намалели или са остарели. Много млади безработни никога не са успели да положат началото на трудовата си кариера и да изградят умения. Младежката безработица е 50 % в Гърция и Испания.

Ще бъде необходим силен растеж, който да продължи с години, за да се премахне една толкова дълбоко вкоренена безработица. Равнището на безработица ще се понижава доста бавно, посочи Вали. Това е отражение на факта, че имаме много работници и някои от тях няма да бъдат върнати работа заради липса на необходимите умения. Особено нискоквалифицираните, за тях не е никак лесно да се съвземат, допълни той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.