Дали еврозоната ще си върне някога пъргавината си?

Едно словосъчетание пак е на мода в средите на глобалния финансов елит: „хистерезис“. Ако то хване корени, това може да има драматични последици за хората, които определят паричната политика на еврозоната.

Хистерезисът е понятие, заимствано от физиката. Окачете малка тежест на метална пружина и тя ще се опъне, но след това ще се върне към първоначалната си форма, когато махнете поставения обект. Ако тежестта обаче е прекалено голяма, металът ще загуби своята еластичност завинаги.

Когато една икономика е обременена от рецесия и липса на инвестиции, може да се случи същото нещо. Възможно е хората да останат без работа за толкова дълъг период от време, че да загубят трудовите си умения, и компаниите не влагат пари в обучаването на своя персонал. Това унищожава способността на икономиката да расте в дългосрочен план, дори когато търсенето се възстанови.

На знаковата годишна конференция на Европейската централна банка (ЕЦБ) в Синтра, Португалия, хистерезисът безпокоеше умовете на събралите се управители на централни банки и видни учени, отразявайки дълбочината на последиците от глобалната финансова криза. По-специално в най-важната валутна зона в света.

В най-новите си прогнози икономистите на ЕЦБ предвиждат, че дори когато цикличното възстановяване на региона приключи и търсенето възвърне пълната си сила, безработицата ще остане на равнище от 10%. Взимайки предвид онова, което Тито Бьори, италиански експерт по икономиката на труда, определи в Синтра като „непоносимо различните“ нива на безработицата в еврозоната, тези прогнози предполагат, че безработицата ще остане далеч над 10% в икономики като Испания и Италия.

Напускащият поста главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланшар предположи, че безработицата ще остане висока, дори когато търсенето се възстанови, тъй като икономиката на еврозоната е белязана от хистерезис.

Това понятие за първи път придоби популярност в икономиката през 1986 година, когато бе използвано от Бланшар и Лорънс Съмърс за обясняване на последния сблъсък на Европа с високата безработица.

Но в периода на Голямата умереност през 90-те години на миналия век и началото на първото десетилетие на този, спомените за опустошението, причинено от големите икономически шокове избледняха.

Денис Сноуър, президент на германския мозъчен тръст Kiel Institute, се обърна към неколцина от участниците, когато каза: „Това са същите неща, за които говорехме преди най-малко две десетилетия и половина.“ Завръщането на хистерезиса е част от едни по-общи дебати за това дали сега сме в период на секуларна стагнация, обречени да страдаме години на нисък икономически растеж и висока безработица. Корените на термина – „хистерезис“ произлиза от гръцките думи за „късен“ и „недостатък“ – навеждат на мисълта как той може да промени начина, по който хората, определящи паричната политика, ще действат в бъдеще.

Ако Бланшар и други участници в конференцията са прави, можем да направим две заключения. Първото е, че хората, които определят паричната политика на еврозоната, е трябвало да реагират много по-бързо, за да се противодействат на тежестта, притискаща надолу икономиката на клуба. Вместо да чака до януари тази година, за да лансира своя пакет за количествено облекчаване в размер на 1,1 трилиона долара, ЕЦБ трябваше да започне агресивно изкупуване на държавни облигации години по-рано.

Второ, наличието на хистерезис освен това създава един по-фундаментален проблем: дали правомощията на централните банки са подходящи за целта. Целевото равнище на инфлацията от малко под 2%, определено от ЕЦБ, е симетрично – с други думи, предполага се, че централните банкери трябва да отделят еднакво внимание на рисковете в горната и долната посока за ценовия натиск. Но ако е налице хистерезис, тогава има ясен аргумент за застраховане срещу години на висока безработица, дори ако това означава малко по-висока инфлация.

Това е трудно да се направи при съществуващата рамка. Съответните пречки накараха Бланшар да призове ЕЦБ да получи двоен мандат, като, подобно на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, вземе на мушка инфлацията и безработицата.

Необходими са повече доказателства, за да разберем дали той е прав. Конференцията премина под знака на макроикономиката, която има склонност да разглежда проблемите през по-широка призма, когато е нужен по-конкретно насочен подход. Трудно беше човек да си тръгне с каквото и да било ясно становище какво точно стои зад хистерезиса в еврозоната. Някои участници посочиха двойния трудов пазар, при който има „вътрешни хора“ с добре защитени работни места, и „външни“, които са безработни или имат трудови договори с малко права. Този проблем може да бъде решен само със структурни мерки, които са в прерогативите на правителствата.

Едно нещо все пак стана ясно: хистерезисът е рак за икономиката. Колкото по-дълго не му обърнете внимание, толкова по-лош става той. И централните банки не винаги имат правилното лекарство.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.