Трафиканти мамят имигрантите, пращат ги обратно в Гърция

Асошиейтед прес

Нелегални имигранти, задържани в Гърция. Снимка: елласнау

След седем-месечни опити да избяга от войната в Сирия Дия Касам мислеше, че тя и двамата й синове най-накрая са на път да успеят, тръгвайки с влак към Сърбия и от там за Германия, за да се събере с болния си съпруг и техните други три деца.

Вместо това, измамени от афганистански трафиканти, те и още 90 търсещи убежище хора, са заключени в товарен вагон на път за грешна дестинация – обратно в Гърция, откъде е започнало пътуването им.

Докато Европейският съюз се опитва да изработи правила за разпределение на търсещите убежище сред държавите членки, бежанците са оставени да се справят с хаотичната и скъпо струваща реалност на бягството от война и бедност, а броят им достигна рекордна цифра тази година.

Пътят на Касам към Европа е обичайният: Тя е напуснала дома си близо до Дамаск към Ливан и е летяла до Турция, където е прекарала седем месеца със синовете си на 7 и на 19 години, преди да преминат нелегално границата с Гърция с лодка. Хиляди други имигранти предприемат по-опасния средиземноморски маршрут от Либия до италианския бряг и се смята, че близо 1830 души са загинали от началото на тази година.

Вече в Гърция, Касам продължава на север, преминавайки в Македония и граничния град Гевгелия, където тя, синовете й и други, пътуващи с тях, се качват – както те мислят, на влак до Сърбия. Но след седем часа заключени вътре, те разбират, че са пропътували само три километра в грешната посока – обратно за малкия гръцки град Идомени.

По-голямата част от изтощената група прекарва нощта в хотели в близкия град Солун, за да позволи на децата си да се възстановят от изпитанията и да решат какво да предприемат.

„Съпругът ми е на диализа и кой ще се грижи за децата ни“, казва 40-годишната Касам. „В държавата, в която е, той върви към смъртта, а аз няма да съм с него“.

Сирийците, пристигащи в Гърция, автоматично получават разрешително за временно пребиваване, макар малцина да искат да останат в затъналата в дългове държава, където намирането на работа е трудно, а безработицата достига повече от 26 процента.

Но временните им разрешителни им забраняват да използват влакове и междуградски автобуси в граничните региони. Така че Касам и синовете й вървят пеш. „Отне ни пет часа. Вървяхме през гората, а аз носех 7-годишния си син на ръце през повечето време. Краката ми започнаха да се подуват“.

Стигайки до Македония, Касам отказва да плати на трафикантите докато не стигнат дестинацията си. „Така че те удариха 19-годишния ми син. Други също бяха бити, близо до вагоните. Полицията наблизо можеше да види какво става, но не реагира“.

Повечето – без Касам, са склонени да се разделят с парите си. 24-годишният Деркам и 19-годишната му съпруга са пътували от иракския град Фалуджа и са похарчили 1400 евро за пътуването с влака.

„Заключиха вратите в три следобед, а влакът не помръдна до 10 вечерта. Едва можехме да дишаме“, казва Деркам, който отказва да назове фамилията си от страх за своята безопасност.

„Жените и децата плачеха. Беше наистина горещо. Беше ужасно. “ Като повечето имигранти Мохамед, 32-годишен сириец, решава да раздели семейството си, за да подобри шансовете си за достигане до Европа и за да разпредели финансовата тежест.

Той плаща 500 евро, за да се качи на влака с 5-годишния си син Мосаб, докато съпругата и другите му две деца чакат в Турция, докато те стигнат в Германия. Домът им недалеч от Дамаск, както много други домове, е бил унищожен при боевете.

Мохамед, който също моли да не се споменава цялото му име, казва, че не знае какво да предприеме. „Дадох последните ни пари на влака, а сега сме обратно тук“, казва той. „Семейството ми ни чака да приключим това пътуване. Но сега не зная как ще взема още пари. Не знам какво ще стане сега“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.