Никола Саркози, видян отвън

Никола Саркози на сутрешен джогинг в Ню Йорк на 24 септември. В САЩ обичат френския президент, който все по-често казва „да” на американския си колега. Снимка: Ройтерс

Френският в. „Либерасион“ предлага кратък обзор на позициите на няколко държави и региони към политиката на френския президент Никола Саркози. Френското издание отбелязва, че действията на новия държавен глава на Франция се възприемат различно от различните страни и региони, чиито реакции варират от идолопоклоничество до отхвърляне.

САЩ: Авторите на редакционни статии в американския печат с удоволствие изтъкват, че колегите им във Франция наричат френския президент „Саркози американеца“, особено след ваканцията му в Ню Хемпшир през лятото. „Със Саркози начело, Франция започва да се научава да казва „да“ на САЩ”, със задоволство отбелязва в „Нюзуик“ външнополитическият експерт в института Брукингс, Филип Гордън.
„Белият дом все още невярващо си търка очите при вида на новия Париж, който днес с готовност дава на заем моралния си авторитет на една дискредитирала се администрация на Буш”, отбелязва „Либерасион“.

Германия: Медиите в Германия не обичат „новия Наполеон“ – прякор, даден на Саркози от седмичника „Щерн“ след избирането му за президент. Сериозният всекидневник „Цайт“ го нарече „самохвалко“ в заглавие на статия, в която сравнява външната му политика с ураган, насочен в три посоки – грижа за френската национална идентичност, атака срещу финансовия консенсус в Европа, настояване за ръководна роля за Франция във всички световни конфликти. „Имиджът на Саркози сред германците варира между очарование, изненада и нарастващо раздразнение”, отбелязва вестникът.

Германската канцлерка Ангела Меркел бързо свикна с целувките и прегръдките на Сарко, но в Берлин се трупа недоволство срещу политиката му. Снимка: Ройтерс

През последните четири месеца след идването на власт на Саркози, в Берлин се натрупа недоволство. То се отнася до ролята на Франция в освобождаването на българските медици, до критиките на Париж срещу закриването на германски ядрени централи и до атаките срещу независимостта на Европейската централна банка. Въпреки че германската канцлерка Меркел бързо се нагоди от целуването на ръка, присъщо на Жак Ширак, към звучните целувки на Саркози, тя трудно свиква с новия обитател на Елисейския дворец. Единственото успокоение за германците е, че повечето от поводите за търкания между Париж и Берлин са съществували и преди идването на Саркози на власт.

Италия: Италианската десница, която недобюваше Жак Ширак, гледа на Саркози като на съюзник и на пример. Силвио Берлускони изтъква старото си приятелство със Саркози, който според него го бил взел за политически модел.

Швеция: Тук на Саркози гледат като на актьор в моноспектакъл. Кореспондентът на в. „Свенска дагбладет“ в Брюксел Ролф Густавсон сравнява френския президент с „момченце, което обича да се забавлява с кибрит и да си играе едновременно на пироман и на пожарникар“. Журналистът и писател Херман Лундквист, автор на книга за Наполеон, отбелязва многобройни прилики между двамата мъже, а Густавсон намира сходства в начина на управление на Саркози и Путин.

Русия: За разлика от предшествениците си, в Русия Саркози остава относително непозната политическа фигура. Жак Ширак, Франсоа Митеран, Шарл де Гол бяха смятани за приятели на Русия, както и на Съветския съюз. Те бяха приети за гаранти на идеята за независимост на Европа и на Франция – нещо, за което не се доверяват на новоизбрания президент. Въпреки това никой не смята сериозно, че Саркози ще скъса дългогодишните привилегировани връзки между Франция и Русия.

За разлика от Жак Ширак, Франсоа Митеран и Шарл де Гол, Саркози остава непопулярен и непознат в Русия. Снимка: Ройтерс

Руснаците се интересуват слабо от външната политика и следователно от европейския държавен глава. Но след срещата си с Владимир Путин на Г-8 през юни Саркози започна да буди интерес. Тогава руски коментатори отбелязаха, че и двамата държавни глави имат нещо общо – а именно ниския ръст, нещо като наполеонов комплекс – и понякога в думите им се долавя популизъм. И двамата демонстрират скъсване с политическата система, която ги е предшествала.

Близкият изток: Тук Саркози буди безпокойство. Позициите му по иранската ядрена програма, засилването на френската роля в Ирак, участието в усилените преговори за национално помирение в Ливан, отхвърлянето на „Хамастан в ивицата Газа“ – всички тези първи стъпки на Саркози в близкоизточната политика навеждат на мисълта, че неоконсервативното течение от САЩ започва да завладява и Европа, и че негов най-голям представител сега е именно френският държавен глава. Саркози е източник на безпокойство за арабския свят, който вижда в него един нов Тони Блеър и се опасява, че Франция ще изостави традиционните си позиции в Близкия изток.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.