Глобално финансиране и глобално затопляне

Наина Лал Кидваи
Ник Робинс

След 2008 година, когато световната финансова криза почти срина глобалната икономика, финансовата реформа е сред приоритетите в програмите на хората, определящи политиката.

Докато обаче лидерите преминават от намиране на решения на проблемите от миналото към установяване на финансовата система на бъдещето, те трябва също така да се борят с новите заплахи за нейната стабилността и по-специално със заплахите, произтичащи от климатичните промени.

Ето защо все повече правителства, регулаторни власти, хора, определящи стандартите, и играчи на пазара започват да включват във финансовата система правила, засягащи устойчивостта. В Бразилия централната банка вижда интегрирането на природозащитните и социалните фактори в управлението на риска като начин за повишение на устойчивостта. В страни като Сингапур и Република Южна Африка, компаниите, които са листвани на борсата, са задължени да разкриват екологичните си и социални показатели – изискване, което все повече инвеститори и регулаторни власти възприемат като ключово за ефективното функциониране на финансовите пазари.

Подобни инициативи някога можеше да бъдат разглеждани като част от периферната „зелена“ ниша. Днес те са възприемани като основни за функционирането на финансовата система. В Бангладеш усилията на централната банка в подкрепа на икономическото развитие включват евтино рефинансиране на банки, които отпускат кредити на проекти, изпълняващи цели, свързани с възобновяемите източници на енергия, енергийна ефектинвност или управлението на отпадъците. Във Великобритания Bank of England в момента оценява значението на климатичните промени за застрахователния сектор като част от основното й правомощие да контролира сигурността и стабилността на финансовите институции.

В Китай годишните инвестиции в зелената промишленост могат да достигнат 320 милиарда долара през идните пет години, като правителството може да осигури само 10-15% от цялата сума. За да предотврати недостиг на финансиране Китайската народна банка неотдавна излезе с доклад заедно с програмата на ООН за околната среда (UNEP), очертаващ широкообхватен набор от препоръки за установяване на китайска зелена финансова система.

В Индия Федерацията на индийските камари на търговията и промишлеността създаде нова работна група – „зелена облигация“, за да проучи как дълговият пазар на страната може да отговори на предизвикателството на финансовата „умна“ инфраструктура.

Неотдавнашни законови изменения предлагат големи възможности за листвани инвестиционни фондове за пласиране на капитал в чиста енергия.

Досега такива мерки са засегнали само малка част от активи на стойност 305 трилиона долара, притежавани от банки, инвеститори, финансови институции и лица в световната финансова система. Те са предназначени обаче за по-широко приложение, тъй като както финансистите, така и регулаторните органи признават всички последици от екологичните нарушения.

Последиците вече са жестоки. В 116 от 140 страни, оценени от ЮНЕП запасите от природен капитал, който подкрепя създаването на стойност, намаляват. Човешката и икономическата цена на продължаващия високовъглероден растеж включва сериозни последици за здравето, нарастващо разрушение на инфрастуктурата, водната и продоволствена сигурност, както и все по-големи колебания на пазара, особено в развиващите се страни. Тези щети ще се задълбочат, като рисковете ще станат неуправляеми, ако не бъдат намалени емисиите газове, предизвикващи парников ефект, до нетно нулево равнище между 2055 и 2070 година.

Колкото по-очевидна става заплахата от климатичните промени, толкова по-важно ще бъде финансирането на справянето с неговите последици. Развиващите се страни се ангажираха да мобилизират 100 милиарда долара годишни финансови потоци към развиващите се страни до 2020 година, но е нужно много повече.

Преди всичко е изключително важно финансовите проблеми, свързани с изменението на климата, да бъдат поставени в по-широкия контекст на зелената икономика и устойчивото развитие. Задачата на тези, които са натоварени с управлението на финансовата система, е да създадат условия за организиран преход от високо към нисковъглеродни инвестиции и от уязвими към устойчиви активи. Според Инициативата за нова климатична икономика 89 трилиона долара ще бъдат изразходвани за инвестиции в световната инфраструктура до 2030 година – с допълнителни 4,1 трилиона долара, необходими тя да стане нисковъглеродна и устойчива.

За да мобилизират необходимия капитал хората, определящи съответните мерки, ще трябва да впрегнат мощта на финансовата система. Обхватът на управлението на риска ще трябва да бъде разширен, така че дългосрочната устойчивост и опасностите от промяната на климата да бъдат включени в предпазните правила за банкиране, застраховане и инвестиране. Новите „зелени банки“ могат да помогнат да се внесат средства от дълговите пазари и пазарите на акции. Ще трябва да се подобри прозрачността чрез усъвършенстване на корпоративната отчетност и предоставяне на информация от финансовите институции. Професионалните финансови умения и стимули ще трябва да бъдат преразгледани и модернизирани, за да бъдат отразени тези нови приоритети.

Разкриват се обещаващи перспективи за международно сътрудничество. Финансовите министри и централни банкери от Г-20 призоваха неотдавна Съвета за финансова стабилност да проучи как финансовият сектор може да се справи с климатичните проблеми. Подобни действия не само ще укрепят климатичната сигурност, но и ще допринесат за една по-работеща, ефективна и устойчива финансова система.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.