Китайските работници искат да получат своя дял от икономическия растеж

Франс прес

Китайски туристи на опашка пред моден магазин. Снимка: джингдейли

Работниците от фабриката за обувки седяха около маса в евтина кръчма и тъкмо обсъждаха стачката си, когато се появиха полицаи и отведоха водачите им. Такъв е китайският профсъюзен живот – крехко равновесие между възраждане и репресии, налагани от комунистическата държава.

Повече от 2000 работници от обувната фабрика „Лид“, която произвежда марки като „Коуч“, спряха работа и лагеруваха пред сградата, спейки на цветни матраци, с искане да им бъдат платени социалните осигуровки, които им дължи фирмата.

„Нахлуха през вратата и се разкрещяха никой да не мърда“, разказа работничка за АФП. Няколко от колегите й казват, че са били бити, а една жена още ходи с превръзка на гърба, за да крие синините си.

Стачните лидери прекараха деня в полицейския участък, но стачката, в която се включи почти целият персонал, парализира фабриката, собственост на тайванска група. Шест дни по-късно работният процес бе подновен, а служителите тържествуваха.

Това е един от хилядите примери за еволюцията в „работилницата на света“, където дълго време работната ръка се смяташе за евтина и послушна, но вече се опитва да продаде на по-висока цена труда си.

„Преди 10 години си нямахме ни най-малка представа какво е закон и защита на интересите ни“, заявява работник от „Лид“, който не казва името си от съображения за сигурност.

Ниските заплати дадоха през последните 30 години голям тласък на инвестициите, които стоят в основата на огромния икономически бум в Китай. Но увеличаването на цената на труда вече притеснява властите, главно заради конкуренцията в Азия.

Сивите постройки на „Лид“в град Паню подслоняват една от десетките хиляди фабрики в южната провинция Гуандун, където се произвежда всичко – от дънки до смартфони.

Китайският финансов министър Лоу Цзивей предупреди миналия месец, че има опасност страната да попадне в „клопката на средните доходи“ – слаб растеж и висока цена на труда – ако вдигането на заплатите навреди на рентабилността на промишлените предприятия, преди Китай да се превърне в икономика, насочена към потреблението, услугите и производствата с висока добавена стойност.

Министърът комунист нарече „ужасяващ“ закона, позволяващ преговори между работодатели и работници, и разкритикува прекомерната „синдикална власт“, причинила според него много фалити в автомобилната индустрия.

За три години броят на стачките се е утроил в Китай, като миналата година е имало 1379 стачки по данни на базирана в Хонконг неправителствена организация „Китайски трудов бюлетин“, защитаваща правата на работниците.

Сред тях е и най-голямата стачка в Китай от десетилетия – в „Юе Юен“ – друго предприятие за обувки в Гуандун, където десетки хиляди души, произвеждащи за „Найк“ и „Адидас“, получиха отстъпки въпреки арестите на стачкуващи.

Китайската комунистическа партия се страхува от появата на независимо работническо движение и разрешава да има само един официален синдикат и то под неин контрол.

Работещите в Китай в днешно време са в по-изгодна позиция заради недостига на работна ръка, дължащ се на застаряването на населението и на приетите неотдавна закони, които им дават повече права.

„Не само че са наясно с правата си, но и разбират, че са част от работническата класа, която има силата и капацитета да си изкове собственото бъдеще“, смята организацията „Китайски трудов бюлетин“.

Когато активист като У Гуейцзюн пристигнал в промишления център Шънчжън преди 13 години, стачките били нещо почти непознато, въпреки заплатите от по едва неколкостотин юана. „Работниците се бореха всеки за себе си и рядко си отваряха уста да отстояват правата си“, разказва той.

Днес тези работници – мигранти, дошли в по-голямата си част от селата – получават месечни заплати средно по 2864 юана (408 евро), което е 10 процента повече в сравнение с 2013 г.

Това увеличение е резултат от все по-голямото благосъстояние на страната и от закона за търсенето и предлагането, смята Гуейцзюн.

„Нивото им на живот се подобрява, започват да искат и да получават уважение и статут в обществото, каквито заслужават“, допълни Гуейцзюн. Самият той е повел през 2013 г. протестно движение срещу внезапното закриване на фабриката за мебели, където е работил.

Полицията го вкарала в затвора за повече от една година, но след това прокуратурата снела обвинението за „събиране с цел нарушаване на обществения ред“ и възложила да му бъдат изплатени 70 000 юана (близо 10 000 евро) обезщетение. Използвал е парите, за да основе организация за защита на правото на труд, наречена „Център на стоте милиона нови труженици“.

В офиса си, отрупан с листовки за китайските трудови закони, той учи младите служители на различни стачни тактики и как да използват социалните мрежи въпреки налагания от полицията тормоз и заплахите, че ще бъде върнат в затвора.

„Правителството винаги е много неспокойно, като стане дума за работнически активизъм“.

Китайският режим е притиснат между необходимостта да види подобряване на качеството на живот на обикновените хора и следователно на потреблението, ключови елементи от неговата легитимност, и фобията от всякакво социално недоволство, което може да го застраши.

Междувременно работниците от „Лид“ нямат съмнение: „Власните ни притискат. Говорят от името на началниците“, смята работник с 10 години стаж. Нито ръководството на фабриката, нито полицията, нито местните власти не се съгласиха да говорят с АФП.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.