Защо турците трябва да гласуват за кюрдите

Човекът, който господства в турската политика и прави това от 12 години, не участва в парламентарните избори на 7 юни.

Тъй като е държавен глава от август, Реджеп Тайип Ердоган трябва да остане извън надпреварата. Въпреки това, изборите все още са всичко за него. Той участва в кампанията на Партията на справедливостта и развитието, която той основа, за да спечели мнозинство, достатъчно за промяна в конституцията към по-силни изпълнителни правомощия за президента. За това да се надяваме, че той няма да успее.

Като министър-председател повече от 11 години Ердоган отбеляза много постижения. Икономиката в по-голямата си част е по-стабилна и растежът по-устойчив, отколкото през 90-те години.

Той укроти склонните към преврати генерали и агресивното налагане на светските принципи. През октомври 2005 година си осигури наградата за започване на преговорите за членство в Европейския съюз. Тласна Турция към по-активна външнополитическа роля в Близкия изток. И стигна по-близо от който и да било свой предшественик до помирение с 15-те милиона неспокойни кюрди в страната.

Но тези постижения сега изглеждат не толкова впечатляващи. Икономическият растеж рязко се забави, лирата е под натиск и инвеститорите се страхуват от предстоящ фалит, още повече, че Ердоган атакува независимата централна банка. Той се провали в либерализирането на икономиката. Преговорите с ЕС изглежда вървят наникъде. Кюрдският мирен процес спря. И прехвалената му външна политика се провали.

Ердоган става все по-нетолерантен, националистически и авторитарно настроен, особено след грубото потушаване на протестите в парка Гези в Истанбул преди две години. Опонентите му биват притеснявани. Интернет се цензурира. Журналистите са заставяни да мълчат или са арестувани: Турция се срина на притеснителното 149-то място сред 180 държави по отношение на свободата на медиите си. Когато полицаи и прокурори започнаха корупционно разследване в края на 2013 година и стигнаха не само до министри, но и до семейството на Ердоган, той отговори с уволнения и преназначения и налагане на по-голям контрол върху съдебната система. Институциите в Турция са скорошни и сравнително слаби: проверки и търсене на сметка от мощен министър-председател (или предполагаем силен президент) са недопустими.

В светлината на всичко това, президент с по-силни изпълнителни правомощия отчасти по модела на Франция звучи като лоша идея. С Ердоган като президент това може бързо да премине към авторитаризъм. На корупцията ще се противодейства по-трудно.

А ЕС ще изгуби всякакъв интерес от присъединяването на Турция.

На Турция не й е нужен един Шарл дьо Гол, още по-малко един Владимир Путин. Вместо това й е нужно повече делегиране на власт (като начало преки избори за управители на провинции) и консенсусен, а не агресивен подход за конституционни промени. Поради това гласоподавателите не трябва да дават на Партията на справедливостта и развитието свръхмнозинство, което да й позволи да направи сама тези промени. Вместо това те трябва да подкрепят опозиционна партия.

Двете основни опозиционни партии са слаби формации с безинтересни лидери. Най-силната опозиционна фигура е Селяхаттин Демирташ от малката прокюрдска Демократична партия на народите, подкрепата за която според прогнозите е близо до 10-процентния праг за влизане в парламента. Ако влезе в парламента, ще има двойна полза: по начина, по който работи политическата математика, Ердоган вероятно ще трябва да се откаже от президентство с по-силни изпълнителни правомощия, а кюрдският мирен процес ще получи желания тласък. Турците трябва да дадат гласа си за Демократичната партия на народите.

Още по темата: Сирийските бежанци, забравени в кампанията за парламентарните избори

Фуля Йозеркан
Франс прес

Те присъстват навсякъде по улиците, но отсъстват от политическите речи. Източник на напрежение, съдбата на два милиона сирийци, напуснали страната си и преминали в съседна Турция, бе пренебрегната по време на цялата кампания за турските парламентарни избори на 7 юни.

Повече от четири години след началото на гражданската война, Турция днес се е превърнала в основаната територия за убежище на сирийските бежанци. Но нарастващото им присъствие – те са 330 000 само в Истанбул, поражда множество трудности с местното население, което ги обвинява наред с други неща и в това, че обременяват пазара на труда.

Турският ислямо-консервативен президент Реджеп Тайип Ердоган, който е заклет противник на режима на Башар Асад, не пропуска случай да се похвали на трибуните, че е „отворил вратата“ за своите сирийски „братя“.

„Не можем да предадем на тиранина нашите сирийски сестри и техните деца, които отчаяно търсят убежище, или белобрадите старци, които ни умоляват да им предоставим убежище“, повтори той миналата седмица в реч в окръг Шанлъурфа, близо до сирийската граница.

Но зад тези благородни речи ежедневието на семейства, които често са лишени от работа, покрив, образование или статут, си остава много проблемно.

Досега нито един от тези въпроси не е решен. И Партията на справедливостта и развитието, която се стреми да спечели на 7 юни четвърти четиригодишен мандат начело на страната, избегна да ги превърне в една от темите на предизборната си кампания.

„Правителството прави всичко възможно съзнателно да премълчава въпроса за двата милиона сирийски бежанци“, обобщава Мурат Ердоган, директор на център за изследване на политиката и миграциите към университета Хаджеттепе.

Въпросът за техния статут илюстрира мащаба на проблема и смущението, което той предизвиква във всички политически щабове, особено в период на избори.

За разлика от други страни, политическото убежище не съществува в турския правен арсенал. Сирийските бежанци, които Ердоган определя като свои „гости“, могат да претендират само за временна защита.

„Тази система функционира само половинчато, когато броят на бежанците остава ограничен. Тя стана напълно неефикасна за 2 милиона сирийци“, изтъква Метин Чорабатър, ръководител на изследователски център по въпроса за убежището и миграциите в Анкара.

„Никоя политическа партия не говори за политическо убежище, това е много деликатна тема“, добавя той.

Турски отговорен представител, пожелал анонимност, посочи пред АФП, че са абсолютно необходими усилия, специално в областта на заетостта и образованието на бежанците, и при това „независимо кой е победителят в изборите“. Според него предприемането на стъпки е още по-необходимо,тъй като щедростта на страните донори се забавя.

Подобно на управляващите, и турската опозиция изглежда притеснена от въпроса.

Миналата година Кемал Кълъчдароглу, лидерът на основната опозиционна партия, Народнорепубликанската партия /НРП, социалдемократическа/, определи като „предателство“ политиката за прием без ограничение на сирийските бежанци. След това той се поправи като уточни, че с думата „предателство“ визира политиките, които пораждат толкова голям брой бежанци.

„Всички политически партии проявяват нерешителност да говорят за бежанците от страх от враждебните реакции, които те предизвикват сред населението“, казва със съжаление Хакан Атаман от неправителствената организация Хелзинкска гражданска асамблея. „За съжаление, населението не разглежда бежанците като имащи права, а по-скоро като заплаха“, допълва той.

Неотдавнашно проучване, осъществено от университета Хаджеттепе, потвърди тази враждебност. Почти една трета от турците /30,6 процента/ посочват в проучването, че сирийските бежанци трябва да бъдат отпратени от другата страна на границата, а двойно повече /62,3 процента/ смятат, че те представляват заплаха за обществения ред и морала.

Според Атаман тази анкета доказва спешната необходимост за турската политическа класа да намери бързо решение, ако е необходимо, като предостави на бежанците турско гражданство. „В противен случай те ще продължат да работят нелегално и ще останат мишена на атаките на населението“, предупреждава той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.