Изборите, които ще решат всемогъществото на Ердоган

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

На парламентарните избори, които ще се състоят в Турция на 7 юни, Реджеп Тайип Ердоган е застрашен да получи първата изборна плесница след 13 години всемогъщество и непрестанен изборен възход.

Залогът на тази надпревара е дали турското общество ще възнагради поведението на своя президент и ще му позволи да реализира своя копнеж да се превърне в абсолютен господар чрез ревизия на конституцията и установяване на президентска република, или ще избере да ограничи неговата мощ, създавайки механизми за контрол над властите – не само на не ирала властта в страната от ноември 2002 г.

Социологическите проучвания, както и впечатлението, придобито от улиците на Истанбул, показват отстъпление на правителствената партия, която може ще се окаже принудена да търси коалиционни партньори за първи път след 13 години.

Новото съотношение на силите и евентуалната загуба на самостоятелно управление на Партията на справедливостта и развитието се дължат на популярността на прокюрдската Демократична партия на народите, която изглежда е на път да получи гласове малко над прага за влизане в парламента, който е 10 процента.

За значителна част от турското общество изборите не са толкова за това коя партия ще бъде на власт, а по-скоро до каква степен страната ще се ръководи от Ердоган, който със своя авторитаризъм създаде много врагове. За да може Ердоган да промени премиерско-централизираната система на съседната балканска страна в президентска, Партията на справедливостта и развитието е необходимо да получи 367 места в парламента, за да е в състояние да ревизира конституцията чрез парламентарна процедура, или най-малко 330 места, за да обяви референдум.

Тези избори са може би последният шанс Турция да промени своя курс и от авторитарния режим на Ердоган да се върне обратно в пъта на реформите и демокрацията, казва предвестника анализаторката от в. „Милллиет“ Аслъ Айдънташбаш.

Едно друго измерение на тези избори е личната връзка между Ердоган и Ахмет Давутоглу. Президентът показа на премиера, че дори и без конституционна легализация той ще е абсолютният господар. „Връзката между президентството и изпълнителната власт ще се промени, независимо от това какъв ще е изборният резултат“, смята ръководителят на центъра за икономическа и външна политика в Истанбул Синан Юлген и допълва: „Ердоган ще стане по-силен, ако Партията на справедливостта и развитието осигури 60 на сто от местата, за да бъде свикан референдум.

Давутоглу пък ще засили позициите си, ако партията получи по-малко места и не бъде поставен въпрос за промяна към президентска система. От друга страна, ако правителствената партия се представи по-лошо, Ердоган може би ще пристъпи към смяна на Давутоглу като партиен лидер“.

Въпреки че Давутоглу е личен избор на Ердоган, увеличават се слуховете, че връзката им вече не е хармонична. „Ако Давутоглу не приеме да бъде повече премиер-марионетка, тогава ще наблюдаваме едно непрестанно търкане между двамата“, посочва анализаторката от в. „Хюриет“ Барчън Йинач. При това много решения на премиера бяха анулирани от президента, като характерен в тази насока е случаят с желанието на Давутоглу да включи в своите листи шефа на тайните служби, нещо, което в крайна сметка не стана след реакцията на Ердоган.

Както отбелязва Гинач, ако Партията на справедливостта и развитието получи над 43 на сто, Ердоган ще твърди, че това е лична негова победа и може би ще последва период на търкания и напрежение по коридорите на властта. От друга страна, ако партията получи под 42 на сто, Ердоган чрез своите поддръжници в партииния апарат, където остава силен, може би ще се опита да свали Давотуглу. Във всеки случай не се очертава период на политическа стабилност за Турция.

При тази странна игра на съдбата, бъдещият път на Турция и съотношенията на силите между личностите и партиите до голяма степен сега се решават от кюрдите. Ако сравнително малката прокюрдска партия успее да прескочи особено високия праг от 10 процента и влезе в парламента, тогава ще е може би невъзможно да бъде съставено еднопартийно правителство и следователно ще приключи могъществото на Партията на справедливостта и развитието. Много трудно ще бъде също така за Ердоган да промени конституцията и да създаде бленуваната от него президентска система.

„Ако прокюрдската Народно-демократична партия влезе в парламента, популярността на Партията на справедливостта и развитието ще падне значително, което ще даде възможност на медиите, академичната общност и предприемачите да си поемат глътка въздух, както и милиони обикновени граждани, които все повече са обезпокоени от авторитарния начин на управление на Ердоган“, казва още анализаторката Айдънташбаш.

Извън изчисленията обаче, влизането на прокюрдската партия в парламента се смята, че ще подпомогне решаването на кюрдския въпрос. Ако след динамичното си присъствие през последните години и ентусиазма по време на предизборната кампания, тази партия в крайна сметка не намери място в парламента, ще настъпи напрежение особено в Югоизточна Турция, като е възможно това да се отрази и върху мирните разговори на правителството с ПКК. Конкретната преговорна процедура цели по някакъв начин прокюрдската партия да получи легализация пред турската общественост и мнозинството кюрди, които не са съгласни с насилствените методи на ПКК.

Известна някога като Партията на мира и демокрацията, тази политическа сила прерасна във формация с широк идеологически и етнически резонанс. И понеже кемалистите от Социалдемократическата партия не дават вид, че са способни да увеличат процентите си, които от много години се движат стабилно около 25 на сто, прокюрдската партия показва, че отговаря на тревогите на по-широките слоеве, особено по време на демонстрациите в парка Гези през 2013 г. Същата тази партия започна да действа като основен антиправителствен стълб на политическата сцена.

По традиция прокюрдската партия е осигурявала около 6 на сто от гласовете, но нейният нов харизматичен лидер, 42-годишният адвокат и застъпник за човешките права Селяххатин Демирташ изгради нова представа, намерила широк отзвук извън пределите на кюрдското население, а също и симпатизанти – от леви и социалисти до еколози и феминистки.

На миналогодишните президентски избори в Турция Демирташ поднесе изненада, получавайки невижданите за реалностите на Турция 9,8 на сто от гласовете. Сега неговата цел е да постигне подобен или още по-голям успех, който да му осигури от 50 до 70 места и звучно присъствие в парламента. В своя реч през март лидерът на прокюрдската партия се ангажира, като каза: „да не допуснем никога Ердоган да стане един „изпълнителен президент“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.