„Къде е трупът?“ – Убийството на Осама бин Ладен 4.

Вестници от цяла Европа в деня след смъртта на Осама. Снимки: „Фейсбук“ и блогове

Продължение – виж „Труден ден – Убийството на Осама бин Ладен 3.

Разследването на известния журналист Сиймур Хърш (тук за него). Смъртта на терорист номер 1 беше посрещната с облекчение по цял свят, САЩ имат широка подкрепа в борбата им с тероризма. Но версията на Хърш се разминава с официалната на Вашингтон, който според него не казва цялата истина. Разследването показва, че убийството е извършено в сътрудничество с пакистанските военни и разузнаване, които пазят Осама в курорта Аботабад като пленник в затвор.

*

През юни 2011 г. в „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон Поуст” и в цялата пакистанска преса излиза, че Амир Азис е бил задържан за разпит в Пакистан (бел. ред. – Амир Азис e лекар и майор от пакистанската армия, когото пакистанското разузнаване ISI настанило наблизо до къщата затвор на Бин Ладен, за да го лекува. Той е човекът взел ДНК проби от Бин Ладен за потвърждение). Твърдяло се, че той бил информатор на ЦРУ и шпионирал кой влиза и излиза от сградата на Бин Ладен. Азис бил освободен, но пенсионираният служител каза, че американското разузнаване не могло да научи от кого е изтекла строго секретната информация за участието му в мисията. Официални лица във Вашингтон решили, че „не могат да рискуват да се разбере за ролята на Азис при взимането на ДНК-проба от Бин Ладен”. Имали нужда от жертвен агнец и избрали Шакил Африди, 48-годишен пакистански лекар и някогашен информатор на ЦРУ, който бил арестуван от пакистанците в края на май и обвинен, че е сътрудничил на ЦРУ. „Отидохме при пакистанците и им казахме да заловят Африди”, разказа пенсионираният служител.
„Трябваше да скрием как сме се сдобили с ДНК-пробата.” Скоро било съобщено, че ЦРУ са организирали фалшива програма за ваксиниране в Аботабад с помощта на Африди, но не успели да се сдобият с ДНК-проба от Бин Ладен. Истинската медицинска операция на Африди, проведена независимо от местните здрави власти, била добре финансирана и предлагала безплатни ваксинации срещу хепатит Б. Плакатите с реклама на кампанията били навсякъде. По-късно Африди бил обвинен в измяна и осъден на 33 години затвор заради връзките му с екстремист.

Новината за спонсорираната от ЦРУ програма предизвикала широк гневен отзвук в Пакистан и довела до отменянето на други програми за ваксиниране, защото на тях вече се гледало като на прикритие за американско шпиониране.

Пенсионираният служител каза, че Африди бил вербуван много преди мисията с Бин Ладен като част на отделна разузнавателна операция за събиране на сведения за заподозрени терористи в Аботабад и околностите му. „Планът беше да използваме ваксинациите като начин да вземем кръв от заподозрените в тероризъм по селата.” Африди не е правил опит да вземе ДНК-проба от живущите в сградата на Бин Ладен. Докладът, че го е направил, бил скалъпена набързо – „Легенда от ЦРУ, която изфабрикувала „факти” в нескопосан опит да защити Азис и истинската му мисия. Сега се сблъскваме с последствията”, разказа пенсионираният служител. „Огромен хуманитарен проект с цел да се направи нещо важно за селяните беше провален като цинична измама.” Присъдата срещу Африди била отменена, но той останал в затвора по обвинение в убийство.

*

В речта си по повод на нападението Обама каза, че след убийството на Бин Ладен тюлените „взели трупа му”. Твърдението създало проблем. Според първоначалния план трябвало да бъде обявено седмица след убийството, че Бин Ладен е загинал при удар с дрон някъде в планините на пакистано-афганистанската граница и че останките му са били разпознати посредством ДНК-тест. Но след като обявили, че тюлените са го убили, всички очаквали да бъде изваден труп. Вместо това на репортерите било казано, че трупът на Бин Ладен бил изпратен от тюлените в американска военновъздушна база в Джелалабад, Афганистан, а оттам право на американския самолетоносач „Карл Винсън”, който патрулирал в северната част на Арабско море.

Бин Ладен бил погребан в морето часове след смъртта му. Проявите на скептицизъм по време на пресконференцията с Джон Бренан на 2 май били свързани единствено с погребението. Въпросите били кратки и конкретни и рядко получавали отговор. „Кога е взето решението да бъде погребан в морето, ако бъде убит?” „Това било ли е част от плана?” „Кажете ни защо е решено, че е добра идея?” „Джон, консултирахте ли се с мюсюлмански специалист по въпроса?” „Има ли видеозапис на погребението?” При задаването на последните въпроси Джей Карни, прессекретарият на Обама, се притичал на помощ на Бренан. „Трябва да дадем възможност и на други хора.”
„Мислехме, че е най-добре да се погрижим трупът му да бъде погребан според ислямските традиции”, казал Бренан, „и да предприемем действия, който да ни позволят да извършим погребението в морето”.

Основните вестници в Ню Йорк на сутринта след убийството на Осама. Снимки: „Фейсбук“, „Туитър“ и блогове

Той казал, че се били допитали до „подходящи специалисти и експерти” и американските военни могли да извършат погребението „според ислямския закон”. Бренан не казал, че според мюсюлманските традиции на погребението трябвало да присъства имам, а никой не споменал на борда на „Карл Винсън” да е имало такъв.

При възстановка на операцията срещу Бин Ладен за „Венити Феър” Марк Боудън разговарял с много висши правителствени служители и написал, че трупът на Бин Ладен бил измит и фотографиран в Джелалабад. Другите задължителни ритуали за мюсюлманско погребение били извършени на самолетоносача, написал той, „като трупът на Бин Ладен бил отново измит и увит в бял чаршаф. Военноморски фотограф документирал погребението на дневна светлина сутринта в понеделник 2 май.”
Боудън описал фотографиите:
„На първия кадър се вижда трупът, увит в бял чаршаф. На втория той лежи по диагонал върху наклонена дъска с крака върху палубата. На третия трупът пада във водата. На четвъртия се вижда под повърхността с вълнички наоколо. На последния има само кръг от вълнички по повърхността. Тленните останки на Осама бин Ладен изчезват завинаги.”

Боудън не твърди, че е видял снимките, които описва, и наскоро ми заяви, че в действителност не ги е виждал: „Не съм доволен, когато не мога да видя нещо с очите си, но говорих с човек, на когото имам доверие, и той ми каза, че лично ги е видял и ми ги описа подробно”. Твърдението на Боудън добавя нови въпроси към предполагаемото погребение в морето, което предизвика порой от искания въз основа на закона за свободата на словото, повечето от които останаха без отговор. В едно от тях се настоява за достъп до снимките. Пентагонът отговорил, че при проверката на всички налични записи не са открити доказателства за направени снимки по време на погребението. Исканията относно други въпроси, свързани с нападението, също останали безрезултатни.

Причината за липсата на отговор станала ясна, след като Пентагонът провел разследване във връзка с обвиненията, че администрацията на Обама е предоставила достъп до секретни материали на създателите на филма Zero Dark Thirty (в него се разказва за тайната операция по залавянето и убийството на Бин Ладен – б. пр.).

Докладът на Пентагона, който е качен в мрежата през юни 2013 г., отбелязва, че адмирал Макрейвън е наредил файловете, свързани с нападението, да бъдат изтрити от всички военни компютри и преместени в ЦРУ, където щели да бъдат защитени от искове въз основа на закона за свобода на информация като „оперативни”.

Действията на Макрейвън означавали, че външни лица не можели да имат достъп до незасекретените бордови дневници на „Карл Винсън”. Бордовите дневници във военновъздушните сили са неприкосновени и се водят отделни такива за въздушни операции, за борда, за машинното отделение, за лечебницата и за командна информация и контрол. Те показват хронологията на събитията ден по ден на борда на кораба; ако е имало погребение на „Карл Винсън”, то е щяло да бъде отбелязано.

След моряците на борда на „Карл Винсън” изобщо не се говорело за погребение. Самолетоносачът завършил шестмесечната си мисия през юни 2011 г. Когато корабът хвърлил котва в базата си в Колорадо, Калифорния, контраадмирал Самюел Перез, командир на ударния отряд на самолетоносача „Карл Винсън”, казал пред репортерите, че на екипажа е наредено да не говори за погребението.
Капитан Брус Линдзи, шкипер на „Карл Винсън”, заявил на репортерите, че не може да го обсъжда. Камерън Шорт, член на екипажа на „Карл Винсън”, съобщил пред  денвилския „Комършъл Нюз”, че на екипажа не е казано нищо за погребението. „Знаел само това, което видял по новините”, пише вестникът в репортажа си.

Снимки от стаята, в която е убит Осама, извадени от телевизионен репортаж и разпространявани в интернет. Снимки: „Фейсбук“, „Туитър“ и блогове

Пентагонът наистина изпратил серия от имейли до „Асошиейтид Прес”. В един от тях контраадмирал Чарлс Гоует съобщил, че погребението следвало „традициите на ислямското погребение” и че на нито един от матросите на борда не било разрешено да гледа. Но не се казвало кой е измил и увил трупа, нито кой арабскогооврящ е провел службата.


С
едмици след нападението двама консултанти с дълъг стаж от Командването на специални операции с достъп до текущи разузнавателни сведения, ми казаха, че на борда на „Карл Винсън” не е имало погребение. Единият консултант ми каза, че останките на Бин Ладен били фотографирани и разпознати, след като били закарани със самолет обратно в Афганистан. Консултантът добави: „Тогава ЦРУ пое контрол върху трупа. Легендата беше, че е изпратен със самолет на борда на „Карл Винсън”.” Вторият консултант потвърди, че не е имало „погребение в морето”. Той добави, че убийството на Бин Ладен било политически театър с цел да се излъскат военните заслуги на Обама… Тюлените сигурно са очаквали грандиозно политическо изпълнение. Един политик не може да устои. Бин Ладен стана ефективно преимущество.”

По-рано тази година отново говорих с втория консултант и се върнах към погребението в морето. Консултантът се изсмя и рече: „Искаш да кажеш, че не е стигнал до водата?”
Пенсионираният служител каза, че имало още едно усложнение: някои от тюлените в отряда се били похвалили пред колегите си и други хора, че са направили трупа на Бин Ладен на решето. Останките, включително главата му, в която имало само няколко дупки от куршуми, били хвърлени в един чувал за трупове и по време на обратния полет с хеликоптер до Джелалабад, части от трупа били разпръснати над планинската верига Хиндукуш – или поне така твърдели тюлените. Според пенсионирания служител тюлените още не знаели, че мисията им ще бъде оповестена публично от Обама след няколко часа: „Ако президентът беше следвал плана, нямаше да има нужда от погребение в рамките на няколко часа след убийството. След като легендата беше провалена и смъртта стана публично достояние, Белият дом се изправи пред сериозния проблем „Къде е трупът?”

Светът знаеше, че американските военни са убили Бин Ладен в Аботабад. Настъпва паника. Какво да се прави? Трябва ни „труп, който да свърши работа”, за да кажем, че сме разпознали Бин Ладен посредством ДНК-анализ. Сигурно офицери от военноморските сили са измислили „погребението в морето”. Идеално. Няма труп. Почетно погребение според законите на шериата. Погребението е оповестено с всички подробности, но искове по закона за свобода на информацията потвърждават, че достъпът до него е бил забранен заради „националната сигурност”.

Класическо разплитане на зле скалъпена история за прикриване на истинските факти – решава непосредствен проблем, но при най-малката проверка, няма с какво да бъда подкрепена. Първоначално изобщо не е имало план да се пренася трупа до морето и погребението на Бин Ладен в морето изобщо не се е състояло”. Пенсионираният служител каза, че ако се вярва на първоначалните отчети на тюлените от Бин Ладен не е било останало кой знае какво, за да се погребва в морето.

*

Неизбежно беше лъжите, измислените твърдения и измами на администрацията на Обама да предизвикат бурна негативна реакция. „Имахме четиригодишно прекъсване на сътрудничеството”, каза пенсионираният служител. „На пакистанците им трябваше доста време, за да повярват отново във военното ни сътрудничество в борбата срещу тероризма – през това време тероризмът по света се увеличаваше… почувстваха, че Обама ги е предал. Чак сега подновихме отношенията си заради заплахата от Ислямска държава, която се появи там и която е много по-голяма, а и събитията с Бин Ладен вече са в миналото и някой като генерал Дурани може да излезе и да говори за тях”.

Генералите Паша и Каяни се пенсионираха и според слуховете са разследвани за корупция по време на службата им.

Любителски снимки на американци, които се радват на улицата във Вашингтон след като е съобщена новината за смъртта на Осама. Снимки: „Фейсбук“, „Туитър“ и блогове

Дълго забавения доклад на Сенатската комисия по разузнаване за изтезанията от ЦРУ, излязъл миналия декември, документира многобройни случаи на официални лъжи и изказва предположението, че ЦРУ в най-добрия случай са имали бегли сведения за куриер на Бин Ладен и изтезанията са били с по-ранна дата. Докладът води до сензационни международни заглавия за извършени жестокости и симулиране на даване заедно с потресаващи подробности за хранене през ректума, ледени бани и заплахи за изнасилване и убийство на семейни членове на задържаните, за които се смятало, че укриват информация. Въпреки лошия обществено отзвук, докладът бил победа за ЦРУ. Основният извод – че използването на изтезания не водело до разкриване на истината, вече е обект на публичен дебат повече от десетилетие. Друг ключов извод  –  че провежданите изтезания са били по-жестоки от съобщените пред конгреса, – бил смехотворен предвид публичните изявления и публикуваните разкрития от бивши разпитващи и пенсионирани служители на ЦРУ.

Докладът описва изтезания, които явно противоречат на международните закони и нарушават правилата за „неуместни действия”, или в някои случаи „грешки на ръководството”. Дали описаните деяния са военни престъпления не се обсъжда и в доклада не се казва, че някои от разпитващите агенти от ЦРУ или техните шефове трябва да бъдат разследвани за престъпления. В резултат от доклада няма никакви значими последици за ЦРУ.

Пенсионираният служител ми каза, че ръководството на ЦРУ станали експерти в отклоняването на сериозни заплахи от конгреса. „Създават нещо ужасно, но не толкова лошо. Дай им нещо, което звучи ужасно. „Боже, завираме храна в задника на затворник!”. Междувременно не казват на комисията за убийствата, другите военни престъпления и тайни затвори като този, който още имаме в Диего Гарсия. Целта беше да протакат колкото се може по-дълго, така и направиха”.

Основната тема в окончателния доклад от 499 страници на комисията е, че ЦРУ са лъгали систематично за ефективността на програмата си за получаване на сведения чрез изтезания с цел предотвратяване на бъдещи терористични атаки в САЩ. Лъжите включвали важни подробности за разкриването на агент на Ал Кайда на име Абу Ахмед ал-Куайти – за него се твърдяло, че е ключов куриер на Ал Кайда – и неговото проследяване до Аботабад в началото на 2011 г. Предполагаемите сведения на ЦРУ, търпението и умелото разкриване на Ал-Куайти се превърнали в легенда след екранизирането им във филма Zero Dark Thirty.

Докладът на сената многократно повдигал въпроси за качеството и достоверността на сведенията на ЦРУ за Ал-Кауйти. През 2005 г. вътрешен доклад на ЦРУ за преследването на Бин Ладен отбелязал, че задържаните предоставили малко ефективни следи и трябва да приемем възможността, че са създавали измислени герои, за да отвличат вниманието ни или да не признаят, че нямат преки сведения за местоположението на Бин Ладен.” В съобщение на ЦРУ година по-късно се казва, че „не успяхме да съберем ефективни сведения за местоположението на Бин Ладен от някой от задържаните.” В доклада също така се изтъкват няколко случая, в които шефове на ЦРУ, включително и Панета, са правили неверни изявление пред конгреса и обществото за важността на „разширените техники за разпит” при търсенето на куриери на Бин Ладен.

На Обама днес не му предстои преизбиране както през пролетта на 2011 г. Принципната му позиция относно предложеното ядрено споразумение с Иран говори много, както и решението му да действа без подкрепата на консервативните републиканци в конгреса. Лъжите на високо ниво обаче си остават начинът на действие на американската политика заедно с тайните затвори, атаките с дронове, нощните нападения на специалните сили, заобикалянето на командната верига и отстраняването на хората, които могат да кажат „не”.

От „Лондон ривю ъф букс„. Превод Анна Христова.

ИStoRииСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.