Как беззаконията на БНБ с „Инвестбанк“ един ден ще се изучават в учебниците

Акционери учредители са изхвърлени, банката е с нов собственик и си присвоява парите им

Петя Славова. Снимка: Бургасмедиа

Продължение. Виж – „Бойко Борисов лично охранява събрание на акционери на банката на Петя Славова

Историята на „Инвестбанк“ на Петя Славова може да се изучава едновременно и в юридическите факултети, и във финансовите, като поредица от правни абсурди, беззакония и груби акционерни шашми, извършени с участието на БНБ.

И до ден днешен акционерните събрания, на които банката е преименувана първо на „Нефтинвестбанк“,(1998 г.), а после в „Инвестбанк“ (2002 г.) са отменени от всички инстанции на съда. Освен преименуването са обявени за нищожни и промените в собствеността на банката и новите акционери. Но БНБ ги е приела и вписала в своите регистри.

Беззаконието дори е описано в справката за Петя Славова в „Уикипедия“ по следния начин:
„Новите акционери постепенно завладяват банката. Следва дълга съдебна сага, която продължава години наред по всички инстанции. Тя завършва с победа на Петя Славова и Митко Събев, въпреки съдебните решения, които не са в тяхна полза (!? – бел. ред.). През 2002 г. банката се прекръства от „Нефтинвестбанк“ на „Инвестбанк“. Приятелството на Петя Славова с ген. Любен Гоцев се запазва през годините. Той остава акционер в „Инвестбанк“. Двамата посрещат заедно различни празници, рецитират стихове и пеят песни в дует.“ (виж тук) Последното за стихове и дуети е цитирано от типичен за вестник „Труд“ пиар материал от 2006 г.

През цялото това време на т. нар. „завладяване“ на банката в медиите излизат непрекъснато пиар материали и интервюта, които представят Петя Славова като най-богатата жена в България, успешна бизнесдама от елита на обществото. Лайфстайл и женски списания я представят с фотосесии като актриса или фолкзвезда, описват тоалетите й. Никъде никой не се опитва да разкрие фактите по продължаващото безобразие със собствеността на банката. А други нейни скандални сделки, като закупуването на хотела на убития наркобос Косьо Самоковеца под носа на държавата, която се опитва да го конфискува, са описани едва ли не като успешен бизнес.

Още нещо, което се коментира, но не се пише по вестниците и списанията е, че в тази банка, наричана банка на ДС, един бивш генерал от ДС, успява да изхвърли учредителите й, сред които други хора от ДС, също и църкви и манастири и съвсем невинни излъгани акционери.
Хората на ДС воюват помежду си, а

Петя Славова цялата в бяло

е на кориците на списанията и отзад нищо не се вижда.

В началото на 1998 г. новите акционери в лицето на Петя Славова и Митко Събев имат по 1% като физически лица и фирмите, които представляват – „Юкос“ и „Феста“ – по 5% и се опитват да разширят собствеността си в банката. Има остри спорове между стари ии нови акционери. Тогава изпълнителният директор Цветан Начев свиква общо събрание на акционерите на 9 февруари, за да се разрешат споровете. Свикано е по законния начин с 45-дневно предизвестие и публикация в „Държавен вестник“.
Но междувременно по искане на Петя Славова и Митко Събев БНБ назначава квестори в банката от 2 февруари с мотив „спорове между главни акционери“, каквито според закона няма, а по устава на акционерното дружество е недопустимо един акционер да притежава повече от 5% от дружеството.

Освен това, по закон към онзи момент, ако свързани лица и фирми придобият в една банка над 10% от собствеността, без предварително уведомление и разрешение на БНБ, сделката се смята за нищожна. А точно това се е получило с Петя Славова и Митко Събев, които, като свързани лица имат над 10% от акциите – чрез своите по 1% и по 5% на фирмите, които представляват. Тоест, сделката, с която са придобили акциите, е нищожна. Управителния и надзорния съвет на банката са се усетили и със специален констативен протокол са отбелязали този факт.

На това общо събрание 9 февруари 1998 г. е избран нов надзорен съвет на банката, в който влиза и проф. Никола Василев, бивш вицепремиер в правителството на Стефан Софиянски. Това внася елемент на политическа интрига – все едно хора на Софиянски влизат в една банка, а новият премиер Костов се опитва да ги махне оттам, чрез своята маша Емилия Миланова. Дали такива политическа фантастика е възможна, но така или иначе конфликтът Костов – Софиянски внася елемент на такива предположения.

Споровете между акционери

по закон се разрешават на общи събрания и в съда, а не с квестори. Затова изглежда са повикани квестори, защото общото събрание може да вземе неудобни за някого решения.
Назначените от БНБ от 2 февруари квестори, обаче, за да влязат в законни действия в банката, трябва да бъдат вписани във фирменото отделение на СГС. До общото събрание на 9 февруари те не са вписани от съда. Същия съд, обаче, отказва да впише решенията на това общо събрание от 9 февруари, защото само квесторите имали право да го провеждат  – подуправителката на БНБ и шеф на банков надзор Емилия Миланова изпраща писмо в този смисъл, че не приема решенията на акционерите и е назначила квестори.

Решение на Софийски градски съд отменя изцяло решенията на общото събрание на акционерите на банката от април 1998 г. като противоречащи на закона и на устава на акционерното дружество. По-късно това решение е потвърдено от Софийски апелативен и Върховен касационен съд. Това не са единствените решения на акционерни събрания на банката, които са отменени от съда.

Да не признаваш решения на редовно свикано и проведено общо събрание на акционерите е напълно против закона. По този повод се водят дела, които акционерите губят, но мотивите на съда са трагикомични – стабилността на банковата система била толкова важна, че е целесъобразно да се приеме това.
Но това е съвсем дребно прегрешение на БНБ в сравнение със следващите събития.

По-нататъшните действия на квесторите и БНБ са истински триумф на беззаконието.
Двамата квестори насрочват общо събрание за 8 април 1998 г. По тяхно искане на него се допускат само акционери, представили вносни бележки за закупуване на акции. А някои от акционерите учредители на банката не са допуснати, защото са носили своите законно притежавани акции. Както вече стана дума в предишната част на тази банкова сага, охраната на това общо събрание се командва от Бойко Борисов, тогава шеф на охранителни фирми „Ипон“. Той лично е проверявал документите на някои от акционерите на входа на залата в кино „Люмиер“, където се провежда общото събрание. За него много от акционерите учредители не са уведомени.

На това събрание фирмата „Юкос“, която до момента има 5% от капитала на банката, изведнъж се явява като акционер с 25%.


Как е станал този фокус?

Най-напред той е нарушение на устава на акционерното дружество, който не допуска акционери с повече дялове от 5%. Това е и една от причините това общо събрание да бъде отменено от всички инстанции на съда. Но има и други.
Как става така, че изведнъж между общите събрания „Юкос“ увеличава дела си 5 пъти? Това уреждат именно квесторите и БНБ. Както вече стана дума в предишната част на тази банкова сага, като член на управителния съвет на банката и временен шефа на клона й във Варна, Петя Славова си отпуска кредит от 3,5 млн. долара, с които купува винпром „Черноморско злато“ Поморие. Кредитът е в нарушение на правилата на банката и изискванията на БНБ, без подпис на директора, без нужното обезпечение. На заседание на управителния съвет по този повод е представен запис на заповед от фирмата „Юкос“, според който, ако кредитът не бъде издължен, петролната фирма го дължи. Затова в банката са блокирани 3,5 млн. долара по сметките на „Юкос“.

И какво правят квесторите? Дават възможност с тази блокирана сума „Юкос“ да придобие акции от банката. Заедно с други свои акции „на приносител“, според квесторите така фирмата „Юкос“ изведнъж се оказва, че притежава общо 64% от акциите. Според тогавашния закон квесторите нямат право да продават акции на банката. Но те пишат нова книга на акционерите към 18 март 1998 г. с тези данни и пращат документите в БНБ, за да получат разрешение за промяната в капитала и собствениците. И разрешение идва в последния момент, в деня преди общото събрание на 8 април – по факса, в края на работното време. Но разрешението е, че според БНБ „Юкос“ може да придобие 25% от акциите на банката. Как са го изчислили, те си знаят. Но и това, и предложеното от квесторите, е нарушение, отменено от съда по-късно.

И тук е нужно малко обяснение за начина, по който е сменена собствеността в банката, който вероятно ще се изучава от студентите в УНСС един ден.
Банката е основана с капитал, разделен на акции по 1000 лв. Но акциите на учредителите (те са над 1000 физически и юридически лица) са поименни и с право на глас в общото събрание. И още едно право имат акционерите учредители с поименни акции – да участват в увеличение на капитала на банката, като изкупуват нови емисии акции по номинал, тоест по 1000 лева. Към 1997 г. това е по-малко от долар, а при учредяване на банката са били около 30 долара. Това са години на инфлация и постоянни промени във валутните курсове. А притежателите на други акции – т. нар. акции на приносител – нямат такива права. Иначе всеки желаещ може да купи акции от дружеството, но на цена левовата равностойност на 30 долара.

Такъв е бил тогава законът – поименни акции, и акции на приносител. Първите носят дивидент и право на глас в общото събрание, право на изкупуване на нови емисии според устава на дружеството, а вторите носят само дивидент и могат да се продават-купуват.


И какво се случва?

Появява се нов закон за банките, според който не може да има акции на приносител, а само поименни. Даден е срок до 31 декември 1997 г. акциите на приносител да се пререгистрират в поименни, да се изкупят и т. н. В „Международната ортодоксална банка Св. Никола“, преименувана впоследствие в „Инвестбанк“ има следното заварено положение – 1,1 млн. поименни акции и 1,1 млн. акции на приносител.

Затова през април 1997 г. ръководството на банката взема съответното решение, променя устава. След 1 януари 1998 г. няма вече акции на приносител. Част от тях са изкупени от банката, а другите след края на 1997 г. остават невалидни.

Но на 18 март 1998 г. квесторите пишат нова книга на акционерите, в която много от акционерите учредители ги няма. Но има нови акционери варненски фирми, свързани с Петя Славова и Митко Събев по онова време. На какво основание, не е ясно, защото дотогава не са притежавали никакви акции, нито поименни, нито на приносител.

Фирмата „Юкос“, която до момента има 5% от акциите, изведнъж е вписана с 64%, все едно е притежавала всичките акции на приносител, пререгистрирани в поименни акции. Това не е възможно. Няма как да придобие толкова приносителски акции без разрешение на БНБ, няма как и да придобие такъв дял в банката, като нарушава устава на дружеството. А БНБ дава разрешение „Юкос“ да придобие 25% чак на 7 април 1998, което пак е нарушение.

Нещо важно решава банката през април 1997 г. – да вдигне уставния капитал, като емитира и продаде 30 млн. броя поименни акции. По номинал това е 30 млрд. лева.
На 9 януари 1998 г., по новия закон, когато вече няма акции на приносител, акционери учредители купуват акции по номинал от новата емисия. Изпълнителният директор Цветан Начев лично и като пълномощник на групи акционери внася на два пъти 1,29 млрд. лева и 5,65 млрд. лева, а група акционери прави отделно вноска 1,81 млрд лева. Тези пари, общо близо 9 млрд. лева (около 5,5 млн. долара по тогавашния курс) са платени официално по банков път, за купуване на акции от новата емисия по номинал.

Към момента, когато през февруари 1998 г. в банката влизат квестори, има непродадени акции от новата емисия за около 20 млрд. лева. В деня преди общото събрание, насрочено от квесторите за 8 април 1998 г., блокираната сума от 3,5 млн. долара в сметките на „Юкос“ в банката е превърната в акции, към които са добавени притежавани от по-рано акции на приносител, общо се събират за около 8 млрд. лева.

Така „Юкос“ е превърнат в голям акционер. Но фирмата не е акционер учредител и няма право да изкупува акции по номинал, а по 30 долара всяка. Тоест, нарушен е уставът втори път. Нарушен е и законът, защото не е продадена изцяло емисията акции за вдигане на уставния капитал. „Юкос“ няма право да гласува с тези акции.

А какво става с акционерите учредители?

Внесените от тях близо 9 млрд. лева са сложени от квесторите в т.нар. сметка „червен дебит“ и не са продадени акции срещу тях. Все едно са паднали от небето в банката, не се знае откъде и за какво. И така си остават като дебит, без да бъдат върнати на вносителите, без да им бъдат издадени акции за тях.

Не е за вярване, а?

Така едни акционери без право на глас, на това общо събрание стават мажоритарни в нарушение на устава на дружеството и на закона. А акционери учредители са изхвърлени и остават без участие в банката, и без парите си. Сменено е и името на „Нефтинвестбанк“. Слабо утешение е, че на всички съдебни инстанции решенията на това общо събрание са отменени изцяло.
А, както стана дума и преди, двамата квестори са избрани за изпълнителни директори на банката.

(следва – „С пищови пазят банката от решенията на съда„)

Върховният касационен съд оставя в сила решенията на СГС и САС, че общото събрание на акционерите на банката от април 1998 г. е нарушило закона и устава на акционерното дружество и решенията му са отменени изцяло.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.