Новият латвийски президент няма да е дразнител за Русия

„Най-напред човек трябва да пийне“ – така започна новоизбраният президент на Латвия словото си от трибуната на Сейма. И падна голямо пиене на минерална вода.

В социалните мрежи думите му почти засенчиха новината, че Раймондс Вейонис е избран за държавен глава. А надвечер електронните магазини предлагаха вече дрехи с първата фраза на новия латвийски лидер – в различни варианти.

Президент стана бившият министър на отбраната Раймондс Вейонис, първият латвиец с руски корени, получил тъй висок пост в държавния апарат. Експерти уверяват, че новият глава на държавата няма да е дразнещ фактор за източната й съседка – говорят всъщност за политическата му ориентация, а не за етническия произход.

Новият латвийски президент е роден през 1966 г. в Псковска област – тогава в Съветска Русия, където служил баща му. „Мама разчитала да си дойде навреме, но не успяла и сме пристигнали в Латвия вече двамата заедно“, разказва политикът.

Майка му е рускиня, което впрочем никога не е криел, нито пък го е афиширал. Според политоложката Ивета Кажоки, това изобщо няма да се отрази на политиката, но ще спомогне новият президент да не е фигура, дразнеща многообразното латвийско общество, а напротив – насърчаваща интеграцията.

Новият лидер на страната се дипломира като учител по биология. Наистина прекарва в професията по-малко от две години – в края на 80-те я напуска и минава на държавна служба.

После започва политиката: за десет години Раймондс Вейонис успява да смени креслото на общинар от латвийския град Мадона с креслото на министър на околната среда.

Задържа се в правителството 13 години, оцелява след няколко кризи и се изхитрява да „надживее“ в кабинета неколцина премиери, при това без да се оцапа в нито един сериозен скандал. Така остава най-дълготрайният министър в историята на страната.

Най-мекият в цяла Балтия Колкото до международните отношения, новият президент се придържа към рамките на латвийския мейнстрийм. Основен приоритет са сигурността, границите и въоръжените сили, а от Русия се иска конструктивен диалог. Очаква се впрочем Москва също да не пести усилия за целта.

„Имаме интерес от конструктивно сътрудничество с Русия. Във всяко сътрудничество има две страни. Ако едната нарушава международноправните норми, подкрепя или участва във военни действия на украинска територия, няма как да се води конструктивен диалог. Ако обаче се спазват изцяло Минските споразумения, ако се спира стрелбата, ако се подобряват отношенията между Русия и Украйна, тогава Латвия, както и други страни, е готова за конструктивен диалог. И аз ще подкрепя такъв диалог“, казва Вейонис.

Политолозите смятат, че той наистина ще подкрепи един конструктивен диалог като фигура, която би дразнела Русия по-слабо от други лица на Запад. „Русия го познава като министър на отбраната; отсега личи, че няма да е толкова настървен като президента (Тоомас Хендрик) Илвес в Естония или президентката (Далия) Грибаускайте в Литва.

И едва ли ще стане президентът, който най-силно дразни Русия – коментира за руската редакция на Би Би Си Ивета Кажока. – От друга страна, той винаги има твърде ясна позиция, съвпадаща с тази на НАТО и ЕС. Мисля, че като политик няма силно да се стреми към подобряване на връзките с днешния режим в Русия.“ Според професор Карлис Даукщс, меката риторика на Раймондс Вейонис ще работи за сближаване между Изтока и Запада.

„Доколкото сме болезнена точка между ЕС, НАТО и Русия, избирането на Вейонис може да стане позитивен сигнал. Руските медии виждат в него спокоен прагматик, което е стабилизиращ фактор, поне в стадия на преговорите“, каза Даукщс.

При все това конституцията строго ограничава реалната власт на президента в парламентарна Латвия. В коментар по тема от външната политика Вейонис отбеляза: президентът е представителна фигура, той само демонстрира линията, разработена от правителството и утвърдена от Сейма.

По думите на Ивета Кажоки, конституцията позволява на президента да остане пасивна фигура, но му дава и възможността да стане звезда на вътрешната или външната политика. И докато във външната политика от Вейонис не се очакват изненади, нещата около вътрешната будят известни въпроси. С гласовете на опозицията Първият въпрос е как Раймондс Вейонис изобщо е стигнал до президентското кресло.

Първоначално имаше четирима кандидати за висшия пост: самият Вейонис представляваше коалиционната политическа сила Съюз „Зелени и фермери“, основният му конкурент – съдията от Европейския съд Егилс Левитс, бе издигнат от коалиционното „Национално обединение“, Сергейс Долгополовс бе кандидат на опозиционната „рускоезична“ партия „Съгласие“, а Мартинш Бондарс имаше подкрепата на опозиционното „Латвийско регионално обединение“.

В последния пети тур Вейонис остана сам и за пълна победа трябваше да събере 51 гласа (от общо 100, б. р.). Получи 55. Обществеността навярно никога не ще научи кой е подал тези гласове: гласуването бе тайно, а самите политици не дават гласност на симпатиите си.

Обикновената аритметика обаче уличава в умишлена лъжа депутати, отричащи своята помощ за Вейонис. Официално я признават само две фракции: президентският вече Съюз „Зелени и фермери“ (СЗФ, 21 депутати) и премиерската партия „Единство“ (23-ма). Най-малко 11 гласа остават неразпознати и най-вероятно са още повече, защото не всички депутати от СЗФ и „Единство“ смятаха да следват партийната линия.

Водачът на опозиционния „Център на съгласието“ Нилс Ушаковс твърди, че по време на последния, решаващ вот съпартийците му са били против всички, тъй като собственият им кандидат Долгополовс вече е бил изхвърлен от надпреварата.

Същото казва Дайнис Лиепинш, водач на депутатите от „Латвийското регионално обединение“: след отпадането на нейния кандидат фракцията е гласувала против всички. Партията „За Латвия от сърце“ на бившия държавен контрольор г-жа Ингуна Судраба също отрича да е подкрепила Вейонис. Аналогично изказване направи Имантс Парадниекс от ръководството на коалиционното „Национално обединение“.

По неофициални данни, 11-те неустановени гласа може да са били на депутати от Социалдемократическата партия „Съгласие“ (СДПС). Автоматично следва, че коалицията е неспособна да избере президент със собствени сили – а може би няма и да изтрае дълго, оживено разсъждаваха политици зад кулисите на президентския вот.

При това СДПС би трябвало да поиска нещо в замяна на подкрепата за Вейонис. Има версия, че на тази най-голяма парламентарна фракция е обещано включване в управляващите среди, което би било пробив за Латвия. Самият Вейонис отрича подобен сценарий – но обещава да прецени дали „Съгласието“ да участва в коалицията.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.