Косовският въпрос във външната политика на Румъния

Между приоритетите на външната политика на Румъния като членка на Европейския съюз е и подкрепата на интеграцията на Сърбия като пълноправна членка на ЕС. Контекстът, определен от Брюксел за следващите пет години по отношение на разширяването, предоставя на Румъния необходимото време, за да помисли по какъв начин позицията й спрямо статута на Косово ще помогне на европейския път на Сърбия.

В края на май в Тирана, Албания, се състоя среща на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), където Румъния бе представена от премиера Виктор Понта.

На фона на бурните събития, които тъкмо бяха свършили в Македония (оставяйки след себе си мащабни улични протести) и в по-широкия контекст, в който Босна и Херцеговина вече почти не намира смисъл да остане държава, да не споменаваме икономическата ситуация в Гърция или позицията на Молдова като лесна цел в хибридната война, водена от Русия в региона, работата на ПСЮИЕ не успя да предложи серия от решения или поне обща рамка, в която участващите държави да преминат към по-добро сътрудничество в полза на всички. Дори изявленията на държавните лидери, присъстващи в столицата на Албания, бяха най-малкото несъответстващи, ако не и противоречиви.

Както се очакваше, албанското председателство на ПСЮИЕ (до есента, когато ще бъде поето за една година от България) използва случая, за да даде допълнителен тласък на каузата за независимостта на Косово и наложителността на признаването й.

Президентът на България (държава, която е признала независимостта на бившата автономна югославска провинция) дипломатично репликира, като посочи, че една промяна на конфигурацията на границите на Балканите не е нито подходяща, нито желателна в този момент. Румънският премиер обаче, верен на убежденията си, даде да се разбере, че Румъния може да признае Косово „в скоро време“.

Валидността на изявленията на румънския премиер по-късно беше поставена под въпрос от пресата в Румъния, като някои се позоваха на липсата на единодушие между президента и премиера по темата, а други – напротив, говореха за постигнато предварително споразумение по тази тема. По важно от валидността на тези изявления обаче е оценката доколко е навременен ходът, който те обявяват – необратимото решение да бъде призната независимостта на Косово.

На първо място, проблемът съвсем не е толкова сложен, колкото беше преди седем години за румънската дипломация.

Румънската държава вътре в рамките на международните организации (ЕС и НАТО) вече не е същата. Вече не сме в началото на пътя, току-що излезли от изтощителни предприсъединителни процеси и свикнали с един само технически подход към процесите във външната политика. Днес Румъния може да определя регионалните си стратегически цели в зависимост от държавния профил, който иска да покаже.

Във вътрешен план смяната на съотношенията на силите на политическо ниво (първо с идването на власт на силите, подкрепящи признаването, и после с напускането на президента Траян Бъсеску, който открито се обяви против промяна на решението) поставя по нов начин процентите, когато става дума за Косово. Настоящият премиер и лидер на управляващата коалиция носи едно силно мнение в полза на признаването на независимостта на Косово.

Ситуацията в международен план обаче прави нещата по-сложни. Анексирането на Крим и последвалите въоръжени сблъсъци в източната част на Украйна усложняват нещата в Европа до ниво, на което всяка промяна на позиция може да донесе нежелано нарушаване на равновесието в отношенията между ЕС и Русия.

Възможно е на този етап дори ЕС да не иска промяна на позицията на Румъния. Да не говорим за Сърбия, намираща се в процес на стабилизиране на европейския път, с който се ангажира през юли 2014 г., от една страна, с необходимостта от запазване на благосклонността на Русия, за да й оказва икономическа помощ, от друга.

НАТО също може да не е твърде склонно да приветства едно решение на Букурещ, което ще бъде последвано вероятно от остра реакция от страна на Москва. Една радикална и необратима смяна на позицията на Букурещ рискува да бъде определена като допълнителен шум във войната на изявления между НАТО и Русия (с по-малък фронт ЕС-Русия).

Решението на Букурещ не може и не трябва да бъде вземано независимо от интересите на международните организации, към които Румъния принадлежи, от регионалния геополитически климат или вътрешната ситуация. Изводът, който се очертава от представените по-горе анализи, е, че категорично Румъния трябва да излезе от непреклонната фаза, в която се намира, било чрез признаването (в подходящ момент и в пълна хармония с интересите на НАТО и ЕС, а не прибързано) или подготвянето на държавния апарат за поемането на по-важна роля в балканския регион и засилване на присъствието в преговорите за нормализиране на отношенията на Балканите (включваме тук и европейския календар на Сърбия).

В един все по-нестабилен Изток, белязан от анексирането на Крим от Русия, от конфликта, който последва в Украйна, ролята на Румъния е от изключително значение. Да се задоволим само със статута на изпълнител и да чакаме да ни се каже какво и кога да правим може да се окаже пагубно за държавния профил, който Румъния има шанса да си изгради.

Така погледнато, най-мъдрата позиция изглежда би била „да покажем готовност за признаване на независимостта на Косово в подходящ момент и в съгласие с всички останали участници“. С момента на формализиране на решението не трябва да се избързва, тъй като това може да стане при по-добри обстоятелства от настоящите.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.