Индия играе на гоненица в надпреварата за пазарите на Мианма

Кяу Лин
ДПА

Индия се надява да убеди Мианма, че новото активизиране на Делхи в посока изток най-накрая ще доведе до процъфтяване на икономическите отношения между двете съседни страни.

През последния четвърт век индийските политици се опитват да разширят търговските връзки с източния съсед Мианма, но с ограничен успех. След години на пропуснати големи бизнес възможности, често в полза на Китай, Индия иска да промени ситуацията.

„Значимостта на Мианма не може да бъде подценявана,“ коментира Ем Пи Безбаруах, който е преподавател по икономика в най-големия североизточен индийски щат Асам. „Това е нашата порта към Изтока. Създаването на икономически център и търговски връзки тук са от изключително значение за оформянето на Индия като регионална сила“, отбелязва той.

За да стане така, Индия ще трябва да сложи край на това, което ръководителите на компании и анализаторите определят като липса на инициатива и планиране, както и на неефективното използване на икономическата си мощ.

Границата между Индия и Мианма е с дължина 1640 километра, но има само два търговски пункта. Очаква се тази година търговията на Индия с Мианма да достигне 3 милиарда долара, което е под половината на китайския обем търговия с Мианма.

Огромни трансгранични проекти остават незавършени, включително транспортния проект Kaladan Multi Modal Transit Transport, който свързва порт Ситуе в Мианма с пристанища в Индия, наред с речни и сухопътни връзки и проекта за магистрала с дължина 3200 километра до Тайланд (Trilateral Highway Project).

Представители на индийското външно министерство посочват, че проектите Kaladan и тристранния проект за магистрала ще отнемат съответно три и пет години повече от планираното и няма да бъде спазен крайният срок 2016 година.

Няколко фактора забавят изпълнението на проектите, които включват няколко страни и министерства. Например работата спира за четири-пет месеца през сезона на мусоните в Мианма, уточнява високопоставен служител, пожелал анонимност.

Труден терен, лоша инфраструктура и проблеми със сигурността заради бунтовнически групировки в района на границата също забавят работата, отбеляза Безбаруах, който е член на мозъчния тръст North East Economic Association.

Дори в най-важните сектори за Индия, като енергетиката, страната не успя да доведе докрай проекти.

След като си осигури права за експлоатация на газовите запаси в Бенгалския залив, не успя да построи газопровод. Намеси се Китай и построи собствен, който бе завършен през 2013 година.

Мианма предложи също така на Делхи няколко хидроелектрически проекта, но на индийските компании им отне години да проучат подробно предложенията и в крайна сметка да се оттеглят. Проекти за 250 милиарда рупии (4 милиарда долара) на река Чиндуин бяха отменени през 2013 година.

По данни на мианманската комисия за инвестиции Индия е 11-ият по големина инвеститор в Мианма. Делхи е инвестирал около 508,43 милиона долара до края на март, което е около една трета от китайските инвестиции, възлизащи на 14,75 милиарда долара.

Представителите на Мианма, включително министърът на горите и минната промишленост Кяу Нейн в щата Чин, който има голяма обща граница с Индия, са разочаровани.

„Всъщност Индия е по-заинтересована от природните ресурси като минното дело. Така че искам да ги призова да инвестират повече в производствения и селскостопанския сектор, което ще бъде от ползва и за двете страни“, заяви Кяу Нейн.

Индия отхвърли това твърдение. „Ние не сме заинтересовани просто от природните ресурси“, посочи висш дипломат, който пожела анонимност. „Подходът на Индия не е експлоатационен, а е доброжелателен.

Повечето от проектите ни се основават на изискванията за развитие, определени от Мианма. Има толкова много схеми в социалния сектор, като предприемачество, информационно-технологичното обучение и други“, допълни той.

Преходът на Мианма към пазарна икономика също предлага възможности за индийския финансов сектор, но и тук изглежда Делхи не действа достатъчно активно.

„През 2012 година Индия обяви кредитна линия на стойност 500 милиона долара (за Мианма), но в крайна сметка ще започне да функционира след закъснение от близо три години“, посочва президентът на индийско-мианманската камара на търговията и промишлеността Ракеш Шах.

„Ако беше активна по-рано, компании от други страни щяха да бъдат елиминирани от няколко проекта. През тези години изгубихме позиции“, допълва той.

Индийските компании се тревожат за политическата несигурност в Мианма, където по-късно тази година ще има избори.

„Липсва мотивация на нашето правителство. Би могло да има стъпки за укрепване на доверието, например инвестиционни гаранции, предоставени от правителството“, казва Шах. „Усилията на Индия са минимални в сравнение с другите страни“, твърди той.

Делхи активизира отново инвестициите си в Мианма като част от програмата на премиера Нарендра Моди „Действай на изток“ („Act East“).

Обсъжда се нова търговска зона, като има планове да бъде създаден производствен център в Мианма. През последните месеци бяха пуснати ежеседмичен полет и услуга за контейнерни превози.

Шах настоява, че ще има много действия на индийски компании през идните месеци, след като започне да функционира кредитната линия.

Индийските компании обаче ще трябва да действат бързо, за да печелят договори срещу скоростно развиващата се конкуренция и гладния за ресурси Китай.

„С отварянето на Мианма към останалата част от световната икономика (…) всеки сектор изглежда доходоносен – инфраструктурен, фармацевтичен, шивашки или автомобилен“, отбелязва представител на министерството на външните работи. „Индия трябва да използва момента и да поеме инициативата“, заключва той.

БТА

_черновиСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.