Как с разкази се печели Нобел
Четем великаните в жанра Дино Будзати и Алис Мънро
С разказ като „Коломбър” не се почва книга. Той изсмуква до капка литературните рецептори. Коломбър е страховита акула, тя преследва цял живот героя, накрая той разбира, че не за да го изяде. Никой преразказ не е в състояние да възпроизведе писането на Дино Будзати, рисунката на корицата е негова, това е коломбърът.
Будзати сложил разказа, дал название на сборника, първи в него (изд. „Жанет 45”, превод Нева Мичева”). Алис Мънро – последен – в „Само живот” (изд. „Сиела”). Канадската писателка е известна с разказите си, дадоха й „Нобел” за литература през 2013. Ползата от Нобеловата награда е, че някой все ще се поблазни да преведе непревеждан на български автор.
Нашенските книготърговци бяха решили през 90-те, че разказът не се харчи и дузина години, че и повече него го нямаше на пазара. Такава липса не се компенсира. Времето е от факторите на литературния прочит. Работниците от държавните издателства направиха частни, те знаеха какво е книга. На мястото на държавното книгоразпространение се явиха юнаци, повечето от които не знаеха какво е книга. Българският читател още носи следствията на гърба си, но това е друга тема.
Будзати (1906-1972) и Мънро са великани на разказа. Безмерно различни. Будзати е като удар с камшик. В състояние е да зашемети читателя с 2 страници и да го откаже да чете нататък. Мънро пристъпва в темата на пръсти, сякаш всяко прибързване може да разпилее факти и обстоятелства – при нея са важни почти незабележимите. Защото гвоздеят е границата на обяснимото.
Нещо обикновено става в най-обикновения свят и оставя необикновени следи. И Мънро е най-убедителна в детските истории. Последните 4 разказа в сборника са автобиографични, детски спомени. Границата на детството е и граница на обяснимото. Защо Мънро е нобелист, а Будзати – не, е излишен въпрос.
Виртуозността на италианеца е пределно кондензирана, вижте това определение за лъжовна журналистика: „Новината се е отдалечила от контекста доста отвъд първоначалното намерение”.
От Книжен Ъгъл