Португалия – мерки за икономии без гняв

Може би изненадващо партиите, които са против мерките за икономии, и популистките формации не се представят добре в Португалия.

Португалия не е страна за млади хора. Една трета от населението под 25-годишна възраст е без работа. От висшистите под 35 години близо половината получават по-малко от 900 евро на месец.

Това е „поколението 500“, т. е. минималната месечна работна заплата, каквато мнозина взимат по краткосрочни договори в кол центрове или супермаркети. Емиграцията е на равнища, които са невиждани от 60-те години на миналия век.

Гърция и Испания, където младежката безработица е още по-висока, също страдаха по време на кризата в еврозоната.

Португалците обаче гласуват коренно различно от гражданите на тези две държави. През януари гърците избраха правителство, оглавявано от крайнолявата популистка партия СИРИЗА. Радикални политически формации, които са против мерките за икономии, като „Ние можем“ („Подемос“) в Испания, представляват заплаха за големите, утвърдени политически сили. В Португалия, тъкмо обратното, консервативните по природа избиратели останаха верни на политическия елит: няма признаци за каквато и да било голяма нова популистка партия.

Двете десноцентристки формации от управляващата коалиция са с почти изравнени позиции с основната опозиционна сила – социалистите – според проучванията на общественото мнение преди парламентарните избори тази есен. Едно допитване отрежда преднина от едва 0,1 % на десноцентристката Социалдемократическа партия (СДП) на премиера Педру Пасуш Коелю и нейния по-малък коалиционен партньор, Народната партия (НП), пред Социалистическата партия (СП).

След четири години на орязване на държавните разходи и повишаване на данъци, които предизвикаха най-тежката рецесия в Португалия от 40 години, повечето анализатори очакваха СП, която е против мерките за икономии, да се радва на голяма преднина, а управляващите партии да изостават назад. Вместо това коалицията, която преди две години едва не се разпадна заради спор за мерките за икономии, е по-единна отвсякога. „Лесно е човек да разбере какъв е залогът“, заяви неотдавна Пасуш Коелю.

„Дали искаме да построим нещо положително върху това, което вече постигнахме, или искаме да се върнем към дните на дългове и несигурност?“ Португалският премиер каза това на тържествата за отбелязване на годишнината от излизането на страната от тригодишната спасителна програма на Европейския съюз.

От дефицит от 12 % от брутния вътрешен продукт (БВП), Португалия вече излишък по текущата сметка. Правителството казва, че бюджетният дефицит ще падне тази година под 3 % за първи път от 15 години. Икономиката регистрира растеж вече четири поредни тримесечия; според прогнозите тя ще нарасне с 1,7 % тази година. Португалия сега е сочена масово като доказателство, че „мерките за икономии работят“.

Дори това да е така, Антониу Коща – бившият кмет на столицата Лисабон, който бе избран за лидер на СП през ноември – обещава да „затвори страницата на мерките за икономии“, казвайки, че те не са довели до „нищо друго освен до бедност“. Въпреки спасителната програма, той отбелязва, че държавният дълг се е увеличил до 130 % от БВП – равнище, при което според много икономисти Португалия не може да издържи.

Коща иска да повиши икономическия растеж, като сложи повече пари в джобовете на избирателите, слагайки край на орязването на възнагражденията в държавния сектор, намалявайки данъците и може би понижавайки вноските на работниците за социално осигуряване от 11 на 7 % от трудовите им възнаграждения.

Португалският премиер отхвърля тези предложения като безразсъдни. Подробностите в предизборната програма на СП, които могат да останат незабелязани на пръв прочит, обаче отразяват смекчаване на тона на предишната й реторика. В момент, когато радикалните лидери на СИРИЗА ескалират своята кампания срещу кредиторите от еврозоната, СП, подобно на повечето португалските избиратели, се придвижва към центъра – решаващия терен в политиката, на който ще се води битката на изборите наесен.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.