Не можете да спите? Изключете си мобилния телефон!

Основната причина за безсънието у възрастните е многото работа. Учените доказаха, че колкото повече работи човек, толкова по-малко спи. Снимка: podrobnosti.ua

Добрият сън през нощта е все по-недостижим за средния американец. Това е проблем, който ни мъчи във всички възрасти – от ранно детство до дълбока старост. Наскоро учените публикуваха в списание Sleep три статии, които трябва да отговорят на въпросите за безсънието. Две от тях изследват причините защо тийнейджъри и възрастни не могат да спят достатъчно. При тийнейджърите основната причина са мобилните телефони; при възрастните – работата. Междувременно едно трето изследване – на малки деца – разкри, че недостигът на сън в ранно детство може да доведе до поведенчески и познавателни проблеми.

За нещастие, достатъчният сън остава недостижим за много младежи и възрастни хора. Две изследвания, представени в сп. Sleep, разкриват, че за това най-вероятно са виновни мобилните телефони и работата. Едното е проведено в Белгия, като в него са участвали повече от 1600 тийнейджъри на възраст между 13 и 15 години. Учените от Katholieke University в Льовен констатирали, че почти 60 процента от учениците използват мобилните си телефони, след като си лягат да спят и изгасят светлината. След една година наблюдение изследователите констатирали, че тийнейджърите, които са говорили по мобилните си телефони след като изгасяли лампите и лягали в леглото по-често от веднъж седмично, година по-късно се оплакват от умора пет пъти по-често отколкото връстниците им, които не са говорили по мобилните телефони. Колкото до по-късно оставали будни с мобилните си телефони, толкова повече се уморявали. Повечето тийнейджъри говорели по телефоните си най-много около полунощ, но някои продължавали разговорите до 3 сутринта.

Навиците за сън у възрастните не били по-добри. Д-р Матиас Баснер от университета в Пенсилвания анализирал данните за близо 50 000 души, анкетирани от Бюрото за преброяване на населението на САЩ, за да разбере какво правят хората, които спят малко (между 4 и 5 часа сън на нощ) в часовете на будуване. Предишни изследвания установили връзката между малкото сън и повишения риск от болести и смърт. Затова д-р Баснер искал да обясни дали здравословните проблеми идвали от недостига на сън или от нещо друго, което спящите правели. Екипът му бил изненадан от резултатите, според които основната причина да не може да се спи нощем била работата. Оказало се, че колкото повече работи човек, толкова по-малко спи. В сравнение с онези, които спели нормално, хората, които дремвали по 4,5 часа на нощ работели 1,5 часа повече на ден през работните дни и близо два часа повече в почивните дни. „Фактът, че работата влияе на продължителността на съня не беше изненадващ”, казва д-р Баснер. „Бяхме впечатлени от ефекта, който има продължителността на работата. За всеки час сън по-малко се работи 30 минути повече.” Предишни изследвания, проведени през последните десет години, показаха, че за всеки час сън по-малко средностатистическият човек работи 7-8 минути допълнително. Затова новите резултати показват смущаваща тенденция в безсънието, свързано с работата.

Сънят до 3,5-годишна възраст е особено важен за правилното развитие на децата. Точно тогава родителита трябва да създадат правилни навици за сън. Снимка: 92y.org

Изследването на децата е проведено в центъра за проблеми със съня в болница Sacre-Coeur в Монреал. Учените анализирали съня на близо 1500 деца между 2,5 и 6 години. Това е първото подробно изследване на въздействието на съня върху подрастващите. Майките на децата били помолени да водят дневник за точното време, в което децата им спят и да попълнят въпросници за хиперактивността на децата и импулсивността им, за това, колко пъти са били невнимателни и колко пъти им се е спяло през деня. Според ръководителя на изследването д-р Жак Монплезир „половината от децата спели средно по 10 часа на нощ, което е и препоръчителното време за деца от предучилищна възраст”. Шест процента от участниците в експеримента обаче спали по-малко от 10 часа на нощ. Д-р Монплезир твърди, че „недоспалите деца на 5-годишна възраст имат проблеми с лексикалните и когнитивните тестове, за разлика от онези, които са добре отпочинали”.

Изследването констатира, че един час по-малко сън нощно време в детска възраст увеличава тройно вероятността децата да се провалят на подобни тестове. Т.е. сънят е от съществено значение за доброто когнитивно и лексикално развитие.

Не е изненадващо, че недоспалите деца на 6-годишна възраст демонстират по-голяма хиперактивност и импулсивност, което е доказателство колко важен е здравият и достатъчен сън за добра концентрация и внимание. Екипът на д-р Монплезир установил по-голяма хиперактивност дори у децата, които в началото на експеримента не си доспивали, но впоследствие нормализирали съня си и започнали да спят по 10 часа. „Това е знак, че ранното детство – времето до 3,5-годишна възраст – е критичен период, в който родителите трябва да възпитат правилни навици за сън”, казва Монплезир. „Недостигът на сън на този етап от живота може да доведе до нежелани ефекти върху поведението и развитието.”

Тези резултати трябва да бъдат добавени към все по-богатата информация за това, че съществува връзка между навиците за добър сън и доброто когнитивно развитие при децата. Което не означава, че децата, които спят по-малко, задължително ще станат глупаци. Джоди Миндъл, професор по психология в университета Сейнт Джоузеф във Филаделфия и експерт в National Sleep Foundation, твърди, че изследването на д-р Монплезир не установява причинно-следствена връзка между съня и резултатите им на тестовете. Според нея върху продължителността на съня на децата и представянето им на тестовете влияние може да окажат и други фактори. Децата, страдащи от дефицит на вниманието и хиперактивно разстройство (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) например, по принцип спят по-малко от връстниците си и дават по-лоши резултати на невропсихическите тестове. „Възможно е да има и други причини, които да влияят както върху съня, така и на тестовете”, смята тя.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.