Очакват се промени във външната политика на Турция след изборите

След изборите на 7 юни Турция се озова в различна политическа ситуация. Нито една от четирите партии, които влязоха в Меджлиса, не получи достатъчно мнозинство за сформиране на самостоятелно правителство.

Турция има важно геостратегическо положение, поради което резултатите от изборите се следяха и продължават да се следят с внимание в региона, Европа и в света.Как ще се отрази тази нова ситуация, ще има ли промени в турската външна политика и какви ще са те?

Професор Менсур Акгюн от Университета за култура в Истанбул коментира, че по отношение на политиката спрямо Сирия вече няма да има хегемонистични изказвания, подобни на тези на досегашното правителство, от вида на „всичко, което става в Близкия изток, се решава от нас. Ние сме пазители на интересите на региона“.

Професорът подчерта, че не трябва да се очакват радикални промени във външната политика, но преразглеждане на някои положения – да.

„Имаше разминавания в изявленията на президента и на правителството по отношение на външната политика. В крайна сметка външната политика се определя от това, което каже президентът. Но резултатът, около 41 на сто, който управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ получи на изборите, ще намали влиянието на президента. Ето защо може да се каже, че в изявленията на Ердоган в това отношение ще има ерозия“, прогнозира той.

Според професор Акгюн, ако прокюрдската Демократична партия на народите /ПДН/ влезе в коалиционно правителство, това ще окаже влияние както на вътрешната политика, така и на политиката спрямо терористичната организация Ислямска държава /ИД/.

„Може да се очаква, че едно правителство с предполагаемо участие на ПДН ще преразгледа политиката на борбата срещу ИД и тя ще стана много по-активна. Политиката спрямо Сирия също трябва да се ревизира“, каза той.

Имиджът на Турция на Запад пострада сериозно в последно време, подчерта още Менсур Акгюн и добави, че това не е свързано само с политиките на ПСР. Този имидж обаче трябва да се подобри. Едната посока са отношенията с Израел. Дори да не се нормализират изцяло, трябва да се създаде modus vivendi в тези отношения. Втората насока е свързана със сближаването със САЩ по сирийската политика. Каквато и коалиция да се сформира, необходимо е отложените преди изборите макро политики да бъдат приложени в действие.

Важно е да продължи подкрепата за разрешаването на кипърския въпрос, което е условие за възстановяване на отношенията с ЕС.

„Ако кипърският въпрос бъде решен, автоматично ще бъдат отворени 13 преговорни глави. Страната трябва да се демократизира. Изборите показаха, че това условие трябва да бъде изпълнено“, заключава професор Менсур Акгюн.

СпоредМурат Билхан, заместник ръководител на Центъра за стратегически анализи „Турция-Азия“ /ТАСАМ/, външната политика не може да продължава да се води по този начин.

„Трябва да се направят промени в отношенията с Европа, Сирия, Кипър, Украйна. Някои от тези промени ще бъдат радикални, други не толкова“, каза той.

Билхан коментира още, че държавната политика се е превърнала в правителствена, което е основна слабост. „Някои грешки се оказаха фатални и Турция се оказа притисната в ъгъла. Държавата имаше една определена визия, възприета от началото на създаването на Турската република. Но външната политика излезе извън релсите. Турция се самоизолира в Близкия изток. Това трябва да се промени. Важно е кои партии ще влязат в правителството. Към момента това не е ясно, поради което е трудно нещата да се прогнозират“, допълни той.

Още по темата: Турция е заплашена от нестабилност

Турските избиратели обуздаха амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган да се сдобие с нови правомощия, като гласуваха за парламент без мнозинство за никоя партия. Резултатът от изборите обаче поражда изгледи за нестабилност в Турция, въпреки че беше приветстван като победа за демокрацията, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Според анализатори има опасност за буксуващия мирен процес с кюрдското малцинство в Турция и за колебливата напоследък турска икономика.

Ердоган продължава да е в силна позиция, разполагайки с верен бюрократичен апарат, изграждан от десетилетие, и мандат, който свършва чак през 2019 г. Но сега той може да се изправи пред перспективата да има министър-председател, който не е от неговата партия – това е навярно най-тревожната възможност, която може да доведе до политически неприятности и борба за власт между президента и парламента, коментира изданието.

Изненадващо слабото представяне на управляващата партия в Турция на парламентарните избори поражда опасност от продължителна несигурност за ключов съюзник на САЩ, изправен пред нарастващи предизвикателства в икономиката и националната сигурност, отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“.

Несполучливият изборен резултат провали стремежа на Ердоган за трансформиране на управлението в Турция в силна президентска система начело с него. Изходът от гласуването също така постави неговата партия в положение да се мъчи да намери коалиционен партньор, за да състави управляваща коалиция, избирайки измежду три партии, които са враждебни на целите му.

А самият президент сега ще трябва да се опитва да упражнява властта, без да разполага с мнозинство, на пост, който от техническа гледна точка е до голяма степен церемониален, коментира „Уолстрийт джърнъл“.

Някои от западните съюзници на Турция приветстваха изборния резултат, който обуздава бързо увеличаващата се власт на Ердоган. Европейски служител изрази задоволство от изхода от вота, определяйки го като спирачка за „растящата путинизация“ на турската политическа система, изтъква вестникът.

Според дипломати формирането на по-разнороден парламент може да прекрати влошаването на отношенията със САЩ и други партньори от НАТО, както и с Европейския съюз, към който Турция иска да се присъедини.

Но изборният резултат също така подхранва страхове, че Турция може да бъде дестабилизирана от период на несигурни коалиционни правителства във време на трупащи се заплахи, включително забавяне на икономическия растеж, „Ислямска държава“ и крехкия мирен процес с кюрдите, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.