Пред гръцката заплаха Португалия минава за добър ученик

Франс прес

Пред призрака на обявяване на неплатежоспособност на Гърция, Португалия полага усилия да се разграничи от всяващия хаос ученик в класа, но остава в списъка на най-крехките, уязвими от подобен шок.

„Португалия е много по-добре от Гърция. Само че въпреки напредъка страната е сред „слабаците“, защото държавният й дълг е един от най-големите в еврозоната“, коментира Паула Карвальо, икономист от банката BPI.

Противно на позицията на Атина, Лисабон планира да върне през юни още 2 милиарда евро на Международния валутен фонд (МВФ), след като вече предсрочно уреди задължения за 6,6 милиарда евро, а това е близо една четвърт от дълга й към международната финансова институция.

Новината бе съобщена четири месеца преди парламентарните избори и е в пълен контраст с исканата отсрочка от Гърция, която отложи до 30 юни плащането на дължими суми от 1,6 милиарда евро.

Португалското десноцентристко правителство не крие различните си позиции в сравнение с линията на гръцката СИРИЗА, радикалната лява партия, която е на власт в Атина.

„Достатъчно е да се направи сравнение с друга страна, за жалост близо до нас в Европа, която вместо предсрочно да издължава плащанията си към МВФ, ги бави“, заяви в събота министърът на финансите на Португалия г-жа Мария Луиш Албукерке.

И след тези години на тежки жертви в името на строгите мерки на икономии Лисабон би погледнал с лошо око на вероятността кредиторите да проявят преференциално отношение към Гърция.

„Европейските правила важат за всички. Гърците трябва да приемат спазването им“, заяви за пореден път финансовата министърка на Португалия.

В силни позиции заради резервите си от 17 милиарда евро към края на март, Португалия „може да да оцелее месеци наред без да прибягва до финансовите пазари“, коментира Педру Лину, упрявляващ Dif Broker.

„Начало на паника“ При все това заради гръцката криза „лихвите по португалските държавни облигации вече започнаха да се повишават и сме свидетели на начало на паника на пазарите“, предупреждава анализаторът. Тази паника засяга също Италия и Испания, които сред най-уязвимите страни.

Лихвата по 10-годишните държавни облигации на Португалия, която е показател за доверието на инвеститорите, достигна 2,933%, след като през март спадна до исторически минимум от 1,56%.

Португалия, която бе изправена на ръба на фалита, получи през 2011 година зелена светлина за международен план за подпомагане със 78 милиарда евро. След прилагане на програма за безпрецедентни строги мерки на икономии страната излезе от този спасителен план през май 2014 година.

Официално за премиера Педру Пасуш Коелю няма съмнение: „Португалия е добре подготвена, за да се справи с евентуална нестабилност, свързана с по-неблагоприятно развитие на преговорите с Гърция“. Коелю направи това изявление в началото на юни.

Само че финансовата му министърка не крие опасенията си: „Обезпокоена съм не само за Португалия, но и за цялата еврозона“, призна тя на заседание пред ограничен брой присъстващи.

И все пак португалските банки значително намалиха позициите си по гръцки активи – до 300 милиона евро в сравнение с 6,8-те милиарда евро през 2009 година. Португалската държава е кредитирала Атина с над 1,1 милиарда евро.

Въпреки лечението със строга „диета“ дългът на Португалия нарасна още през 2014 година и достигна 130,2% от брутния вътрешен продукт (БВП), оставайки обаче много под гръцкия (175% от БВП).

Бюджетният дефицит за сметка на това намаля до а 4,5% от БВП през 2014 година и правителство обеща да го сведе под прага от 3% тази година. И след три години на рецесия Португалия възобнови растежа си през миналата година, очаквайки увеличение на БВП с 1,6% през 2015 година.

Само че професорът по икономика в Католическия университет в Лисабон предупреждава: „Ако нестабилността на Гърция нарасне и всичко започне да буксува, очевидно това ще се отрази на Португалия и на останалата част от Европа“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.