„Кървавите антики“: рана, която светът се мъчи да затвори

Ройтерс

Скромен офис с растения в саксии и три малки бюра в страничен коридор на звездовидната сграда в Париж на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) се е превърнал в бойния щаб на борбата срещу грабежа на антики от Ирак и Сирия.

„ЮНЕСКО не разполага със сини каски“, казва заместник-директорката за културното наследство Мехтилд Рослер пред Ройтерс, използвайки известния жаргон за миротворците на ООН.

„Работим с трима души. При това положение какво очаквате да постигнем?“ Плячкосването на древния асирийски град Нимруд, видеозаписи на статуи от музеи и дърворезби, разрушени в иракския град Мосул, а сега и заграбването на културно-историческите обекти в Палмира, показаха неспособността на света да спаси едни от най-ценните археологически съкровища.

Заради отказа на големите сили да изпратят войски на терен бойците на „Ислямска държава“ (ИД) разпростряха своя фундаменталистки халифат на голяма площ, без да получат отпор от деморализираните правителствени сили в Сирия и Ирак.

Провалът на света във възпирането на всекидневните убийства, жестокости и разрастващи се хуманитарни кризи в двете страни разбираемо привлича най-голямото внимание. Неспособността му да опази обектите на световното културно наследство от поредица заплахи обаче също буди безпокойство, тъй като се рушат толкова необходимите възможности за поминък, основан на туризма, в бъдеще и се създават потенциално доходни източници за финансиране на ислямски бунтовници.

Опасението, че търговията със заграбени артефакти може да утежни конфликтите, им е спечелило прозвището „кървави антики“ – по аналогия с „кървавите диаманти“, както бяха наречени диамантите, финансиращи бойците в африканските войни от Ангола до Сиера Леоне.

„Ситуацията в Сирия и Ирак е безпрецедентна“, казва Рослер, чиято кариера е свидетел на разрушаването през 1993 г. от хърватските сили на босненския мост от османската епоха в Мостар и взривяването от талибаните на будите от Бамиян в Афганистан през 2001 г. Но ако светът има богат опит с нападенията срещу културни обекти, намирането на стратегия за отпор е много трудно.

ЮНЕСКО, оглавявана от бившата българска външна министърка и полиглот Ирина Бокова, е начело на призивите на света за прекратяване на разрушенията. Но собствените ресурси на организацията са ограничени, не само поради решението на САЩ от 2011 г. да ореже финансирането й, след като останалите членове подкрепиха усилията на палестинците за пълноправно членство.

Не по-малко от 6 международни конвенции бяха изготвени през годините за опазването на културно-историческото наследство. Сигнали за тревога бяха дадени от резолюции на Съвета за сигурност на ООН и в изказвания на правителствени ръководители, от най-известните музеи и от хората на изкуството. Но въпреки някои успехи в откриването на откраднати предмети, усилията се спъват от непоследователния подход на националните власти, неспособност за справяне с контрабандните мрежи на антики и липсата на дори основна информация за пазара, на който те продават.

„Когато възникне криза като сегашната, чувстваме необходимост да действаме. Но не знаем какво да направим“, казва Джейсън Фелч, съавтор на книгата „По дирите на Афродита“, която разказва как плячкосани антики стигат в ръцете на световните музеи.

ПРОВЕРКА НА ЧИСЛАТА

Прочутите археологически обекти на Сирия понесоха огромни щети през продължаващия четири години конфликт. Такива бижута като стария сук в Алепо бяха унищожени от войната. Но с разширяването на гражданската война опасността от плячкосване излезе на преден план. В края на 2014 г. медиите по целия свят гръмнаха с твърдението на финансиран от САЩ археолог, че трафикът на антики се е превърнал във втория основен източник на приходи за ИД след продажбите на петрол. Някои дори изчислиха приходите на милиарди долари.

Горе-долу по същото време сателитни снимки, разпространени от американските власти и други, показаха културно-исторически обекти като древния сирийски град Дура Еуропос от 3 век преди Христа надупчени от грубо изкопани ями в периода между средата на 2012 и началото на 2014 г. Някои експерти смятат, че най-големите поразии са станали, докато мястото е било под контрола на подкрепяната от Запада и от арабските страни Свободна сирийска армия, подсказвайки, че проблемът е всеобщ и засяга много обекти независимо коя групировка е виновна.

Докато тези снимки все още се приемат широко като доказателство, че кражбите са в огромен мащаб, напоследък се появиха съмнения за методологията и базата данни за оценка на постъпленията, прибрани от ИД и други групировки.

„Все още се нуждаем от оценка за мащабите на самия пазар“, призна Ричард Стенгъл, помощник-държавен секретар на САЩ по публичната дипломация и обществените въпроси, на конференция, състояла се в Лувъра в Париж този месец.

ЮНЕСКО също е предпазлива в оценките. Рослер смята, че приходите за ИД са „милиони долари“, но добави, че нейната организация не разполага с официални изчисления.

Черните пазари на каквито и да било стоки е много трудно да се оценят количествено и в крайна сметка дебатът може да се окаже безпредметен: самият факт, че плячкосването става в контролирани от ИД обекти подсказва убедеността на групировката, че един ден ще получи приходи от тях. И все пак епизодът разкрива продължаващата липса на информация от институциите за една търговия, за която се смята, че върви заедно с контрабандни мрежи за нелегални стоки като наркотици, тръгваща от съседи като Турция и Ливан и завършваща на Запад. Това се вижда от липсата на хармонизация между националните законодателства.

Критично важната конвенция на ЮНЕСКО от 1970 г. за забрана на незаконната търговия с културни ценности беше ратифицирана от около 130 от 195-те страни членки. Рослер обаче казва, че само две държави, САЩ и Швейцария, я прилагат пряко. Макар че резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Сирия от февруари обявява извън закона износа, последваха много малко национални решения за пълна забрана на сирийски и иракски антики заради вредата, която може да бъде нанесена на вторичните пазари за законни предмети.

Британският музей заяви тази седмица, че съхранява неуточнен артефакт, изнесен нелегално от Сирия. В сайтовете за електронна търговия се появиха снимки на варовикови фигури от Палмира.

Досега обаче на бял свят са се появили съвсем малко предмети, което подсказва, че трафикантите повтарят тактиката, използвана след иракската война, когато плячкосани артефакти бяха съхранявани за известно време, преди да се появят на пазара. Писателят Фелч заяви, че подобен период на „замразяване“ може да се използва от незаконните търговци за вкарване на предмет на законния пазар на изкуство, често чрез частен колекционер, който ще го дари на музей в замяна на данъчна отстъпка много по-голяма от цената, на която го е купил.

ОПЕРАЦИИ ПОД ПРИКРИТИЕ

Други настояват, че съществуването на супербогати колекционери, готови да плащат големи суми за частни експозиции от незаконни ценности, е по-скоро холивудски сценарий, отколкото реалност. Те казват, че усилията трябва да са насочени към убеждаване на честните играчи да отказват всичко, чийто произход не може да бъде доказан.

Алис Фарън-Брадли от базираната в Лондон частна компания „АртРикавъри груп“, която води база данни за регистрирани антики, заяви, че всичко – от солидна документация до здрав разум – е необходимо, за да се определи дали произходът на даден предмет е съмнителен. „Трябва да имаш вътрешно усещане, когато ти предложат нещо. Например, ако то има следи от длето.

Занимавала съм се с археология и знам, че никой не копае с длето. Разкопаването се прави възможно най-внимателно“, каза тя, допълвайки, че повечето от иманярите действат набързо, непохватно и след падането на нощта.

Фарън-Брадли е убедена, че схеми за установяване на точния произход на предметите може да помогнат за подкопаване на пазарната цена на всяка стока, смятана за подозрителна, като по този начин се премахва подтикът да бъде плячкосана на първо място.

Рослер от ЮНЕСКО е съгласна, посочвайки, че организацията работи с аукционни къщи като „Кристис“ и „Сотбис“ и се опитва да убеждава професионалистите да не купуват никога нищо без ясна документация. Спънките, с които се сблъска т. нар. „процес от Кимбърли“ – схема за сертифициране, започната през 2000 г. за борба с кървавите диаманти – обаче показаха, че това няма да е лесно. Съвсем неотдавна, през ноември, експерти от ООН заключиха, че продажбите на незаконни диаманти все още финансират кървавия конфликт в Централноафриканската република.

Фелч смята, че много по-пряк път би бил да се осигури достатъчно финансиране за агенти на правоприлагащи служби, които да проникват в контрабандните мрежи и да залавят лидерите им. „На федерални агенти се предлагат иманярски предмети от Сирия. Но те дори нямат средствата да организират операции под прикритие“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.