Русия засилва военната модернизация, но на каква цена

Асошиейтед прес

Изтеглянето на загасналия танк „Армата“ от Червения площад. Снимка: от тв екрана

Той разполага с дистанционно управляем купол, пълен е със системи последна дума на техниката, а компютъризираното управление прави карането му „като видеоигра“. Руският танк „Армата“, за който създателят му казва, че може да се превърне в напълно роботизирана бойна машина, е най-голямото постижение на широкообхватна кампания за военна модернизация – протичаща на фона на опасната конфронтация със Запада заради Украйна.

Но скъпоструващото превъоръжаване, предприето от президента Владимир Путин, среща сериозни препятствия, докато руската икономика потъва под тежестта на западните санкции и падащи цени на петрола. Програмата за 22 трилиона рубли /около 400 милиарда долара/ предвижда да бъдат купени 2300 нови танка, стотици самолети и ракети, както и десетки военноморски кораби. Тя води началото си от времената, когато руската хазна беше пълна с петродолари.

Путин обеща, че осъвременяването на въоръжените сили ще продължи по план, а тазгодишният военен бюджет нарасна с 33 процента до около 3,3 трлн. рубли /близо 60 млрд. долара/. Наблюдатели предричат, че Кремъл неизбежно ще трябва да съкрати плановете си поради тежката рецесия.

Първи знак за възможното орязване на покупките на ново въоръжение преди няколко месеца бе изявлението на един от заместник-министрите на отбраната, че военновъздушните сили вероятно ще намалят поръчката за Т-50 – скъп изтребител последна дума на техниката, разработван в продължение на две десетилетия като отговор на американския „Раптър“.

Има и друг проблем, който спъва модернизацията – санкциите включват забрана върху продажбите на военни технологии на Русия. Ник де Ларинага, главен редактор за Европа на седмичното издание „Джейнс дифенс уийкли“ на консултантската компания Ай Ейч Ес Джейнс, предрече, че Москва ще срещне трудности в заменянето на западното военно ноухау.

„Те разчитаха на подсистеми внос от Запада, електро-оптичните системи са добър пример за това, но също и компютърни чипове и други подобни неща, които Русия не произвежда“, каза той. „За Русия ще бъде наистина голямо предизвикателство да замени тези системи“.

Разривът на военните връзки с Украйна нанесе друг тежък удар на кампанията на Путин за превъоръжаване. Заводите в Украйна изнасяха широк набор от оръжия и подсистеми за Русия, а служители признават, че ще са нужни години и огромни ресурси, докато започне еквивалентното им производство на руска земя. Още от съветско време Украйна се бе специализирала в хеликоптерните двигатели, а Путин каза, че Русия изгражда собствен капацитет за производството им.

Дори по-голямо предизвикателство може да се окаже заменянето на друг украински продукт – корабните турбини. Отказът на Украйна да ги доставя попречи на въвеждането на въоръжение на нови кораби за руските военноморски сили.

„Армата“ бе звездата на парада на „Червения площад“ по случай Деня на победата на 9 май и се превърна в емблемата на възраждащата се военна мощ на Русия. Вицепремиерът Дмитрий Рогозин, който ръководи модернизацията на въоръженията, сравни Русия с „голяма Армата“ и заяви, че новият танк изпреварва с 15-20 години сегашните западни модели.

Неотдавна в телевизионно токшоу той отново използва бронираната техника като символ за отправяне на дръзка заплаха към Запада и показа как военната техника може да бъде и мощно оръжие в пропагандната война на Кремъл.

„На танковете не им трябват визи!“, обяви Рогозин, имайки предвид западните визови забрани и икономически санкции срещу Русия. На фона на напрежението със Запада Путин подчерта необходимостта отбранителната индустрия бързо да се избави от зависимостта си от вносни компоненти.

Цената на „Армата“ не бе обявена, но някои наблюдатели предполагат, че новият танк може да струва колкото изтребител – прекалено тежко бреме за изпитващата трудности икономика. За цената на танка няма надеждни оценки.

Главният му проектант, 52-годишният Андрей Терликов, отхвърля такива твърдения и казва, че цената на „Армата“ ще намалее значително, щом производството започне на пълни обороти.

„В крайна сметка цената на тези машини ще е поносима“, каза той пред Асошиейтед прес в първото си интервю пред чуждестранна медия.

От офиса си в огромния УралВагонЗавод в планината Урал – един от най-големите заводи в света, Терликов нарече „Армата“ „решителна стъпка към по-модерни машини без екипаж, включително такива, които биха могли да действат самостоятелно в битка“.

Той подчерта, че за „Армата“ са използвани само части родно производство. „Още от самото начало сме си поставили задачата да разчитаме на собствените си ресурси“, каза Терликов.

Виктор Мураховски, полковник от запаса, който сега е главен редактор на военното списание „Арсенал отечества“ заяви, че предимствата на „Армата“ може да струват скъпо – но че накрая той може сам да се изплати.

„Армата е значително по-скъп от сегашните модели“, посочи той. „Но превъзхожда с много всички руски и чужди танкове в съотношението цена-ефективност“, „Армата“ представлява радикална промяна на традиционната съветска и руска концепция за дизайна на танковете. За разлика от предшествениците си, които имаха компактна и ниска конструкция, за да са по-маневрени, „Армата“ е замислен така, че основното внимание е насочено към защитата на екипажа.

„Днес няма по-важно нещо от живота на членовете на екипажа“, заяви Терликов. Заместникът му, 35-годишният Иля Демченко, заяви, че бордовата компютърна система изпълнява повечето технически функции и позволява на танкистите да се съсредоточат върху основните си задачи. „За екипажа е като видеоигра – да предприема последни ходове и да взема решения“, посочи той.

Де Ларинага е съгласен, че „Армата“ представлява технологичен напредък за Русия. „Екипажът има много по-голям шанс да оцелее, ако танкът бъде разрушен“, смята той. „По-старите руски танкове често се взривяваха доста зрелищно, без особени шансове за екипажа да оцелее“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.