Атина и кредиторите: точки на противопоставянето

Франс прес

Атина и нейните кредитори възобновиха „интензивните“ преговори по цената на исканите реформи от страната и пенсионния режим – двата препъникамъка за споразумение, което би позволило страната да получи финансова инжекция.

Един от висящите въпроси в преговорите продължава да бъде доколко Гърция е в състояние да изплати дълга си.

Колко милиарда евро трябва да се съберат и как? Кредиторите – ЕС и Международният валутен фонд (МВФ) – искат от Атина да намери 3 милиарда евро през 2015 година, за да постигне първичен бюджетен излишък (това е излишъкът в бюджета, след като се извадят сумите за плащанията на лихвите по дълга) от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година, а след това той да достигне 3,5% през 2018 година.

Сред механизмите за изпълнението на тази цел е реформата на ДДС – 11 % за лекарствата, храните и хотелиерския бизнес и 23% за всички останали сфери.

За да избегне разрив, Гърция вече твърди, че е готова „да обсъжда“ тази цел. Гръцкото правителство на радикалната левица първо предложи излишък от 0,60%, но впоследствие прие той да бъде 0,75% от БВП.

Атина, която настоява за по-социално облагане, предлага ДДС от 6% за лекарствата, 11% за хранителните продукти, електричеството и водата и 23% – за останалото.

Само че евентуално повишение на ДДС от 11% на 12% вече е на масата за обсъждане, докато въпросът с допълнителните орязвания на разходите в отбраната бележи напредък от европейска страна.

Атина предвижда освен това да увеличи данъците върху доходите, които превишават 30 000 евро годишно и да облага телевизионните лицензи.

Как да бъде запълнена дупката в пенсионната система? Според кредиторите режимът на пенсиониране в Гърция трябва да бъде доведе до „нулев дефицит“ чрез свивания на разходите с 450 до 900 милиона евро през 2015 година и с 1,8 милиарда евро през 2016-а. Те препоръчват да се ограничат ранните пенсионирания, да се вдигнат цените на здравеопазването за пенсионерите и да се премахне добавката за гърците, които получават пенсия под 700 евро месечно.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас отхвърли идеята „да се реже от най-ниските пенсии“. Гърция иска да отложи постигането на „нулев дефицит“ до 2017 година в очакване на голяма реформа на финансирането, която в момента се изработва. Гръцкото правосъдие се намеси в сряда, за да усложни още повече нещата – отменени бяха пониженията на пенсиите, въведени през 2012 година, а това би могло да струва на гръцката хазна годишно от 1,2 до 1,5 милиарда евро повече от предвиденото за пенсии.

Как да се излезе от икономическата депресия? В сектора на пазара на труда, който кредиторите искат да се либерализира допълнително, разногласията намаляха. Остава да бъде решен въпросът с премахването на колективните трудови договаряния на заплатите, които бяха премахнати под натиска на ЕС и на МВФ. Ципрас се ангажира с това и съобщи, че се готви да представи на парламента проектозакон в тази насока, който според кредиторите няма да действа през 2015 година.

И по приватизациите има сближаване на позициите, след като Атина се отказа от първоначалното си противопоставяне, заявявайки, че иска да ги превърне в инструмент на растежа. Само че макар да се очертава споразумение за раздържавяването на пристанища и летища, Гърция отказва да се приватизира секторът на електроенергията, за което пък настояват нейните кредитори.

А после? В проектоспоразумението на кредиторите не се приема обемът на гръцкия държавен дълг, докато в същото време Еврокомисията предвижда той да бъде 180% от БВП през 2015 година, а това равнище, според общото мнение, е прекомерно.

Гърция иска принципът за преструктуриране на бъде препотвърден. Еврозоната се ангажира да обсъди този въпрос през 2012 година, след като Бъде постигнат първичен бюджетен излишък, но направи крачка назад, когато този показател навлезе в зелената зона през януари 2014 година.

За да осигури финансирането на страната, след като срокът на действие на сегашната програма за подпомагането й изтича на 30 юни, участниците в преговорите планират дая удължат до март 2016 година. В замяна на тази подкрепа, обвързана с изпълнението на редица условия, Гърция би могла да разчита на пари от сега съществуващите фондове като близо 11-те милиарда евро, предназначени за гръцките банки, които все още не са усвоени.

Бел. ред. На 11 юни техническият екип на МВФ напусна преговорите в Брюксел и се завърна във Вашингтон. Всички засегнати страни подчертават колко е наложително да се намери решение, за да се избегне обявяване на неплатежоспособност на Гърция, което силно би засегнало еврозоната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.