Уиски регионите и класическите малцове на Шотландия

6 класически малца на алкохолната компания „Диаджио“ (виж по-долу за тях). Снимка: Уикипедия

Шотландия традиционно е разделена на уиски региони, както южните европейски страни са разделени на винарски региони.
При виното това разделение е естествено, там сортовете грозде имат някакви общи характеристики, има специфика за съответните райони заради климатични условия, специфичен местен тероар и др.
При уискито е по-различно. Прави се от ечемик, който се малцира (оставят го да покълне) после се изсушава и складира, след това се смила и вари на каша, заквасва се с бирена мая, после се дестилира и отлежава.
Какво значение тук може да има регионът? Характерът на ечемика не е така различен, както виното зависи от региона. А след дестилацията е невъзможно да се различава спиртът вкусово по регионален произход.
Малко или повече има разлики, но те не са в ечемика.
В един или друг край на Шотландия са се оформили различни традиции във варенето на уиски и така се получават различни стилове във вкуса. За уиски „Хайландс“ например може да се каже, че е по-сухо, по-минерално, по-опушено от уиски „Спейсайд“, което е и по-карамелено, повече сладни на вкус. Но това са най-общи впечатления, винаги има изключения за отделни марки от различните региони.
Спецификата на вкуса на уискито идва от различните по форма и големина казани за варене в отделните спиртоварни, също и използваните бъчви от шери, порт и др., в които отлежава питието. Но това няма общо с регионите. Регионалната е традицията за повече или по-малко опушване на ечемика и видът на торфа, също и рецептата на приготвяне, ферментация, дестилация и др.
Островните уискита от остров Айла се характеризират с повече торфен аромат, а някои от тях направо миришат на сироп за кашлица, на йодни изпарения. Опушването на ечемика се прави с торф – най-евтиното гориво от векове в Шотландия – оттам идва опушеният аромат и вкус на шотландското уиски. Различните производители употребяват ечемик, който е опушен повече или по-малко и така се създават различни по вкус и аромат уискита.
Островните например се опушват с торф от Западното кайбрежие на Шотландия. Там ветровете духат от Запад, от океана. Полята с торф са подложени векове наред на океански ветрове, които навяват и набиват в торфа йодни изпарения. Затова островните уискита например имат аромат на йод – той идва от специфичния торф по крайбрежието.

Ето ги уиски регионите на Шотландия:

The Highlands (Хайландс)
Някои по-известни дистилерии в региона: Aberfeldy, Balblair, Ben Nevis, Dalmore, Glen Ord, Glenmorangie, Oban, Old Pulteney.

Lowland (Лоуланд)
Останали са да работат само три дистилерии: Auchentoshan, Bladnoch, и Glenkinchie. Има и една нова, която сега ще пуска първите си реколти уиски, като отлежат достатъчно – Daftmil.

Islay (Айла)
Осем работещи дистилерии: Ardbeg, Bowmore, Bruichladdich, Bunnahabhain, Caol Ila, Lagavulin и Laphroaig. Има и една нова – Kilchoman, която работи от няколко години.

Campbeltown (Кемпбълтаун)
Някога тук е имало повече от 30 дистилерии, а сега има работещи само три: Glen Scotia, Glengyle и Springbank.

Speyside (Спейсайд) малък регион около реката Спей в североизточна Шотландия, по-рано смятан за част от Хайландс, но превърнал се в отделен регион, тъй като там са съсредоточени най-голям брой дистилерии на уиски, почти половината от всички 105 спиртоварни в Шотландия (към 2013 г.). Сред тях са: Aberlour, Balvenie, Cardhu, Cragganmore, Dalwhinnie, Glenfarclas, Glenglassaugh, Glenfiddich, Speyburn, The Macallan, The Glenlivet, The Glenrothes.
В този регион е Дъфтаун, малко градче, в радиус 1 миля около него има общо 7 дистилерии и затова наричат градчето „Световна уиски столица“.

Уиски регионите в Шотландия. Илюстрация: Уикипедия

По шотландските закони за регулация на уискито са признати само тези 5 региона. Но всеки малък регионален производител според закона може да посочи произхода на уискито си като регионален, извън тези региони. Например дистилерията в Оркни изписва уискито си като Orkney Single Malt Scotch Whisky, вместо Highland whisky.

Някои описват като отделен регион The Islands (Островите), но той не е признат за отделен от Scotch Whisky Association (SWA) и се смята за част от региона Highlands.
Този подрегион The Islands, включва няколко спиртоварни, разположени на острови (но без тези от остров Айла). Това са островите Arran, Jura, Mull, Orkney и Skye, с техните дистилерии Arran, Jura, Tobermory, Highland Park and Scapa и Talisker.

Classic Malts

6 класически малца на алкохолната компания „Диаджио“. Снимка: Уикипедия

Най-голямата алкохолна компания в света Diageo, която притежава значителна част от шотландските спиртоварни, продава от 1988 г. сувенирен комплект „Classic Malts“ („Класик молтс“) – 6 бутилчици, в по-малка (50 мл) или по-голяма разфасовка (375 мл), с малцово уиски от различни региони. Но компанията представя и някои от подрегионите като отделни региони, съобразно своите дистилерии.

Dalwhinnie      15 years         43%        Highland
Talisker           10 years        45.8%      Isle of Skye
Cragganmore  12 years        40%         Speyside
Oban              14 years        43%        West Highland
Lagavulin         16 years        43%        Islay
Glenkinchie      12 years        43%        Lowland

Тези 6 „Classic Malts“ се продават и като отделна ограничена серия – въдичка за маниаците на малцове – за която отделните уискита са отлежавали финално в специални бъчви във всяка дистилерия.
Dalwhinnie е с финално отлежаване в бъчви Oloroso (известен винопроизводител в Испания),
Glenkinchie в бъчви Amontillado (известен винопроизводител в Испания),
Cragganmore Port (известният производител на порто в Португалия),
Oban в бъчви от Fino sherry от Montilla (винарски регион в Южна Испания),
Talisker в бъчви от amoroso sherry (вид испанско шери) и
Lagavulin в бъчви от Pedro Ximénez sherry (испански производител на шери).
Това показва как се оформя вкусът на малцовете – с отлежаване в употребявани бъчви от испански и португалски сладки вина шери и порто.

6 класически малца на алкохолната компания „Диаджио“. Снимка: Уикипедия
Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.